Здравейте момичета,

въпросите ми са към вече осиновилите деца или тези, които са взели решението.
Аз съм на мнение, че вече ни е време да стартираме процедура по осиновяване /близо 6 годишен стерилитет - неизяснен/, за себе си съм напълно убедена и нямам никакви съмнения, че това е правилния път, но мъжа ми не е сигурен /ту е "твърдо за", ту "да изчакаме още малко", ту "категорично не"/.
Питането ми е как взехте решението, имахте ли периоди на колебания и т.н.т., изобщо всичко в емоционален план...
Това е отговорно решение, което естествено се взима от двама души и не бих искала да сгреша или да повлияя на решението на човека до мен.

Благодаря ви!

Тук има по-малко двойки, предприели тази процедура.
Затова ти препоръчвам, ако не си регистрирана вече, да се регистрираш ТУК.
Успех в доброто дело, което си започнала.
Иначе без личен опит бих е посъветвала да му предложиш да започнете процедурата, подаване на документи, изчакване на предложение, като му кажеш, че винаги може да се откажете в последния момент от взимането на детенце. Мъжете са по-инертни, по трудно взимат каквито и да било решения.

Мерси Лали! Знам, че не са много хората тук, но ще чакам...
Този форум е най-сериозен, бг мама не ми се нрави особено

Зачатие е сериозен в борбата със стерилитета.
Форумите за Осиновяване и  за Деца с физически увреждания са много добри и сериозни в бг-маммата.
Наблюдавам ги и двата, наистина има много ценна информация.

Осиновяването също е част  от борбата със стерилитета - ни повече ни по-малко истинско и носещо удовлетворение и щастие за човешкия живот - също както и раждането!

Според мен и двата форум имат време да се доразвият. Тук пишат предимно момичета, за които осиновяването все още е резервен вариант, а там пишат както вече осиновили, така и (по-голямата част от тях) не осиновили и без намерение  да осиновяват, защото имат вече свои дечица (по-скоро наблюдатели), което от една страна е добре, но от друга би могло да смути.  Има разлика малко между двата форума по отношение на самото състояние на емиоциите - дали да се вземе решението, самото решение и чак тогава да се пристъпи към самите действия.

Не мисля, че този форум тук е излишен - напротив.  Освен това осиновяването е само един юридически акт и в момента, в който той се осъществи не би трябвало да има разлика вече между мамите, така че на осиновилите мами мястото им е вече в бг-мамма, защото те са мами напълно равностойни с останалите и имат много прекрасни дечица. Има малка разлика по отношение на мястото и на единия и на другия форум, Лали, сигурно я усещаш разликата.

Мидж, това е много хубаво решение, аз също съм го взела за себе си, че ако не стане въпреки всичко ще си осиновим. Хубавото е, че и мъжкото вече приема да се говори по темата. Е все още е твърдо "не" но поне темата вече се допуска за обсъждане, което е огромен плюс.
Късмет, каквото и да решите!

Сигнус, аз не те разбирам.
Искаш да кажеш, че мисля, че този форум тук е излишен ли?
Препоръката ми към бг-мамма за осиновяване е, че там пишат повече кандидат мами и има полезна иформация в тази връзка.
Тук повечето момичета са все още на етап опити за собствено дете.
Този форум тук не е излишен, той ще се развие, надявам се и с помощта на Мидж, като и на други осъществени вече мами.
А Майката е винаги Майка. Независимо дали е родила или осиновила детенцето си.

Благодаря Сигнус!
Точно от това имах нужда Явно до известна степен е нормално мъжете да са "твърдо не" в началото. Надявам се да отговорят и другите момичета.
Всъщност притеснението ми е следното: всичко което сме направили е било по следната схема: твърдо не от негова страна; лек натиск от моя; по-тежък натиск от моя; е добре от негова; и най-често накрая ми се казва "аз откога ти говоря, че така трябваше да постъпим още в началото, а не да се чудим и спорим"
Решението за осиновяване, обаче не е като купуване на нещо, местене в друго жилище под наем или ходене някъде....
Незнам трябва ли да оказвам натиск и за такова решение

Трябва! Мъжете са всъщност толкова слаби и нерешителни.

Абе Мидж, той в началото ми излизаше с изявления от рода на : " Не съм толкова богат, че да гледам чуждо дете". Представяш ли си!!!!! Бях ошашавена и му казах, че сама ще си осиновя ако трябва, а той да си ходи Обаче с времето нещата се променят. Като си поиграе с някое бебе и му кажа после и какво - ако си вземем едно такова малко наплюнчено лигавенце дето само се кокори и скимти, смее и рита, няма ли да ти е хубаво да го гушкаш и цункаш, какво като не е наше биологично Какво знаение имат някакви си гени там - нали това дете ще стане това, което ти го направиш и ще има това, което ти му дадеш, ще може това, на което ти го научиш.
Напоследък обсъждаме - колко опита още, ако не стане и има някаква стратегия изградена. Но той все още се надява да стане. Макар, че на мен малко започва да не ми пука. Все едно по един или друг начин ще стана майка - ако е наше - добре дошло, ако не ще си осиновим

оооооооооооооооооооооох! Олекна ми!!! Обичам ви мацки!

Здрасти Мидж

Мисля, че решението ти е много хубаво

При нас, след като не стана първите 7-8 месеца, преди да сме ходили по лекари си казахме, че ако не стане, ще си осиновим - това е напълно естествено и според двамата. Предполагам и мъжа ти мисли така, въпросът е кога се отказваш от надеждата да имаш собствено дете... Преди време имаше една хубава статия, не помня къде точно, че човек е готов за осиновяването, като се откаже от мисълта непременно да има свое дете. Така че този момент го преценете внимателно с мъжа ти. За осиновявавнето поне не ни притиска биологичния часовник, но пък 6 години да се измъчва човек са много...
Мен ако питаш, не бих му милсила много много и при възможност бих си осиновила детенце, пък после бих си продължила опитите за свое - и без друго искам 3 деца

Защо и вие не направите така - при добра възможност пристъпете към осиновяване, пък паралелно ще си продължавате да си опитвате - и без друго сме на години, че за естествени бременности 2 или 3 я имаме време, я нямаме    Не знам колко деца искате по принцип, но ако повече от едно - действайте смело е моят съвет

Успех

Брагодаря ти Фрешче! Искаме със сигурност повече от едно   тук поне сме единодушни! И аз разсъждавам именно от тази позиция - ако след това стане - добре дошло!!!
Според мен биологичния часовник работи срещу нас и при осиновяването. Ако осиновя на 40 например, едва ли ще съм много активна на 55 да кажем, а детето все още ще има нужда от помощ... такива си ги мисля

Мидж, не знам мъжете точно страхливи ли са, но със сигурност са по-инертни от нас, и ми е направило впечатление, че мислят много "по-бавно" от нас по сериозни въпроси. Това, което е очевидно за нас, за тях не е така очевидно от пръв поглед. Сигурна съм, че мъжът ти ще е много щастлив от бащинството, но е добре да вземете решението заедно.

Аз бих говорила с мъжа си, бих му казала - виж сега, на 30 + години съм, имаме проблем, толкова време не става, дай боже да стане и бременността да е успешна - на тази възраст сигурно ще трябва да раждам секцио, това са +2 години пазене след това, после пак опити - я стане я не - обстоятелствата са такива, че може би няма да имаме време и късмет да имаме 3 наши деца. Също така много се измъчих от тези хикс години стерилитет, от този полу-живот. Затова бих искала да пристъпим към осиновяване, мисля че ще е прекрасно, помисли по въпроса .... ей такива работи.

Сигурна съм, че като се поуталожат мислите в главата му, ще пристъпи с желание не по-малко от твоето

Мidge, аз и съпругът ми взехме решението за осиновяване много трудно. Първо искам да  кажа, че сме семейство от 10 години. Подадохме документи за осиновяване преди година. По мои наблюдения има хора, които сравнително лесно се решават на тази стъпка, за съжаление аз не съм от тях. Беше ми трудно да преодолея някои предразсъдъци и най-вече го считах като предателство към нероденото си дете - все още не мога да повярвам, че никога няма да родя мое си детенце. Този копнеж ще бъде завинаги в мен, дори да осиновя няколко деца. Това е.
Моят съвет е да потърсиш личен контакт с жени, които вече са си взели дете, на мен това много ми помогна.

Ще се радвам да съм ти полезна с каквото мога Поздрави

Здравей и от мен Lali.И аз скоро се регистрирах във този форум и във бг мама и двата са страхотни.Не е вярно че там са повече вече осиновилите.Ако се поровиш малко ще видиш .Ние със съпруга ми сме в период на проучване.Също имам 6 години борба със стерилитета,неуспешно ин витро и много други.някой те беше посъветвал да кажеш на съпруга си че може да се откаже винаги.Това е вярно още повече че това не става бързо.Може да минат  и години докато се стигне до осиновяване.Познавам такива хора.Нищо не пречи да си подадете документите това не означава че ще спрете със опитите да станете биологични родители.Тази надежда винаги ще остане във вас.И някой ден това може и да стане.
Наистина не се взема толкова лесно решението може би най вече заради разбиранията на другите относно осиновяването.Замисляш се какво ще кажат хората но повярвяй за да сте истински щастливи трябва да игнорираш такива "добронамерени пожелатели".
желая ти успех във всяко начинание и здраве на семейството.
 

Цитат на: midge

Според мен биологичния часовник работи срещу нас и при осиновяването.

абсолютно,пък и има ограничения във възрастта на осиновителите.

Какви по точно са ограниченията?

Моля ви,напишете повече как сте взели своето решение за осиновяване и какво сте научили преди да го вземете!
Аз също мисля вече по въпроса и ми е много трудно.Не ме притеснява нито хорското мнение нито съпруга ми-той е по-съгласен от мен.Има го генетичния фактор,но дори и той не ме притеснява толкова,защото с любов и възпитание всичко е решимо,но здравето?Знаем много добре
че няма жена която да си остави детето и да не опита всичко в по-ранните месеци да го махне със всички възможни средства.Ще мога ли да преживея и да се преборя и с това след дългите години борба със стерилитета-защото ако се разболее или излязят увреждания по-късно няма да го изхвърля.Но още цял живот рев,безсилие,борба за живота и здравето му-защото ще ме боли както и ако аз бях го родила - ще издържа ли и искам ли да се подложа на това?Помогнете ми ако можете - още не съм решила.Вие как се справихте?

Ами виж мила, решеието е трудно и всеки трябва да го вземе за себе си.
Още в  началото на борбата ми със стерилитета и аз и мъжът ми бяхме сигурни, че ако нищо не стане, ще си осиновим. Това в началото ни беше като утеха и спасение, в смисъл - "Абе карай, каквото и да се случи, изход винаги има. Няма страшно!"

Да, ама като опря ножа до кокала се оказа, че не толкова лесно.
Още по време на ИКСИ-то ми, бяхме решили, че ако се окаже неуспешно - моментално подаваме документи за осиновяване, за да може да ни боли по-малко от неуспеха. Сега си давам сметка колко
наивни сме били. Независимо от опцията осиновяване - болката и безнадеждността  беше огромна. Сега като си спомня, ми се доплаква пак.... но както и да е минало, свършено...

ТА... още преди да разбера за неуспеха ни се свързах с моя позната, която си беше осиновила детенце  преди  няколко месеца и я помолих да се видим за да ми разкаже какво трябва да направя, ако иксито ми не успее...

Никога няма да забравя тоя ден: 18 ноември, вали един гаден дъждец, вече притъмнява, а аз вървя по улицата с едни черни очила и сълзите ми текат като из ведро. Чувствах се толкова измамена, ограбена, несправедливо ощетена, душата ми се ронеше.....
И както преди мислех - хе, хе ако не успея, ще си осиновя детенце, сега в главата ми бучеше само една единствена мисъл
 "Никога не съм предполагала, че ще стигна дотук."
И се започнаха едни въпроси:
Ще мога ли да обичам едно чуждо дете...
Мъжът ми ще го обича ли...
Ще го харесвам ли.... ако е болно...ако е глупаво...ако е лошаво...
Родителите ни ще го обичат ли, ще го приемат ли наравно с кръвните си внучета; Моето дете, няма ли за тях да остане за тях винаги чуждото дете...
Приятелите ми ще го приемат ли, както приемат собствените си деца
Ще оправдавам ли  всяка негова грешка с генетичния материал, който носи....ако го отпиша...ако не мога да го заобичам ....ако ме разочарова...ако ме наранява...ако .... ако....
Тук пиша напълно откровенно, като споделям и най-уродливите мисли, които са ми минавали през главата...
И най-вече - защо на мен, защо аз, защо на нас.....

Както и да е събрах се, позагладих перушината и отидох да се видя с моята позната. Тя е на 41 години, от които последните 10 преминали в инсеминации и инвитро опити, по света и у нас. Звъня аз на вратата, въоръжена с бонбони и бебешки подарък.
Отвори ми вратата моята позната, а зад крака и се подаде половин нос, едно око и едно ухо. Зад нея, като се крепеше едвам на краката си и се придържаше за крачола й, се клатеше най-прекрасното същество на света и се смееше гръмогласно. Един такъв, розов, пухкав, красив, умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си - точно на една година.
В тоя момент - нещо ми стана, олекна ми, все едно товара който носех се стопи за дин миг.

"После доста поговорихме с моята позната и също няма да забравя какво ми каза тя тогава:
Бъди готова да не го почустваш като свое от първия момент. Няма страшно, нормално е, ще мине!
Бъди готова да си кажеш - защо ми беше това, аз вече не го искам. Няма страшно, нормално е, ще мине!
Не се срамувай да искаш здраво дете, и това е нормално.
Не се срамувай дори да откажеш първото предложение, няма лошо да имаш изисквания.
Няма да го обичаш от първия миг, няма да ти е мило от първия ден. Ще се страхуваш,  ще плачеш, на моменти няма да го искаш.
Но повярвай ми, всяка една секунда мъка, която съм изживяла си струваше заради това, което имам сега.
Единственото нещо, на което си се чудя е - защо чаках досега...."

Съвсем честно мога да кажа, тогава, в оня момент това момиче ми спаси живота. Честно и без преувеличение

На приятелката ми  пожелавам само едно - да е жив и здрав сина й и да и носи много щастие.
А на себе си пожелавам, поне веднъж в живота си да имам възможност да направя за друг човек това, което тази жена направи тогава за мен.
 
Разбра се моите въпроси продължават, разбира се, че имам всякакви съмнения и страхове, но нима всяка майка ги няма. Нима рожденните деца не разочароват, нима от тях не боли, нима имаш гаранции за нещо.....

Но при всички положения решението е индивидуално, не е лесно и човек узрява за него по различно време и начин

Успех на всички момичета, каквото и да решат