Напоследък мислех, че нещата са се подобрили, в смисъл, че не се чувствам толкова нещастна. Но винаги има кой да ти напомни, че проблем има и просто незнам дали и аз ще се усмихвам на едно хубаво малко създание което ще усмисли живота ми.
Вече минаха 4 години и единственото което искам е бебе. Мъжът ми ме подкрепя изцяло и разбирам, че на моменти не съм много лесна, но миналата седмица  просто се сринах.
Случвало ли ви се е да сте сред хора, на които им е все едно дали ще имат деца. Които казват че им е все едно и дори без тях ще имат повече пари за разни други работи. Е това го слушах доста време и сега те ще имат бебе. Без да са го искали. Притеснявали да ми кажат. Защо? Аз никога не бих им пожелала нещо лошо. Напротив това е голяма радост. Ако бях на нейно място сигурно през терасата щях да викам, че ще имам бебе. Заболя ме.
След няколко дни бяхме излезнали с братовчед ми. Говорихме за бебета и че най вероятно ще се наложи инвитро и ще направим опити докато ни стигнат парите и след това ще помислим за осиновяване. А той ми каза че съм луда да осиновя дете. Че ако те имат проблем ще останад без дете, но няма да осиновят. Не съм знаела на какво дете ще попадна.
И с какво право ми го казва това. Първо проблем те нямат (и дано да нямат) за да разбере какво ни е на нас. А и какво лошо има да дадеш всичко на едно детенце дори и да не си го родила ти. То пак ще е наше.
Незнам или света около мен се побърква или аз.
И после как да не плача, аз имам само една мечта.

Миличка, хората които нямат нашите проблеми не могат да ни разберат. Мен също ме гледат с ей такива очи  , когато им кажа че ако и този път не стане ще подавам документи за осиновяване. Но аз се научих да не обръщам внимание на такива хора и да не си тровя нервите. Горе главата и на нашата улица ще изгрее слънце. 

Моята мама казва, че ако мечката играе у комшиите, и у нас ще дойде.  Аз може би и затова много се радвам като разбера, че някой има или ще има бебе...  И не дискутирам с приятели или роднина, освен родителите ми и сестра ми, че имаме проблем и не се получава.  И с тях много не го говоря.  По-лесно е да не се коментира с хора, които не могат да помогнат и има риск да не разберат, още повече, че това са събития и решения, които пряко касаят само 2 души.  Не се питам кой имал и нямал право да каже това или онова.  Пускам го през ушите си и подминавам.  Не смятам да плащам данък "обществено мнение", никой няма да изживее моя живот и няма право да ме съди.  Затова и съветът ми е да не страдаш, да не плачеш и да не се чудиш "как може така да каже, защо така постъпи" -- подмини и направи както на теб ти казва сърцето. 

А той ми каза че съм луда да осиновя дете. Че ако те имат проблем ще останад без дете, но няма да осиновят. Не съм знаела на какво дете ще попадна.
Първо проблем те нямат (и дано да нямат) за да разбере какво ни е на нас.
Незнам или света около мен се побърква или аз.
И после как да не плача, аз имам само една мечта.

Ако имаше начин да тръгнем срещу природата си, сигурно ще намерим над 1000 причини да нямаме деца. Те сигурно имат деца и знаят, че отглеждането на дете е трудно. Ако се замислиш за ползите и вредите от това, то вредите са съвсем конкретно измерими, а ползите доста имагинерни. И точно защото нещата са такива природата е създала инстинкта да имаме деца, а не е оставила на логиката. За да се отгледат всички деца природата е създала и други инстинкти. Те не са логични, но до сега нито едно животно, което е тръгнало срещу инстинктите си не е оцеляло.

На моменти се чудя на тези хора, които са осъзнали, че детето е инстинкт, а не логика. Именно те тръгват да агитират за обратното. Това трябва да са хората, които да те подкрепят, но не... те са толкова много интелигентни, че предпочитат да ръсят интелект навсякъде. Но няма нужда да успорваш глупака!

Принцеска, по принцип е така, но понякога имаш нужда да кажеш на някого, аз не искам да ми помагат, а просто да ме излушат. Нищо да не казват просто аз да си излея болката. А за хората за които пиша не са кои да е, те са от семейството ми. И се оказва, че понякога от хора които не са ти толкова близки можеш да очакваш по голяма подкрепа от колкото от хора на които си имал доверие.

И се оказва, че понякога от хора които не са ти толкова близки можеш да очакваш по голяма подкрепа от колкото от хора на които си имал доверие.

С това съм напълно съгласна и момичетата от този форум са пресният пример за това.

Благодаря Тамара.
Според мен едно дете осмисля съществуването на човек. То дава възможност да оставиш нещо след себе си, а не да си живял безмислено. Дори то да е осиновено, то какво е виновно че е останало без родители. Няма лошо, грозно или незнам какво дете. Просто някои деца се раждат в добри семейства, а други ги осиновяват в добри семейства. Истински се надявам да е така.

Марти, мила вярно е твърдението, че хора, които не са минали по трудния път до така желаното бебе, не могат да разберат, не могат дори да си представят мъката и болката. Но само хора с Голямо Сърце са способни да осиновят и да обичат дете, което не са създали. Не се сърди, че не разбират и не спирай да вярваш, че по един или друг начин мечтата ще се сбъдне. Преди да забременея и аз се вбесявах от разказите на разни хора, които забременели от първия път -имаше една позната, омъжена по сметка, навсякъде и пред всички изтъкваше недостатъците на мъжа й и после се похвали как бебето им станало от първия  и 1 единствен път секс през месеца.Не можех да проумея логиката на това нещо -с какво тази жена, която не обича и не понася мъжа си е заслужила повече от мен да бъде майка?! Истината е, че логика няма, просто хората имат различен път и това е. Пожелавам ти много скоро да се докоснеш до мечтата ти.

Всичко това ми е до болка познато.Знаеш ли  мила,аз  спрях да споделям  с такива хора .Когато ме боли и когато страшно много имам нужда да споделя  с някого го споделям с момичетата от форума.Знам ,че ще бъда разбрана и утешена с правилните думи.През всичките 9 години  през които се боря за  мечтата си да стана майка съм чула много тъпи изказвания от много мой близки хора,просто те не ни разбират,не могат да почустват болката и да видят сълзите в очите ни,когато прегръщаме някое малко дете,но май понякога и ние сме толкова опсебени от проблемите си,че също неможем да разберем другите.Бъди силна и вярвай,никога не спирай да се бориш.И знай майка е тази ,която те е отгледала   и направила човек.

Мила Марти , не можеш да си представиш колко пъти съм се чувствала по същия начин и колко ме е боляло. Вече шест години слушам този и онзи с техните безумни изказвания и непоискани съвети.Ако искаш подкрепа и разбиране тук е мястото,тук са хората ,които ще те разберат наистина и ще ти помогнат с каквото могат.
Вдигай главата  продължавай борбата!
Всички ще успеем защото го желаем от цялото си сърце и душа