Здравейте момичета,
Форумът е страхотен, вие също! Чета отдавна,но до сега не смеех да пиша. Днес съм отчаяна от поредната консултация с лекар и Ви моля за съвет. Извинете, че не съм се регистрирала, но ще го направя!
Ето накратко и моята одисея. Дано не ви отегча, че 10 год трудно се разказват накратко:
Аз- 34г, съпугът ми на 37. Опити за забременяване от 10 години. В първите години непрекъснато проблеми с микробиологичните изледвания- излекувани. И вяра, че има време и ще стане. При мен проходими тръби- цветна снимка преди 8 години (едната тръба е доста нагъната, но проходима), пролактина си поддържам в норми с 1/4 хапче Парлодел на ден от ок. 8 год, иначе вдигам нивото. Четири неуспешни инсеминации, много добре реагирам на стимулацията уж, но уви... нищо. През ноември 2004- киста (тъкмо се готвехме за ин-витро), след 3 месеца неуспешно лечение с противозачатъчни- пункция- успешна. При последните ехографии-коментар за малък ендометриум- "ще го оправим при ин-витрото с лекарсва"...
При съпруга ми-вариращи спергограми с резултати ту ставащи за инсеминация, ти само за инвитро. Преди години- левкоцити с неясна причина- изчистени с пиене на доста антибиотици, сега пак се намират. През февруари т.г. операция от варикоцеле, контрола (наша инциатива) след 3 месеца - резултати - без промяна: обем 2 мл, 10-15 левкоцити, концентрация 14 млн, нормокинеза 35, морфология-нормални 38. Сега ще прави нова, т.к. минаха 6 месеца. В лабораторията, където правихме инсеминациите, резултатите излизаха по-добри, а след миене или обработка с перкол- добри за инсеминация(ако може да им се вярва). Не сме изследвали антитела, но след 10 год непазене.. сигурно и тях си имаме (никой не ни е пращал).
Та лекарят, при който ходих днес каза, че не са ми направени необходимите изследвания, за да се прецени дали има смисъл от нови опити с инсеминация, или да ходим задължително за ин-витро. Предлага скенер (заради пролактина) и лапаросопия (диагностична, а ако се налага оперативна).
Въпросът ми: необходима ли е лапароскопия при положение, че нямам някакви проблемни показатели до момента, а и за кога на тези години. Струва ли си при тази история и дадености да продължим с изследвания, нови опити да стане чудото, чакане, напразни надежди.., или да ходим твърдо на ин-витро струващо маса пари, което освен това повечето казват че е най-често неуспешно от първи опит? Толкова съм объркана и отчаяна, че вече не вярвам май на никой. От друга страна като чета за перипетиите на другите, имам чувството, че 10 години нищо не съм правила...
Съжалявам, ако съм Ви отегчила с дългото си писмо и Ви благодаря предварително за подкрепата!!!!!
Успехи на всички!!!!!!
Анди