Това, което ми се случва истина ли е?Не мога да повярвам,че животът ми тръгна в тази посока.Момичета,от 2 год. и половина се опитваме да имаме дете.Толкова много го желаехме.Или може би в моите очи е било така?За първи път забременях декември'2006,но за съжаление всичко приключи със спонтанен аборт.От тогава имам чувството,че приятелят ми не ме обича.Държеше се гадно с мен,отношението му се промени.Сега отново съм бременна и благодаря на Бога за това.Но той започна отново да се държи гадно,не ми говори от 2 сед.,изобщо не се интересува от мен,нито от изследванията и резултатите от тях.Вече се озлобих.Извинявайте ,че ви занимавам с тези глупости, но имам нужда да споделя с някой.На прага на раздялата сме.Може ли толкова дълго да правим опити за бебе и накрая когато стане той да постъпи така.Единствената утеха ми съществото в мен,дано не усеща болката,която изпитвам аз .