Статията:
Мария е на 27 г.Днес вече тече 8-ата година, откакто тя и съпругът й се борят с всички познати средства, за да постигнат единствената си съкровена мечта: да имат бебе.
Минали са през какво ли не. Направили са безброй изследвания, тестове, процедури, прегледи. Изхарчили са всички пари, които са можели да съберат до момента.
Мария има две запушени маточни тръби. По време на изследванията за ин витро процедурата се разбира обаче, че мъжкият фактор е още по-голям проблем за двойката. Единственият шанс, който имат, е процедура, позната като ICSI. Методът ICSI е подобен на метода IVF, но при него в яйцеклетката се инжектира сперматозоид с помощта на специална техника. Води се по-сложен, по-скъп и с по-нисък процент на успеваемост. "Всеки месец от бюджета ни излизаха по 300-500 лв. за всевъзможни изследвания и операции. Хората около нас се чудят как така сме млади, здрави, с добри доходи, а не си купуваме нищо. Не ходим никъде. Потискащо е...
Но най-крещящата болка продължава - липса на бебе" - споделя друго момиче със същия проблем.
Мария получава 250 лв заплата, мъжът й 300 лв. Цената на процедурата може да достигне и 7000 лв. За всички тези години, в които правят всичко, за да имат дете, Мария и мъжът й са минали през много възходи и падения в отношенията си. За малко дори не се развеждат, но надеждата все още съхранява тяхното семейство.
Днес те разчитат на една последна възможност, за да получат пари и да реализират мечтата си. Това е опцията да споделят зрелите си яйцеклетки с друго семейство.
Схемата е начин, към който прибягват все повече финансово притиснати семейства по цял свят. Има двойки с по-сериозни проблеми, които не могат да разчитат на собствени яйцеклетки, а понякога се стига до там, че нямат избор, освен да получат чужд ембрион.
Някои от тези двойки имат добри финансови възможности. Те заплащат ин витро процедурата и на двете семейства, като в замяна получават нужния им чужд генетичен материал.
"Единствените разходи на донора в България са предварителните изследвания, т.е около 500 лв.", споделя опита си Мария. "Практикува се в доста клиники - казва още тя - като в повечето случаи става въпрос за устна договорка, както е във Варна, или за "законна" процедура, както ев София и Плевен. Всичко е декларирано".
Д.Е. е от Димитровград. Без баща е от 4 годишна. Тогава си е тръгнал и повече не я е потърсил. Майка й починала преди близо 7 години. Била е единствената й опора в живота.
Мечтата на Д.Е. е една да създаде свое щастливо семейство. Да си роди детенце, на което да даде цялата онази любов, която цял живот таи в сърцето. Обичта, която самата тя не е получила...
Господ чува молитвите й и 6 месеца след смъртата на майка си, Д.Е. забременява. Щастието не трае дълго. Следва спонтанен аборт и загуба на плода. Така започва и нейният дълъг и тежък път с ходене по доктори, скъпи хормонални изследвания, снимки за проходимостта на тръбите. Забременява отново. Следва нов спонтанен аборт.
Едва преживяла стреса Д.Е продължава да се бори. След година и половина опитва отново. Пак забременява. Отново следва аборт. Този път обаче се налага една от маточните й тръби да бъде оперативно отстранена. Две години Д. Е. обикаля клиники и си прави скъпи изследвания. Пътува редовно до София. Специалистите откриват нови и нови проблеми като слаба овулация, повишен пролактин.
След 2 г. тя отново успява да забременее. Този път шокът е нечовешки! Оказва се поредната извънматочна бременност. Махат и втората й тръба. "Попитах през сълзи защо се получи така, след като ми казаха, че имам нормално проходими тръби? След като си правих толкова скъпи изследвания? Казаха ми, че е трябвало да направя и лапароскопско изследване, за да се установи дали мога да забременявам, но това ми го казаха едва след като вече нямах маточни тръби... И сега нямам никакъв шанс осве ин витро."
Д.Е. подава молба в здравната каса, където били пуснали програма за репродуктивно здраве. Оттам обаче й казали, че от юни и тази програма е спряна. Отпращат я, без никой да се интересува, че само подготовката на документите за кандидатстване достига до 300,400 лв.
Д.Е. и приятелят и получават средна за България заплата. Цената на едно ин витро бебе е между 4000 и 7000 лв. Спестяват от всичко и събират пари. Надеждата им е в малък кредит, който двойката чака да й бъде отпуснат от работата. Ще опитат и да кандидатстват отново и към ЗК.
"През 2005 г., когато кандидатствах, касата отпускаше около 3000 лв, във вид на лекарства, а сега отпуска само 1500, и то на не повече от 1000 жени" споделя момичето. Въпреки всичко, те продължават да се борят.
Мечтата за бебе е по-силна от тях. Тези реални човешки съдби са само две от близо 60-те двойки, които ми писаха. Те са нищожна частица от общо 250 000 бездетни семейства в страната. Цифрата е по официална статистика. Предполага се, че има поне още 5000 двойки, които все още бродят из провинциалните гаражни АГ кабинети и нямат ни най-малка представа откъде и как тръгва дългият път кам мечтаното бебе. Те тепърва ще търсят информация.
Трудностите на тези семейства не се изразяват единствено в липсата на финансови средства. Това е единственият проблем, който те не могат сами да преодолеят.
Най-трудно е да минат през болката и отчаянието.
Бездетните двойки често срещат и неразбирането на обществото, което ги кара да се чувстват различни, неспособни да бъдат като всички останали. Големият парадок е, че тези хора често са можещи, умни, успели, уважавани, докато един ден не разберат, че бебето при тях няма да дойде така лесно. Че макар и готови на всичко, те не могат да постигнат нещо, което другите имат без усилие. Нещо, което не можеш да забравиш лесно, защото то е единствената смислена кауза за един човешки живот - да създадеш дете. Останалото е опиум за егото ни.
Много момичета, които споделят историите на Д.Е и Мария, често прекарват дните си във форуми като "Зачатие" и "БГ-мамма". Там има стотици като тях, търсят разбиране. Искат да повярват, че са хора като всички онези, които с гордо вдигната глава ходят из улиците на града. Във форумите те имат романтични прякори и шарени картинки вместо лица. Там не са различни, получават разбиране, виждат надеждата, макар и още все още далеч... После изключват компютрите си и отново са сред нас. Навсякъде. Често с тъжни очи, наведени лица. Като видят бременна жена или майка с количка, посълзяват се. "Може би някой ден и аз...",казват си. Други са гневни, още не могат да приемат страшната истина. Трети са вече твърде отчаяни. Опитали са повече от 5 пъти, изхарчили са поредните 5000 лв. И нищо. После идва страшната спирала на депресията, безпътицата. Задушава те, убива те... Само силната любов на човека до теб може да те спаси. Иначе загубен си.
Когато минеш през всичко това, Детето се превръща в единствен смисъл на живота. В причината да се събудиш сутрин и да се храниш през деня. Докато я има надеждата, и ти живееш. От писмата, които получих, разбрах, че все пак има и други хора, които по един или друг начин се опитват да помогнат на бездетните семейства. Сред тях са фондация "Искам бебе", форум "Зачатие", финансови институции, които отпускат кредити. Разбрах и за добър специалист по ин витро, който предложи да се включи в кампанията ни, като безплатно извърши процедури на семействата, за които са събрани пари от продажбата на романа "Бенгази:Сянката на скандала".
Аз ще продължа да събирам писма на нуждаещи се от помощ семейства още около месец, след което съвместно с в."24часа" ще организираме експертна комисия, която ще помогне при селекцията на най-нуждаещите се.
Всеки, който иска да изпрати писмото си, може да пише на адреса, даден на сайта ми:ludmilafilipova.com
Семействата, които се съгласиха да споделят историите си пожелаха анонимност с оглед предстоящи проблеми, които биха имали в клиниките, в които се лекуват. Повечето от тях не искат приятели и роднини да знаят за проблемите им.
Сдружение “Зачатие”