Постепенно слагах 3 капсули  по 3 пати на ден(сутрин,обед и ве4ер )
като го спирах :
3 капсули 2 пати на ден (на обед и ве4ер)
2 капсули 2 пати на ден (на обед и ве4ер)
1 капсула 2 пати на ден (на обед и ве4ер)
и една капсула надругия ден  (на обед )
и краи

Много ви благодаря!
Аз в момента съм 2 пъти по 3, но както и да звучи и аз мисля да го спра постепенно
утре ще сложа по 2 и после по 1.
ми направо си ме е страх

то4но така  не се притесняваи като се спира постепенно не би трябвало да има проблем аз го спрях кам 12-та г. седмица
Успех

На мен док ми каза да го спра в 12г.с. и аз го спрях. Бях на 2*3. Няма страшно!

Диди, и аз доколкото си спомням го спрях от раз, док ми каза и аз го послушах. 
Недей подхожда със страх, всичко ще бъде наред, повтаряй си го всеки ден и ще бъде така до края! 

Роби, Рошко и Шакира 
Зори, пожелавам ти най-палавото маймунче 
Дуфастона няма проблем да си го пиеш. Док. от ЖК дори би искал аз да продължа с дуфастон, но аз ги предупредих, че слушам основно Д-р. Персенска, колкото и да им е неприятно.
На микробиологията ми излезнаха ентерококи и малко съм притеснена. Док. от ЖК твърди, че ги вкарвам с утрогестана.
Другата седмица пак съм микробиология пък да видим какво ще покаже.

Зори, д - р Тодорова ми каза да спра Дуфастона 18 - та седмица, а започнах да пия Магнерич 16 - та.

Аз спрях утрогестана към края на 3-я месец изведнъж и с огромно удоволствие  /мразех да го сладам вагинално/. Магнезий започнах да пия в 20-та след като получих болки, за които док. твърдеше че не са контракции, но решихме да се презастраховаме.

z22 Няма специални показания, в коя седмица да се почне магнезия мисля. Аз го започнах в каря на третия месец, едновременно с инжекции папаверин, защото имах много силни контракции, пих го цял месец, после направих малка почивка, и може би от петия месец съм го пила до началото на 9 месец.Пила съм Магнерот 3*2. На някои бременни, в последствие родили съм чувала, че са им го изпислвали и след раждане. Можеш да се консултираш с лекаря си кога да го пиеш.

Привет, момичета! Аз не мога да се включа за утрогестана...
Искам обаче да поздравя Зори за хубавите новини!!! 
А и да ви се оплача, че нещо са ме хванали нервите много здраво. Не знам защо. Уж си взех отпуск да си почивам, а като се събудя, всичко почва да ме дразни...Ще споделите ли малко опит по темата  ...

Всеобщо мнение е, че и аз от както съм забременяла ме тресе голяма злоба.
Лара не мога да ти помогна, тъй като и аз явно не се справям, но може да се видим и да си съскаме двете и няма да си се сърдим, защото си знаем от какво е

Аз където съм си с избухлив холеричен характер...хич не ми се мисли  
Хубаво е, че съм само в отпуска за около месец Та, ще се опитам да организирам някакво семейно забавление. След седмица имам и подходящ повод - третата годишнина от сватбата и ще опитам да насоча енергията си натам  
Засега от мен - хубава вечер с много хубави разходки в това приятно време!
П.П. Диде, приемам с удоволствие - само да се съберем в един град Това и със съскането, и с несърденето го мога 

Диди , не обръщай внимание на мнението на другите хора,важното сега е ти да се чувстваш добре!Бременна или не,всеки има моменти на нервност.[/color]

Мдаа, Диди, не че ти пука, ама имаш едно рамо и от мен! 

и аз да си кажа  ,
на ден настроението ми се променя сигурно по 100 пати ,
както си седя ,мога да се разрева ,после идва ред на доброто настроение ,
като разбира се не забравям и да се ядосам на някого и толкова много се нервирам ,после следва друг етап и така докрая на деня (от вси4ко редувам по-малко + параноя ) ...
Преди сам се 4удела как може бременните да изпадат в депресии ,а ве4е родителите ( в след родилна депресия),ама това  играене на хормоните не е 6ега  ...
Ама хората са казали на 4ужд граб и 100 тояги са малко ,та докато не го изпитах не го и повярвах...
ДА са живи и здрави беб4етата ,пак на6ти емоции и няма на4ин да не си ги наместим   

Момичета, за "злобата" дето ви тресе.......НЕ Е злоба, хормони са Те са виновни за всичко. Аз първите три месеца бях невъзможна. Всичко ме дразнеше, карах се с домашните за глупсти и т.н. После ми мина и пак станах същински ангел  , добре де, поне не избухвах за щяло и нещяло. Ша ви мине, небойте се, само да издържат и околните 

На мен в началото ми се струваше, че съм невъзможна 
Ох, трябваше да ме видите на края - и мъжът ми и синът ми ме заобикаляха отдалече и добре че - иначе фучах като змия!

Ама сега съм кротка, кротка и само блажено се хиля на малкото сладко човече 

Аз пък си мисля, че съм много мила и добра - самото съвършенство   , ама мъж ми твърди, че едва ме издържа