Аз също съм сомнамбулствала. Като по- малка освен, че говорех на сън ставах и излизах, разхождах се из двора, ходех до външната тоалетна, до външната чешма. Не знам защо си избирах неща които са на двора. Татко се бъзикаше, че ще ме върже с вериги, та като ставам да чува дрънченето. Явно пубертета ми е повлиял и вече не се разхождам нощем, но все още продължавам да бълнувам и говоря. Освен това от време - на време имам страшно безсъние, например с месеци по - рано от 5-6 ч. сутринта не заспивам. Сега заспивам вечерно време, но пък съня ми е много неспокоен, въртя се срашно много, събирам си чаршафа под мен и най редовно спя на матрака. Завирам се в дупката на плика или и аз като Мимка си бутам възглавницата и разни такива неща. Но от всичко ми е най - гадно това, че много сънувам. Аз вече не мога да се сетя за вечер да си легна, да си заспя кротко и да се събудя на сутринта спокойна, не сънувала и да не съм потна.