Киара, мила, съжалявам! Знам как се чувстваш и мъката е много голяма! Не намалява, но бавно може да потъне... Трудно е да кажеш каквото и да било в такъв момент... Освен - плачи, викай ако трябва, говори за това... излей си душата пред някой... А после се поотупай и тръгни пак напред. Прегръщам те силно и ако имаш нужда от приятелско рамо, на което да поплачеш - пиши!