Моми4ета, наскоро се сре6тнах с един 4овек /притял на моята половинка/, 4иято история ме трогна. Искам да я споделя с вас.
След дълги опити за бебе, безброй ходения по мъките, лекари и лекарства, той и неговата съпруга се сдобиват с така желаното детенце. Но след две годидни и полвина за не6тастие детенцето умира, като му откриват огромен тумор в стомаха. Не мога да си преставя как се е 4увствала милата женица. Да не дава господ никому. И така ден след ден мъката хем ги събира хем ги разделя. Оказало се 4е тя ве4е не може да забременее. Док казал, 4е е рисковано и може да й коства живота. Междувремемнно той ве4е на по-сериозна възраст. Сре6тал се с по-млада жена и й казал "6те роди6, няма на4ин, искам наследник". Така тази мацка забременяла. Казал и на жена си. В деня на раждането й се обадил и казал "имаме си син". Той го признал, съпругата му го осиновила. И така детенцето го видях-едно жизнено и хубаво дете/като вси4ки деца/.
Незнам как да изразя 4увствата които ме обвзеха от тази история - радост от 6тастливия край, болка от мъката, която те са преживели, възхи6тение от силата на жената и о6те и о6те, не ми стига думите да го опи6а. Вярвам 4е са 6тастливи. Пожелавам им да са живи и здрави и нека живота им занапред бъде изпълнен само с радост и хубави мигове.