Здравейте,
с мъжът ми преживяхме шока на болестта, но сега трудно се справяме с новия удар - липса на каквито и да било сперматозоиди при направената спермограма.
Ако някой се е сблъскал с подобен проблем, моля за съвет. Знаем, че е необходимо време за възстановяване на организма, а от там и евентуално на клетките отговорни за репродукцията. Има ли медикаментозни средства, които да подпомагат процеса? Какво всъщност се случва и ако не са отцелели съответните клетки, възможно ли е да се произведът сперматозоиди след време, макар и дълго?
  Малко объркано зададох въпросите си...
Благодаря предварително!

Не са ли ви казали да замразите материал преди процедурите?! Преди лъчетерапията ние замразихме 3 проби за всеки случай, но така или иначе спермограмата след това не се различаваше от предишните по стойности.
Може би зависи кой орган е бил засегнат, макар при нас това да беше именно тестис. Освен това лекарите казаха, че 1 година след процедурите всякакви опити за бебе са противопоказни.Затова дори и организмът да има нужда от възстановяване - една година би трябвало да му е достатъчна. Успех!

И при нас засегнатият орган бе тестис. Опитахме да замръзим материал преди процедурите, но неуспешно. 
Вълнува ме, дали има шанс, след като сега няма сперматозоиди в бъдеще да бъдат произведени такива...?
 

Как така неуспешно? Ние и трита пъти не сме имали проблеми. А както ти казах - по отношение на спермограмата, терапията нямаше влияние върху стойностите. Консултирай се с лекар, дали това е причината за лошия резултат.

Здравейте Ani4ka i Sie,и ние минахме през ада на тежката химиотерапия преди 3 години.За съжаление никой не ни предопреди за последствията по отношение на репродукцията.А и ние не се сетихме-в такъв момент кой ти мисли за това.До преди няколко месецане бяхме и чували за спермограма,така че преди операцията незнаем какво е било.Когато направихме спермограмата и заключението беше азооспермия,това беше голям шок.Направихме генетични и бяха наред,после беше на уролог и той каза,че всичко изглежда идеално.Сега той си мисли,че може още да  му действат химикалите,но пък 3 години не са малко.Може да има сраствания или някакво запушване,незнам.Другата седмица пак ще ходи на уролог и може би ще прави биопсия.Надявам се при нея да се открият сперматозоиди.
Стана малко дълго,но не можах да бъда по кратка.
Желая ви успех мили момичета,дано скоро всички да се похвалим!

   Да, и при нас е азооспермия...Още не е изминала година от химиотерапията и за сега лекарите не се ангажират с прогнози. А не успяхме да замръзим материал поради лоши резултати в следствие на вече приемани лекарства и необходимост от спешна операция. Нямахме време. Всъщност и нас никой не ни предупреди, че последствията е възможно да са фатални за репродукцията, че се прави така и така... НИЩО! Добре, че бях чела тук. Имах някаква обща представа и веднага ми светна.Е, нямаме спермчовци, но поне опитахме.
   Много,много сили и късмет ви пожелавам и аз, и здраве на мъжете ни!!! Дано започнем и ние една по една да се хвалим тук! Дано!!! 

Аз си мисля нещо по принцип - това явно е много голям проблем, защото на практика при огромния брой мъже с предстояща операция и химио- или лъчетерапия не е предложена оценка на репродуктивните параметри, нито замразяване на еякулата. А това е стандартна практика и единственото ми обяснение, че у нас не се прилага, е незнанието. И ще трябва да се работи в тази насока.

Ами какво да ви кажа...съжалявам, че при вас так са се стекли обстоятелствата! Аз предварително се бях осведомила в нета колко опасне е този тумор и т.н... Първата спермограма направихме месеци преди да открием тази гадост, тъй като искахме бебе, аз реших, че е добре да се знае дали има проблеми само от моя или и от мъжка страна. След втора спермограма с не особено добри показатели настоях на преглед при андролог Кацаров като за тази своя настоятелност ще съм благодарна цял живот, защото именно той ни насочи към изследване на туморни маркери. Междувременно вече бяхме обмислил замразяването на няколко проби и така за времето преди операцията успяхме да напълним 3 конктейнерчета
Истината е, че за съжаление ако сами не се осведомим, рядко ще попаднем на съвестен и компетентен лекар. 

Съгласна съм с Мели и се надявам много скоро този проблем да се реши.
Аничка,съгласна съм и с теб,но мога да те уверя,че 2004 год не открих никаква информация(поне на български).Вярно,че се заинтересувах точно след приключването на химиото и така или иначе беше късно.

   Мели, благодаря ти, че отделяш голяма част от времето си да съветваш и даваш напътствя на всички нас. Изключително важно е, докато тук с момичетата обсъждаме проблемите си, мнението на специалист. Така не просто споделяме за да ни олекне и обменяме опит по сходни теми и проблеми, но и получаваме истинска помощ.
   Наистина, преди години започнах да влизам тук като Гост, да попрочитам това-онова, защото планирахме бебче и това ми даде някаква представа, че е необходимо да се замрази материал при евентуални проблеми с мъжката репродуктивна система.
   Когато се появи проблем при нас, предположението на уролога от Александровска бе възпаление и последва тежък антибиотик плюс изследване на туморни маркери за всеки случай... Една седмица по-късно излязоха резултатите и казаха,че е необходима спешна операция до дни. Не мога да опиша душевното ни състояние. За кое по напред да мислим? Попитахме, и ни насочи неправилно... Намирахме се в съседната сграда - на Майчин дом. Там вежливо обясниха,че замръзяват,но става въпрос само за донори. Опътиха ни към БАН, там май имало такъв вариант... Побъркахме се, ще му премахнат тестиса, а няма да може да замръзим...  Вече бяхме в Института по биология. Хванахме отпускарското време. Няма ги експертите, пък и то след септември щели да получат необходимите за замръзяване материали, ама ей сега ще проверим, ама изчакайте... Загубихме деня.
   На следващия вече бяхме преровили Нета и отидохме в частен мед.център по репродуктивно здраве.Опитахме, но след целия този стрес, антибиотици и може би в следствие болестта спермограмата бе лоша, казаха ни че не става за замръзяване.
Не можехме да губим време, все пак се касае за живота на половинката ми. Не ме питайте как се примирявам с мисълта,че е имало как по-рано да получим необходимата информация и можеше сега...Няма да се примиря.
След операцията попитах хирурга при тези резултати от хистологията какво следва от тук нататък. Не можел да отговори, други били специалистите,които ще кажат. Не може медицинско лице да не знае какво следва, а още по-малко е редно да не желае да каже. Изгубихме месеци в търсене на истината. Хиляди човекодни пред кабинети в какви ли не болници, в контакт с какви ли не трагични случаи.Не ми се говори,вече стана достатъчно дълго.
Мисълта ми е, дано се подобри нещо и на пациентите в нашата държава се дава по пълна, вярна и подробна информация за възможностите да се спасят.
И дано с това,че споделяме тук помогнем на някого да се насочи по-бързо към правилните специалисти и получи навременна помощ.

Здравей.

При нас беше така. Съпругът ми имаше болест на Хочкин, наложи се химиотерапия и лъчетерапия. Всичко мина добре. Казаха ни че са неоходими поне 2 години да се възстанови организмът му напълно. И 2те години изтекоха. Започнахме с бебеправене - около 6, 7 месеца - нищо. Отидихме на лекар. При мен уж всичко беше наред. При него спермограмата ужасна - нито един жив сперматозоид. Диагноза - азооспермия. Започна се един рев, едно тртъшкане. Взехме решение - донор. Изчакахме още 1 година преди да вземем това решение. Започнаха се отново прегледи и т.н. Много беше трудно. Оказа се че проблем има и при мен - запушени тръби. Тъкмо щяхме да започваме стимулаци и да вземаме от донор материал и да правим ин витро, лекарката каза да направим отново спермограма и изведнъж има малко количество сперматозоиди. веднага се отказахме от донора. изчакахме още 6 месеца и пак спермограма - всичко е наред вече с мъжа ми.Трябвало е да минат 5 години за да се възстанови напълно организмът му от химиотерапията и лъчетерапията.
Сега имаме момиченце след ин витро. Но винаги благодаря за това, че не избързахме с донор, а изчакахме. Ако имате възможност поизчакайте малко. На всеки организъм му е нужно различно време за възстановяване след химиотерапия и лъчетерапия след това.
Съпругът ми беше на химиотерапия 3 месеца - 6 процедури. След това 1 месец лъчетерапия.

Пожелавам ви и на вас да се случи.

Мели,в тази връзка искам да те питам,какви витамини и антиоксиданти е добре да се приемат.Или за всеки случай е индивидуално.

   Алекс, много се радвам, да ви е живичка и здравичка дъщеричката!!! Това ме обнадеждава много! 
Годинките си вървят, но съм склонна да изчакам колкото е необходимо. Не знам за донор, не сме мислили по въпроса. Ще трябва някой да ме убеди, че всички, ама всички възможности са изчерпани, пък вече никой не е в състояние да го направи  Колко неща видях покрай нашия случай, какви неща ни прогнозираха... Просто съм се въоръжирла с много търпение. Трудничко е,но ще се справим!
   Обичаме се, надеждата ни е голяма и силно вярваме!

 
Браво Алекс,много се радвам за вас.Благодаря ти за пожеланията.
Тик във форума има още едно момиче,което си има детенце.Тя е забременяла 11 месеца след химиотерапията на съпруга и.Явно е различно при всеки.

Elliq, вероятно си права, но смятам, че по принцип уеб пространството предлага много малко информация на български. Аз лично намерих много информация на руски, немски и английски. За лъчетерапията казаха, че ще трае няколко дена, стана месец, след което предупредиха, да забравим за  1 г. опитите за бебе. Имахме насрочена инсеминация, но никой не благоволи да спомене, че излъчването, макар и не доказано, би могло да се отрази на развитието на ембриона. Както може да се досетите-сама си осигурявах такава информация.

   И когато на фона на цялото незнание и леко нехайство прибавим корупция....става страшно!
   Безкрайно съм признателна на Лекарите с главно "Л", които ни помогнаха,но те наистина се броят на пръсти.
   Много ни е объркано здравеопазването 

Оооо...да не мислиш, че ние не платихме "на ръка" ! Пак си бяхме през здравната каса, но за да оперира точно определен лекар, трябваше "бонус". Принципно, т.нар избор на екип си е съвсем стандартна опция, която си се заплаща, ама не по този начин. Както и да е-важното е повече да не ни се налагат срещи с този лекар!

Аничка, за абсолютно същото нещо говорех.Дано повече не ни се налага!!!

Това с корупцията и подаръците и ние го минахме. Сега на всеки 6 месеца за контролните прегледи, освен направлението за скенер, си плащаме и съответната сума на ръка...
Дано да не греша, ако е така Мели ще ме поправи, сперматозоидите се обновяват на три месеца. Възстановяването на организма е много индивидуално - според интензивността на терапията, лекарствата, разпространението на тумора, какво е премахнато и т.н. В последствие разбрах, че Винбластин не се използва вече за терапиите, а Етопозид. Вин-а бил по-токсичен...
В нашия случай, не сме правили спермограма и нямахме идея как стоят нещата. Материал също не замразихме, защото ни се каза, че няма да има проблеми със забременяването. Остана да чакаме и да се надяваме. 11 дълги месеца надежда.
Дъщеря ни вече е на година и четири месеца.
Много, ама много силно се надявам скоро да мога да ви поздравя за добри резултати!
Александра

   Да, възстановяването е много индивидуално, зависи от куп фактори между които се отличава най-ярко времето. Човек трябва да се научи да чака.
   Благодаря ти, Александра, за всичко споделено тук. През последната година ми вдъхваш надежда, без която борбата би била невазможна! Благодаря за пожеланията!
  Да ви е живичка и здравичка дъщеричката и вие покрай нея!!!