Загубих моето слънчице преди 3 дена,бях в 12г.с. и сърчицето му спря.Незнам как ще издържа,толкова ми е мъчно и болно.Не ми се живее!!!Искам си бебчето!

Мила Вили съжалявам.
Знам как се чувстваш. На мен същото ми се случи преди 5 месеца и то за втори
път. Трябва по някакъв начин да преодолееш случилото се. Трябва да си силна, да не се предаваш. Знам, че ще е трудно, но ще се справиш.

Съжалявам много за случилото ти се. Пиша ти, за да те обнадежда мъничко. Аз имам два спонтанни аборта, а пък след броени дни ми предстои да се срещна с моето така жадувано дете.
След като се съвземеш, потърси причината за аборта.
Успех! Вярвам, че най-доброто тепърва ти предстои!

Много съжалявам!Знам,че ти е трудно, затова си поплачи, излей всичко, което чувстваш.Не го затаявай в себе си.А след това, когато си готова смело вдигни глава и продължи напред.Ние сме с теб!

вили скапа каквото и да ти кажа ще е безмислено.затова ще ти кава за моята рецепта как аз се справиь на два пати с този проблем.парвото го загубих в 3-ти месец а сега на 2.05 загубих 2 мом4енца близна4ета в 6-ти месец.остави си толкова дни колкото са ти нужни за да се отдадеш на това което ти се слу4ва при мен парвия пат бяха доста окола месец'но колкото са пове4е толкова по трудно излизаш от депресията.втория пат си оставих само 4 дена.ревах трашках се правих всевазможни глупости само да изкарам маката от себе си и да покажа на околните колко ми е зле но това сасипваше и тях.след тези дни станах избарсах си носа и о4ите и си казах стига толкова мисля 4е страданието ми по бебетата беше достата4но време е да се взема в раце и да си направя нови.тези никои няма да ми ги варне.парвото което направих е да се обадя да си запиша 4ас при лекарката и да и кажа 4е наесен сам пак при тях после седнах пред компа и взех да тарся всевазможни материали за това което ми се слу4и исках да разбера аз ли сам направила нещо което да доведе до това за да го избегна следващия пат.и така ден след ден от тема в тема болката из4езва.запо4ваш все по рядко да се сещаш за тпва благодарение на това 4е си ангажирана с мисията следващия пат вси4ко да е наред.гледаи да не се обращаш назад там си оставила само болка която те сасипва гледаи напред с надежда.прегращам те силно и запо4ни да твориш бадещето си

Vili85 много съжалявам миличка

Винаги е трудно да загубиш една  бременност и едва ли има бърз начин по-който болката да си иде
Трудно, особенно първите дни, че даже и месеци.
До 12 г.с се знае че рискът от спонтанен аборт е голям и когато това се случи след това, след тези 12 седмици в които треперим, след като вече лекичко сме се успокоили, аборта е нещо ужасно
Знам колко те боли сега, знам колко ти е мъчно, но ти трябва да намериш сили и да продължиш напред. Живота е пред теб, бори се за мечтаното бебе !

Толкова ми е мъчно, че не знам какво да кажа... Пожелавам ти скоро всичко да е зад гърба ти, а ти да се радваш на едно малко бебче!

Вили, 

  Vili,съжалявам,мила...Сега си почини и събирай сили...Много съжалявам.

Съжалявам мила,
ниЩо не може да върне бебето и утеШи мъката ти. Пожелавам ти много сили, zа да преодолееШ болката и намериШ желание отново да се бориШ zа желаното дете!

Много ви благодаря за подкрепата,малко ми олекна.Не мога да спра да мисля за това.Сега повече от всякога искам бебе.Утре трябва да си взема епикризата и да разберем какъв е бил проблема за да си отиде моето бебче.Искам колкото се може по барзо да започнем с опитите за ново бебенце.Благодаря ви още веднъж за подкрепата

Много съжалявам за теб  Няма думи ,които да те утешат, само времето и хората до теб ще ти помогнат. Малко по малко ще се успокоиш и ще намериш сили да продължиш напред.
 Пожелавам ти да си много обичана и подкрепяна в този момент ,зашото това е най-важното. Следващия път ще успееш ,вярвай в това ! Успех и горе главата ! 

Вили, съжалявам много за загубата. Това е загуба на част от теб и винаги ще те боли, но трябва да вярваш в бъдещето. Поплачи и викай колкото е необходимо, но след това се стегни, бъди силна и вярвай, че един ден ще гушнеш своето съкровище и ще бъдеш много щастлива. Прегръщам те и ти пожелавам много късмет.

Миличка, много съжалявам!!! И аз се чувствам по същия начин!!! Аз загубих моето бебче преди една седмица в 10-та седмица, също спряло да се развива!!! Силно се надявам с времето болката ми да намалее!!!

Вили съжалявам за загубата ти,аз също преживях същото преди някоко месеца,така че напълно те разбирам...искам да ти кажа не губи вяра и желаното бебе ще дойде...нали знаеш за всеки влак си има пътници.Прегръщам те

Съжалявам и за вашата загуба момичета,надявам се скоро да се похвалим взаимно с добра новина.Нека гледаме напред и вярваме че ще дойде момента в който ще гушнем своите бебчета.Успех

Съжалявам и за вашата загуба момичета,надявам се скоро да се похвалим взаимно с добра новина.Нека гледаме напред и вярваме че ще дойде момента в който ще гушнем своите бебчета.Успех

А този момент ЩЕ ДОЙДЕ,МОМИЧЕТА,БЪДЕТЕ СИГУРНИ!
Съжалявам за загубените бебенца,но трябва да сте силни!
Разбирам ви напълно,и при мен първия опит "ИКСИ",приключи във втория
месец.Както казва Вили "исках да умра"!
Знайте че всяко зло е за добро!От всеки "удар"на живота,излизаме по силни,
по мъдри!
Вили,поплачи си,излей си мъката миличка,а после помисли
 че трябва да събираш сили за нов опит!
Колкото по бързо преодолееш мъката,толкова по бързо ще дойде
и твоето така желано бебенце!
Прегръщам те,ние сме с теб!

Момичета нормалноли е да ме боли още ниско долу,и колко време след това кървихте?Болката не е голяма,но все пак аз да попитам.А кога трябва да отида на преглед?Защото моя лекуващ лекар ме вика след два дена,а от абора не е минала и седмица.