Здравейте, току-що видях, че Дори е писала на Слави. Ами станахме 2. И аз го направих. Ето и писмото ми. Надявам се да има отзвук и ...абе поне някой да ни забележи!
Здравейте всички от екипа на ШОУТО!
Пише ви едно обикновенно момиче по един малко необикновен повод. Казвам се Магдалена Станкева и съм от Благоевград. Честно казано и аз самата нямам и идея как точно да премина към същността на това писмо, но както и да го направя, сигурна съм, че ако някой в България може да разбере и да вникне в този проблем, то това сте Вие – Слави и екипа му. На 25 години съм и от 2 години съм семейна. В общи линии мога да се похваля с добър живот, в който обаче основата някак се руши...вече 5 години опити, но немога да забременея. И не съм само аз, за съжаление. По статистика сме регистрирани 270000 семейства, Бог знае колко още нерегистрирани има. Защо ви занимавам с това? Ами защото ми писна нашата мила татковина в лицето на управляващи/и не само/да си затваря очите пред този наболял проблем. Наболял даже ми се струва недостатъчно точна дума. За мен лично това прилича на един огромен загноил цирей, който с всеки изминал ден става все по-зле и все по-зле! Това е рана в обществото ни, но никой не се заема да започне с лекуването и. Никой не се заема да каже „Хей, дайте да помогнем на тези хора.” Всъщност, това не е болест. Но защо тогава всички ме гледат сякаш съм чумава? Говори се за демогравски срив. Да, говори се! А какво се прави? Аз искам да родя 3 деца. Имам желанието и възможността да им подсигуря добър живот, здраво семейсто и...всичко, но просто НЕ МОГА! Досега за 2 години съм дала не по-малко от 3-4000лв. Вчера пак дадох 470лв. За лекарства, които обаче не ми дават гаранция, че чудото ще стане. Просто ще ОПИТАМЕ! А нервите, времето, сълзите и болката която изпитвам всеки път когато видя бебе, кой ще ми ги плати? Никой!!! Затова си мисля, че поне държавата ни може да помисли за някъкво финансово подпомагане. На година се финансират само 1000 семейства от здравната каса. И то какво се финансира – 1500лв. А до 6000??? И ако не стане от първият път, държавата ти казва „оправяй се” – поемат само един опит и то частично. ЕВАЛА!!! Ами ако ще тегля 4500лв. кредит за да си „КУПЯ” шанса да забременея, защо ми са тогава 1500-те от здравната каса, по-добре да си кандидатствам направо за 6000!!! И както сме 270000, а одобряват само по 1000 семейства на година, колко ли ще си почакаме за да бъдем „подпомогнати” всички? Защо ни е да сме горди Българи, когато България ни мачка и ни отнема най-милото – възможността да станем родители, възможността и ние да чуем „мамо” и „тати” и да дадем обичта си на някое малко същество. И най-лошото е, че има и толкова много дечица по домовете, а ако решиш да осиновиш, пак се почва – документи, бюрокрация, намръщени служители, нерви, време и не на последно място мнооого пари. Бюджетен излишък от това, излишък от онова хвалят се министри и пр. какво са постигнали и колко мноооого са направили по време на мандата си, но никой не говори за НАС, за това само се шушука – то е нещо мръсно и срамно, не сме като прокажени и нямаме право на щастие. Като се каже за едно семейство, че няма деца и се започва – „Кой знае каква е била тя преди и колко аборта е правила?” Да, ама не! Не зависи само от това, а изглежда хората не го разбират. При мен проблема дойде от една „обикновена” операция от апендицит, вследствие от която вече нямам дясна тръба. Аз не искам някой да дойде просто така и да каже „Ето ти парите, иди да си купиш Менопур-а и да си направиш процедурите.” Не, не искам това! Искам да остана в страната си и да и дам нещо, да оставя след себе си единствената светла дира – децата си! Страната ми, обаче нехае. Никой не го е еня какво преживяваме ние – стерилните двойки. Никой незнае какво е да се молиш ежеминутно всеки месец, този път да нямаш цикъл. Никой незнае какво е вместо като седнеш на кафе с приятели да ти се пие кола, а ти да си поръчваш чаша минерална вода, защото събираш пак пари, я за операция, я за изследвания, я за стимулация или пък поредната инсеминация, или инвитро. Само едната инжекциика е 47лв., а никога неможе да е една – поне 10 са. Никой незнае какво е усещането всеки месец, когато дойде цикъла. Никой не знае какво е да правиш дете, а не секс! И през цялата пародия на секс да си мислиш и да се чудиш дали ти се опложда яйцеклетката в този момент! Никой не знае какво е да мечтаеш да гушнеш малкото същество, което искаш да има очите на тати, усмивката на мама и нослето на баба...Мечтая...Но никой не знае...нокой, освен нас – тези които се засичаме по клиниките за репродуктивна медицина всяка седмица и се гледаме с разбиране...,защото знаем. Знаем как се чувстваме и знаем какво е! Как ми се иска да не знаех! Как ми се иска да бях от тези, които, както се казва „Забременяват от въздуха!” Иска ми се да можех и аз спокойно както 90% от хората около мен да казвам „Айде бе кво чакате, кат си водите детето по улицата да го питат тва баба и дядо ли са?” Иска ми се да се чудя дали тази седмица да ида да си направя ноктопластика или да избирам плочки за банята...Искам ама немога. Защото вместо да си купувам дрехи, обувки, козметика или пък да правя ремонти и да ходя на почивка лятото, аз си купувам инжекции и хапчета, лежа в болници и единсвеното което искам е един положителен тест за бременност. Толкова ли много искаме? Наистина, много сме! Но това което искаме си заслужава. Аз не искам да ида в пълна промяна например, за да ми оправят дупето или да имам манекенска талия , устни като на някой си и гърди мечта. Не искам къща-палат и чисто нов автомобил, не искам да ям всяка вечер филе миньон или черен хайвер – мога и на филия с масло да карам нищо няма да ми стане. Не искам нищо повече от това един чифт малки очички да ме поглеждат сутрин и да ми стоплят сърцето и да осмислят живота ми. Това го искаме всички 270000 семейства в тази малка и красива страна, която би трябвало да ни подкрепя. Би трябвало...Но подкрепа срещам само от съпруга си и от майка ми. Предстоят избори. Вчера ме попитаха за кой ще гласувам. За кой? Има ли значение. Един щял да оправи парковете, друг улиците трети да вдигне заплатите и пенсиите, четвъти незнам какво. И като са оправени парковете например, сама ли да си се разхождам из тях. Ще вдигнат заплатите – моята пак няма да ми стига за да си позволявам лукса всеки месец да правя стимулации инсеминации или инвитро. ВСИЧКИ правят или пък си обещават, че ще правят много за България и за народа. Какъв народ? Та то вече почти всяко второ семейство има проблем с репродукцията. За кого ще е облагата? За бабите и дядовците или за тези които избягаха оттук и си урежда живота в чужбина. Много дълго стана писмото ми и ако съм ви отегчила съжалявам, но мисля че е време някой да се надигне и да разбули мита за „яловите крави” както съм чувала да ни наричат. С това писмо не искам да си мислете, че търся пари от Вас. Не, аз пари ще намеря както досега съм намирала. Просто ще бъда радостна, ако запознаете нацията ни с този толкова болезнен и нашумял напоследък проблем. Дано пък някой от здравното министерство се зегне и помисли малко и за нас – „болните без диагноза”.
Благодаря Ви, че имахте търпението да го изчетете и се надявам все някой да ни чуе.
С уважение : Магдалена Станкева
Благоевград
PS: Ако решите да направите предаване в което да засегнете проблема стерилитет, аз и сигурна съм всички момичета от форума на zachatie.org ще бъдем на ваше разположение. Телефона ми е 0899192625
Поздрави на всички от екипа!
Ако, някой все пак не беше прочел писмото в моята тема, да кажа за протокола, че племето реши, че всеки трябва да пише на някой за който се сети. То не, че и тук не обсъждаме същото де...