Момичета,а видели ли сте жена да отива да ражда
с ей такава усмивка
?
Аз бях точно така!
Бях се изморила вече и исках да родя.
В 5:00 часа сутринта ми изтекоха водите/а живеем на около
1 час път от Атина/,до към 6:30/до колкото помня/,7:00 часа,
бях в болницата!Акушерката ми звъня сигурно 30 пъти да пита
още ли съм по пътя! :lol:Както и да е за половин час ми бяха
направени всички видове изследвания,сложиха ми катетър и...
към родилното! :)Там видях и моя лекар.Той,човека вечерта имал рожден ден,
а пък аз му се обадих в 5:00 часа да му кажа че "май ще раждам"!
Като го видях,само дето не литнах към него,така му се зарадвах,много го обичам
тоя човек!
Дойде анестезиолога,боцна ми игличката в кокалките на гръбнака,и след малко ми казаха да си мръдна крака.Мърдах,мърдах,нищо,айде почна се!
Сложиха пред мене едно зелено платно да не гледам.
Аз си повтарях на ум:"Ето сега ставам майка",абе то сега смешно,ама тогава чувствата са толкова убъркани...!
Акушерката ми беше до главата,и ми каза да гледам към едни кувиозчета,там щели да сложат бебетата!
По едно време почнаха много да ме бутат,на тук на там,мислех да се помайтапя с доктора да му кажа малко по спокойно не става ли?
Както и да е,след 5 минути гледам едно бебе,хванали го за краката,надолу с главата,
и го понесли към кувиозчето!А то плаче!Сложиха го на едни кърпи,и след 1 минута,
и другото изплака!
Аз като в безтегловност,не знам какво да кажа,в тоя момент всечки чувства на земятя
бяха събрани в мен!
Най великото беше,като ми сложиха бебетата на гърдите,под носа ми да ги видя!
Е тогава вече не издържах,ревнах,сълзи,сополи,а те милите едното ревеше,а другото спеше!Погалих ги по бузките и по ръчичките,и ги отнесоха!Сложиха ни гривничките
и ме изкараха в една голяма стая,зарязаха ме чисто сама!
Е там като ме заотпуска упойката,почна едно треперене.......!Добре,че беше там един санитар,та ме зави с одеало!
После ме изкараха да ме видят наште,а бебетата вече ги бяха показали!
След това в стаята,обслужването-страхотно,от санитарките до лекарите,всички
много добри обноски!
Всеки ден като ни миеха,все ни питаха зая всичко,интересуваха се!
Много съм доволна!
Та момичета не се притеснявайте,всичко минава,остават спомените,които
никога не се забравят!И най вече смешните ситуации!
Няма да забравя майка ми,като ми изтекоха водите бях в тоалетната,и докато ходех по стаите да кажа на мъж ми и на нея че раждам,все си течеха води!А майка ми горката,като се шашна,в паниката взела парцала и мие ли мие пода! :DПо едно време се усети и вика:"Ма какво правя,добре ли съм,сега ли намерих да мия"! :lol:А пък простия ми мъж,аз му обяснявам че текат водите,а той става и ме гледа и вика:"Ама ти си мокра"!
Абе въобще какво да разправям.Май се поунесох,sorry!
Успех на всички бъдещи мами,бързо забременяване на тези,които опитват,
и живи и здрави дечица на всички!
Целувам ви!