Защо тази тема е така запустяла... :(Пишете споделяйте вярвам, че сте много!!!

Ето, че дойде и моят ред да разкажа историята ни и да вдъхна кураж на всички, които вече са отчаяни и не знаят има ли смисъл и докога да продължат.
След 13 г. борба съм мама на прекрасно бебе!

Омъжих се на 23 г. и бях сигурна, че до 30 ще съм родила и двете си деца. Но съдбата бе решила друго. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 г. изпих куп лекарства без да имам направени никакви изследвания. След това решихме да търсим помощ в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред...
За зла участ попаднахме на доц. Илия Ватев, след него на друг, андролога Димитър Цветков. Започнаха мъките. И така близо 7 г., докато попаднахме на истински специалисти в тази област. През 2002 д-р Кацаров оперира мъжа ми от варикоцеле. Надявахме се да се подобри спермограмата след това, но така и не стана. През 2004 направихме първото ИКСИ в клиника Щерев. Последва второ, трето, трансфер на замразени ембриони. След тях направихме 6 донорски инсеминации. Всички хормони бяха в норма, лигавица чудесна по думите на д-рката, тръбите без проблем. И на въпроса защо не става и с донор, нали всичко е наред при мен, отговора беше "Ще стане, но не се знае от кой опит". И тогава започнах сама да търся причината. Вечер стоях пред компютъра до 2 часа и търсех информация. Получих я естествено от Зачатие. Отидохме в Плевен, пуснах имунологични и генетични, и както ми нямаше нищо, се оказа че си имам от всичко. Завишени НК-клетки, тромбофилия, още 2 други генетични мутации и мозаечен кариотип в цитогенетичното.
Тогава сменихме клиниката. Лукса и доброто отношение в клиника Щерев не ми помогнаха.
Имахме щастието да се запознаем с най-добрия Човек - д-р Стаменов!
Разгледа всички изследвания на първата ни среща, въздъхна и каза, че обещава да направи всичко. Това ми стигаше.
Изтеглихме нов кредит, с помощта на Искам бебе. Направихме първото ИКСИ при д-р Стаменов, като решихме да направим и предимплантационна генетична диагностика. Толкова вярвахме, че това е нашия опит. Но на 17-тия ден отново отрицателен тест, който преживяхме най-тежко. Цяла нощ плакахме, на мен се схвана долната члюст и ръката. На следващата сутрин на мъжа ми му прилоша в работата. Тогава взехме решение да подадем документи за осиновяване. Казахме си, че не бива да позволяваме проблема да ни съсипе, ще си вземем детенце и пак ще сме истинско семейство. Д-ра предложи да пробваме ИКСИ на естествен цикъл. Всичко тръгна добре, но на пункцията се оказа, че фоликула е кух. Намерихме пари на ново ИКСИ. Отново неуспешно. Вече не ми бяха останали сълзи...
Повече пари нямаше. И повече кредити не можехме да изтеглим. Тогава беше създаден Фонда. Подадохме документи и на днешния ден 09.09. преди 1 година ми се обадиха, че съм одобрена. Вече бях направила цветна снимка и още изследвания. Д-р Стаменов беше категоричен, че ще открие причината за липса на имплантация. Направихме биопсия, която наистина показа, че има проблем с имплантацията. Сложиха ми лекарство и след 2 дни контролна биопсия. Беше идеална.
На 12.11.2009 започнахме стимулацията по къс протокол.
На 21.11.2009 бе пункцията.
На 24.11.2009 ми върнаха 4 ембриона.
На 10.12.2009 направих кръвния тест в клиниката. Бета ЧХГ 900.
Толкова не бях плакала през живота си.

На 16.08.2010г. се роди токлова чаканата ни рожба.
Благодаря на Господ, че чу молитвите ни!
Благодаря на Човека и лекаря д-р Стаменов!
Благодаря на Зачатие!
Благодаря на всички, които помогнаха да бъде създаден Фонда за асистирана репродукция!

Мили момичета, които вече нямате сили и не знаете по кой път да хванете! Борете се! За нищо на света не се отказвайте от мечтата си, защото чудеса се случват!

КремКарамел, разплака ме наистина! Не мога да си представя каква е радостта ти...гуш...да ти е жива и здрава и да те радва 100 години !!!

Кремче,разказът ти ме развълнува силно!Толкова много болка и борба!Бъдете много щастливи заедно, вече трима!

  Теди за кой ли път рева заради тебе ей! Обичкаме ви всички и много ви прегръщаме! Цялото щастие на света ТРЯБВА да е ваше - вие си го заслужихте! 

Дойде време да разкажа и нашата приказка.
Всичко започва далечната 1998, решихме че е време да ставаме родители. След близо година опити стана ясно, че имаме проблем, но аз бях убедена, че не е нещо сериозно и с "малко хормонални лекарства" ще си решим проблема. И така още няколко години а бебето все не идваше.
2003 заминахме да живеем в САЩ и последваха още две години борба със живота и очакване на чудото да се случи. 2004 се върнахме за един месец у дома и посетих моята гинеколожка. Направихме и първата спермограма и за съжаление резултатите не бяха добри. Попаднахме директно при доктор Кацаров и съпругът ми започна прием на Провирон а аз Бромокриптин. Големи надежди, никакви резултати и така докато един ден не попаднах на сайта на Зачатие.
Тук научих много за стерилитета, имах достъп до всичко свързано с лечението  и благодарение на това през пролетта на 2007 направих първото си ИКСИ при доктор Владимиров. Силна стимулация,10-12 яц. оплодени 9, развиват се добре, трансфер на 3 ден, отрицателен резултат. Ние сме разочаровани, но продължаваме напред, следващият път ще се получи.
Ново ИКСИ през Септември и повторение на резултата. Трето ИКСИ Май 2008 отново 0.00. Сломени сме, боли.
Няколко дни по късно вече имам план как да продължим.
Благодарности на екипа на доктор Владимиров, оказаха ни невероятно съдействие като се има в предвид, че разполагахме с ограничено време за престой в БГ. Срещнахме се и с Мели, невероятен човек и професионалист. Обадих се по телефона, прие ни веднага, направихме генетични изследвания и всичко беше наред.

Продължение:
Прибрахме се в САЩ  и взехме решение да започнем процедури тук.4ти опит, лека стимулация, 7 яц. оплодени 5, трансфер на 5ти ден на два ембриона стадии ранен бластоцит. Отрицателен тест, вече нямам сили. Обмисламе донорско ИКСИ, и попадам на една тема във форума за това кой колко ИКСИ/Инвитро има и кога е успял. Никога няма да забравя едно момиче, което беше писало следното:
1ви опит-отрицателен
2ри опит-отрицателен
3ти опит-отрицателен
4ти опит-отрицателев
5ти опит-дъщеричката ни ........
6ти опит-отрицателенняма отказване, ще се боря.....
Толкова малко думи, много надежда.
5ти опит, лека стимулация, 5 яц., оплодени 4, трансфер на 5ти ден на един ембрион "перфектен" според док.
След 12 години за първи път в живота си видях положителен тест. Беше 4 часа сутринта, преди да отида за кръвен тест. Имаше един + на теста,а аз започнах да чета инструкциите дали "+" означава положителен.
Последваха 9 невероятни месеца и на 07.07.10 се роди нашата дъщеря Никол.
Благодаря ти Господи за това,  и те моля да дариш всяко семейство с рожба.
Вярвайте момичета и се борете!

Историята на мама Барбарон0708

   Дойде време и аз да се разпиша в тази тема! Винаги съм мечтала за пост тук!

   Моята история е много дългогодишна, но ще се опитам да бъда по-кратка:

1993 година – 27 ноември – сватбата – щастливи и влюбени. Оттогава стартирахме с опитите за бебе. Месец, два, три....... бебе няма. Аз понеже живеехме при свекърите, го отдавах на напрежението и така успокоявах мъжа ми. На следващата година вече бяхме в наше си жилище – нямаше „дразнители” така да се каже и въпреки тава – бебе няма. И се започва ходене по лекари. И както почти всички – тръгваме при кварталните гинеколози и то в Бургас. Следват хапченца – хоромонални някакви, преглед /вагинален/ -  и становище – „нищо ти няма – успокой се и ще стане – млада си”! А да – омъжих се на 19 години. Последва цветна снимка вече при „специалиста по стерилитет” в Бургас – становището от нея беше – тръбите пропускат, матката ти е двурога – това е причината за незабременяване. Спермограмата в обикновената лаборатория беше ОК. И продължение – хормонални някакви хапчета и така години наред. Ама като едно време нямаше информация от къде да черпиш?!?!?!?! Така си откарахме години наред.
   Следва консултация със следващото „светило в този кабинет по стерилитет. Отново някое и друго изследване, разчитане на цветната снимка по същия начин. Само че той поне след няколко месеца каза:Аз съм дотук – отивай в София.
   В София  - 2000г. – консултация – становище след поглед над цветната ми снимка / иначе с добро качество/: Ами ясно – тръбите ти са запушени!!!!!!!!!!!!! Шах и мат! Това беше нещо ново! И всъщност тръбите ми отначало ги е нямало никакви. Следва лапароскопия за доказване на диагнозата и потвърждение на същата.
   Оттам / понеже се видя някакъв полип на шийката/, следва махане на полипа в Стара Загора – 2001г. Там за първи път един доцент ми заговори за инвитро. Само че, когато казах, че нямам финансова възможност, изказването тогава беше: Всеки има една кола, която струва 2000 долара. Моя отговор беше: Докторе, моята струва 200 лв. И дотам – нямахме пари и информация – също!
В следващите години опитите ни се базираха на „любов, любов, любов......”
   2005г. – Здравната каса започна да отпуска пари за опити инвитро. Подадохме документи чрез Клиника Олимед – Варна. Дадоха ни лекарствата, стимулацията – супер, пункция, трансфер на 6 ембриона, резултат – отрицателен. Дълбоко разочарование! Стигнахме дъното, но........ вдигнахме глави и отново напред.
   2006г. – Аз като старо куче знам пътеките за Здравната каса и ще стартирам подаване на документи. Но уви – касата не отпускала за втори опит пари. Но писмена забрана в Районната каса няма. Аз за един ден – ходене до Варна, подготвяне на документи и подаване на същите. В същия ден по-късно вече всички Районни каси имаха писмена забрана за приемане на документи за втори опит. Но....... спаси ме това, че системата в България никаква я няма и отново ме одобриха. Взех си лекарствата и щях да стартирам пак в Олимед, но имах някакви кисти на яйчниците и не успяхме да стартирами същия цикъл.
   Вече имам достъп до интернет и се ровя достатъчно, че да си организирам консултация с доц. Конова – Плевен. Имунологични генетични изсредвания – ОК. Но тя /за което ще съм и благодарна винаги/, ме насочи към АГ – Варна – д-р Александров за консултация. И след консултацията, аз решавам да сменя клиниката.
   2007г. – опит при д-р Кателия Александров – тест – положителен. Радостта не мога да ви я опиша просто! След толкова години – аз съм бременна! На прегледа се видяха два живи ембриона! Чудо, но за кратко. След няколко прокървявания, в 18 г.с. – спукване на околоплоден мехур – кюртаж и срив на психиката ми! Много трудно излязох от това състояние и все пак излязох, благодарение на всички мои близки, приятели и най-вече на мъжа ми!
   Същата година на рожденния ми ден, както си се рових в Зачатие / то вече беше част от мен/, видях кандидатстване за помощ, с организатор Людмила Филипова. Кандидатурата беше чрез разказ за историята ми. В края на годината – моя милост беше изтеглена като печеливша и ми отпуснаха 1500 лв за лекарства, а д-р Владимиров ми пое следващата процедура.
   2008г. – инвитро при д-р Владимиров. Процедурата мина гладко, резултат – отрицателен. Но имаме замразени 5 ембриона. След 2-3 месеца – трансфер на замразени – тест – отрицателен.
   2008г – към края на годината следва друг опит при д-р Александров. Тест – положителен. На прегледа – два живи ембриона! Няма по-щастлива от мен! Този път нямаше кървене и подобни. И на 09,04,09г. в София пристигнала да лежа за задържане в Майчин дом, се оказва, че съм с разкритие и с пролабирал мехур. Бях в 25 г.с. – рано за малките мишки. Но........... на 12.04.09. със спешно секцио те излязоха на бял свят. Много малки за съжаление – 540гр и 590 гр. И така на 14.04. почина едното бебче, а другото – Божидар го кръстих, живя 16 дни и на 29.04. почина и той. Мъката ни беше непоносима! Не знаехме на кой свят сме! И въпреки това – човешкия организъм може би е така устроен – продължихме ежедневието си.Как – само ние си знаем!
   И така – нали все пак съм си късметлийче / мама ми се чуди като го казвам/, в края на 2009 г. аз пак печеля от една томбола – този път на Кампанията на Роза импекс „За още едно българче”. Благодаря им отново и отново з помощта, която ни оказаха! Дадоха ми 4000 лв за процедура. Заедно с това, Община Бургас отпускаше по 2000 лв на семейства като нас. И аз – нали съм навсякъде – и оттам си получих помощта!
   2010г – старт на процедура в АГ – Варна – д-р Александров, положителен тест на 09.04.10 – кръвен, на 12.04. – официален уринен – тлъста дебела, червена втора черта! Радост до небесата и страх в душата! Макар, че вече знаех, че ще си имаме бебе! На прегледа се видя жив ембрион /трансфера беше само на един ембрион/, така че....... бебето ще е едно! Това искахме заедно с д-р Александров!
И така – пазене до......... нямам думи да го обясня. Лежане, пълен покой!
   На 27.09.10г. в 7 ч сутринта в 29 г.с. спукване на околоплодния мехур. Хем страх, хем знаех вътрешно, че този път всичко ще завърши добре. Звъннах на моя си д-р Александров, а той – Тръгвай за София – Майчин дом!!!!!!!!!!!! Лелееееееее, не ме питайте как сме пътували 5 ч!!!!!!!!! Но пристигнахме навреме. Системи, инжекции за дробчето на бебето и на 29.09.10 в 13,21 ч изплака нашето бебе Златомир! Роди се 1250 гр., но си дишаше сам от начало.
   На 09.11. в 19 ч нашата къща вече беше пълна! Прибрахме си Златото от София – 2230гр. и в момента спинка доволно в креватчето си в цветущо здраве!

Няма по-голямо щастие от това да мирише на бебе и да пипаш бебешка кожа! Да го целуваш тук и там и да знаеш, че това малко нещо носи твоята кръв!

Благодаря на всички, които имат пръст в това наше щастие! На мъжа ми, на д-р Александров, на всички от Неонатологията в Майчин дом – София,  на близките ми, на приятелите ми, на Зачатие, на дружките ми виртуални и не само от Зачатие!

Искам да кажа на всички, които имаха търпението да ме изчетат:
Борете се за своето щастие, Мечтите се сбъдват! Не се отказвайте!

Съжалявам за дългия пост, но все пак – това са 17 години от живота ни, не можех с две думи да разкажа!

Най-щастливата Мама на света - Илиана / мама Барбаронка, както ме наричат/

Бъдете много щастливи, ти си силна жена барбаронче

Възхищавам се от силата на твоя дух Барбаронче 
Винаги си се изправяла след тези тежки удари и си вярвала в успеха.
 
Вече си имате най-ценно в този живот, пожелавам ви здраве за да му се радвате дълги години. 

Барбарон, разплака ме! Не ми се беше случвало от много време. Възхищавам се на жени като теб! Вече имаш своето чудо. Бъдете здрави и се наслаждавайте един на друг. Прегръщам ви и ви целувам!

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=43475.0

Момичета, това е моята история за борбата ми за бебче.Тя е прекрасна малка снежинка/сладоледче,появила се благодарение на д-р Владимиров и д-р Тачева.

Дойде ми настроение да се запиша с моята история в тази тема, защото в годините на борба за бебе редовно я препрочитах, и историите на успелите момичета ме крепяха и ми даваха сили. Бях си обещала, че няма да я спестя, защото не е честно да сме многословни в страданието си и лаконични, когато нещата са стигнали до положителна развръзка. Съжалявам за размера на този пост, но няма как - борбата беше дълга и интензивна

Историята започва съвсем обикновено  - 2004-та година прилежно отказах цигарите след връщане от морето и престанахме да се пазим. 6 месеца без резултат ме отведоха при д-р Иван Димитров (тогава практикуващ в 14-та поликлиника). Следене на овулация, таймирани опити – нъцки. Той ми обясни, че мога да направя цветна снимка или лапароскопия (зависело от мен кое да е ... все едно си купувам зарзават на пазара), за да видим състоянието на тръбите. Вече четях форума „Проблемно забременяване” в Дир-а и прецених, че е време да се обърна към клиника за стерилитет. Повечето момичета бяха „разпределени” в три от софийксите клиники – Щерев, Владимиров и Стаменов. Подробно прочетох информация за трите и, честно казано, освен местоположението и различните имена, не можех да открия сериозна разлика.

Избрах си клиниката на Щерев и д-р Савова, везните към тях наклони едно изречение, която май прочетох на сайта им (цитирам неточно) – че започват от по-малко инвазивните процедури и се стараят да не тормозят пациентките си с излишни манипулации.

Започнахме с обстоен първи преглед, изследване на хормони, следене на овулация  и т. н. Отново нямаше резултат. Преминахме към хидротубация – за мен тази процедура беше изключително болезнена, както по време, така и след извършването й. Резултатът – „вероятно проходими тръби”. Попитах какво означава „вероятно” – ами, имало вероятност все пак да не са, ама надали... Ами, лекар е, най-добре знае. Продължаваме с инсеминации. След 3 неуспешни инсеминации, предположението е, че 2 малки миомни възела пречат на имплантацията – ще се пристъпва към миомектомия. Следва консултация (безплатна) с доц. Щерев, отивам и при небезизвестния д-р Славчев, който освен, че ми взима 75 лв. за УЗ преглед, не обелва и дума за миомните възли, а ме праща да си изследвам пролактин!

Февруари 2006-та ме оперират в МЦРЗ и проверяват тръбите ми отново – резултат: дясна непроходима с увреден фимбриален апарат, лява – пропуска под налягане, има сраствания. Шок! Единственият ми шанс е ин-витро! Нали тръбите ми пропускаха? Ами, да, ама не. Това е.
Подавам документи в НЗОК по съществуващата тогава програма и октомври месец 2006 съм на фронта. Дълъг протокол, стимулация с Пурегон, противозачатъчни в предния цикъл, блокаж – диферелин 3,75. 8 яйцеклетки, 3  чудесни ембриона трансферирани на 3-ти ден. Резултат на 10-ти ден след трансфер – мензис и бета ЧХГ 0,1. Рев, рев, но си казвам – при повечето момичета не става от раз, просто ще стане другия път. Имам замразени ембриони!

Декември 2006 – замразен трансфер на 3 чудесни ембриона.  Резултат на 10-ти ден след трансфера – мензис и бета ЧХГ 0,1. Е, все пак успеваемостта на замразения трансфер е по-малка. Започвам да събирам пари за следващия опит. Вече няма начин да не стане!

Февруари 2007 и юни 2007 – пробваме междувременно с лека стимулация. И двата пъти не стигам до трансфер (изпуснат фоликул и празен фоликул). На празния фоликул не спрях да плача цял ден, нервите ми не издържаха... Бях отчаяна, че няма да получа дори 10-те си дни надежда!

Октомври 2007 – нов стимулиран опит. Дълъг протокол, противозачатъчни в предния цикъл, блокажът – с диферелин 0,1. 8 яйцеклетки, 6 ембриона. Трансфер на 3 броя бластоцисти! Кървене още на 8-ми ден от трансфера, мензисът ми дойде на 11-ти ден, а бета ЧХГ на 10-ти ден... ами, познатото 0,1.

Февруари 2008 – правим още един опит с лека стимулация, този път с клостилбегит и менопур. Канцелираме цикъла, защото ЛХ скача до 38 на 12-ти ден от цикъла. Започвам да чета за преждевременния ЛХ пик и разбирам, че това е проблем за мен от време оно. След първия цикъл обаче старателно си записвам стимулацията и стойностите на хормоните – вече знам, че протокол от стимулация никоя клиника не дава, а информацията ще е важна, ако се наложи да сменя клиниката някой ден. Очевидно нещата няма да станат толкова лесно при мен. Повдигам въпроса за евентуален хидросалпингс – все пак съм с тубарен проблем, а тръбите ми отдавна не са поглеждани. Нееее, изключено! Няма начин да не се види на УЗ, тъй като стимулацията активира хидросалпингса!

Март 2008 – нов стимулиран опит, вече нямам нерви за леки стимулации. Противозачатъчни в предния цикъл, дълъг протокол, стимулация с Гонал, блокаж – диферелин 3,75. 8 яйцеклетки, 6 ембриона, решение за двоен трансфер (да, знам, че е спорно, но вече и аз не знам какво да правя, съгласявам се). Трансфер на 2 броя на втори ден и 2 броя на пети ден. Вторият трансфер не минава гладко – първо, че ми го правят при наличен полип на шийката на матката. Второ, че усетих трансфера и трето – получих кървене след това. Въпреки че за пръв път ми се прави трансфер под УЗ контрол.

На 9-ти ден от първия трансфер правя тест – бета ЧХГ 4,22! Не е 0,1!!!! Не знам какво да мисля. Чета като побъркана – някои лаборатории смятат за положителен резултат такъв над 3. Други са категорични – над  5! След 2 дни пускам още един тест.  Бета ЧХГ е 3,02. Няма да е и този път, но за мен това е надежда! Защото 2 пъти подред резултатът не е 0. Решавам (и до днес мисля така), че е имало опит за имплантация.

Междувременно съм си записала час в клиника „Надежда”, но той е чааак за януари 2009-та. Има ужасно много време дотогава. А доверието ми в д-р Савова е категорично разколебано, след като ми се предлага надраскване на лигавицата като единствено решение след безумния двоен трансфер. Отново питам за хидросалпингс – абе, не е това!

Бързам, искам да забременея веднага и успявам да си запиша час за юни месец в клиниката на д-р Владимиров. Много съм писала за тоя опит, който се интересува, може да намери коментарите ми. Накратко:  октомври 2008 – противозачатъчни в предния цикъл, доколкото мога да преценя – протокол Маркес. Зверска стимулация, без обяснения – стартирах на 525 единици Гонал на ден, приключих на 600. Намеци (подхвърлени в коридора) за намален яйчников резерв, преди да са излезли резултати от инхибин и АМХ. Нямам нищо черно на бяло по този въпрос. Не помня да са ми броени антрални фоликули. Преди стимулацията повдигам отново въпроса за възможен хидросалпингс – нямало проблем, ще се види на УЗ. Никаква възможност по време на стимулацията да обсъдим лечението ми, да ми се обясни каквото и да било. Още треска ме тресе, като се сетя. Не съм се чувствала по-зле, по-излъгана в очакванията си и по-изтормозена психически.  Трансферират ми 3 от 4 ембриона на 3-ти ден по мое настояване, защото категорично отказах да чакам до бластоцист! След трансфера прокървявам – полипът на цервикалния канал все още не е махнат, усетила съм трансфера по познатия ми вече начин. Знам, че и прогестеронът ми е бил твърде висок в деня на ЧХГ инжекцията. Ясно ми е какво следва, но все пак – надеждата умира последна с ЧХГ 0,7 на 10-ти ден от трансфера.

Януари 2009 -  преглед при д-р Стаменов. Започваме с цветна снимка – двустранен хидросалпингс, потвърден и отстранен при лапароскопия през март 2009. Май 2009 правим опит на ЕЦ, който обаче не стига до трансфер – яйцеклетката не се оплоди. Септември излиза заповедта от фонда (хиляди, милиарди благодарности на Зачатие и хората, които се бориха за този фонд!) . Правим биопсия, резултатите не са идеални, но аз отказвам промивки. Така в петък, 13.11.2009, плахо започва моя N-ти опит, този път по къс протокол и без противозачатъчни в предния цикъл. Плахо, защото прогестеронът ми е твърде висок като за начало на стимулацията и не се знае дали ще продължим. Продължаваме. Ш*баният полип на цервикалния канал се появява отново (беше отстранен март месец).  На втори ден след пункцията ми слагат лепило. На трети ден – идеален, перфектен трансфер  под звуците на Et si tu n’existais pas…  Разплаквам се, когато лекарите ме оставят сама, защото вече обмислям да се откажа и да се примиря с мисълта, че няма да имам деца. Заминавам в командировка в един страхотен спа-център близо до Виена. Не влизам в горещите минерални басейни с температура 37 градуса и не мога да се съсредоточа в темите, които обсъждаме... На връщане решавам, че няма да пишкам 4-5 часа и щом се прибера, ще направя тест за бременност. Влитам вкъщи, вадя теста и влизам в тоалетната, а половинката се скрива в очакване на нов фонтан от сълзи. Но този път – на 15-ти ден от трансфера, видях двете чертички. Така и не направих кръвен тест. Не повторих и уринарния. Вече знаех, че всичко ще е наред.

Изкарах една прекрасна бременност. Единственото ми повръщане беше в деня на раждането, докато правех разкритие. Неприятни симптоми почти нямах, беше наистина страхотна бременност! И така, на 12.08.2010, следобяд , се роди Борис, нашият син, който измести котарака от императорския трон и наложи нов ред вкъщи. Разбрах какво е денят ти да се озарява от една детска усмивка, независимо от малкото часове сън и умората. Разбрах, че имам един неизчерпаем извор на радости и тревоги...
И искрено пожелавам на всяка от вас да прегърне своето дете. По възможност – след по-малко трудности по пътя си.

В заключение – вярвайте в себе си, следвайте мечтите си, и, за Бога, правете цветни снимки!!!

Камбозола, благодаря ти, че сподели историята си тук!
И аз се присъединявам към апела ти:

В заключение – вярвайте в себе си, следвайте мечтите си, и, за Бога, правете цветни снимки!!!

Еееей,мило момиче barbaron0708, случайността ме доведе до твоя пост тук и за кой ли път- усмихвах се и плаках за теб...
Бъди здрава,мила, ти и любимите ти хора.Целувки на Златото

Здравейте,

моята история също е много дълга и многи тъжна.........4 опита...2 раждание.
2008 год 3 ембриона, 3 бебета, редукция, кървене, раждане в 25 г.с. на 9.09.2008 год.
по-малката почина на 11.09, а Алекс на 20.02.2009 год. Ужаса беше голям.
2009 год един по дълъг протокол и един ЗЕТ, отрицателни.
Март 2010 год 3 ембриона, положителен тест, преглед - 4 тупкащи сърчиза!!!! Редукция на еднояйчните. Кървене и лежане месец в Токуда, в 6 мес моята майка почина, шок голям.И на 11.09.2010 год след инфекция и отново спукан мехор в 11.05 проплака Мартин и в 11.06 Йоана.Вече всички сме си у дома и щастието е велико.

п.с. пиша с една ръка, с др. гушкам Йоанка.....

Тук, на първа страница на тази тема започва моята история. За съжаление тя не завърши така, а тепърва ми предстоеше много болка и разочарование. Още в 13г.с. откриха на бебето голяма нухална гънка. Това предполагаше някакъв проблем със сърцето на бебето или Синдром на Даун. Не можех да повярвам, че след толкова години след като сме на път да имаме нашето малко съкровище се случва и това. Вярвах, че всичко ще е наред и няма да се случи най-лошото. В 16г.с. направихме биохимичен скрининг и резутата беше много добър. Консултирахме се с генетиците от Майчин дом дали да направим амниоцентеза. Според тях нямаше основание за това само заради нухалната гънка, но в крайна сметка решихме да я направим, иначе незнам как щях да изкарам спокойно бременността докрая. Една седмица след амницентезата ни се обадиха и ни казаха, че категорично бебето няма Синдром на Даун. Това малко ме успокои. Остана само да направим ехокардиография. В 19г.с. отидохме при  доц. Томова. Прегледа беше дълъг, каза че има някакъв проблем, но нищо конкретно. Поиска да отидем отново на следващата седмица. Следващия преглед продължи много дълго време и накрая ни каза, че бебето трябва да се махне. Аз направо се втрещих, как така ще се махне. Каза ни че има сериозен проблем със сърцето и евентуален проблем с бъбреците, което вече е много, но нищо конкретно не разбрахме, какъв е проблема, какво може да се направи, какви са алтернативите. Сълзите ми не спираха да се стичат. Поисках да ни напише каквото смята и си тръгнахме. Веднага започнах да търся къде може да отидем за друг такъв преглед и да ни обяснят има ли проблем, какъв е точно и какво можем да направим. Записах си спешно час в трета градска за д-р Велковски. Вече бях 21г.с. Той потвърди, че има сериозен проблем със сърцето на бебето, обясни ни с по-прости думи и какви са алтернативите ако изобщо се стигне до края на бременността. Неговото мнение също беше за прекъсване. Не можех да повярвам, че това ни се случва. Всеки ден усещах нашата бебка как рита, постоянно плачех, трябваше да вземем най-трудното решение в живота ни. Страхувах се да не сгрешим каквото и да решим. В 23г.с. прекъснахме бременността. Беше трудно да се взема в ръце и пак да гледам напред, но вярвах, че една нова бременност ще ми помогне.
Исках по-скоро да забременея и след два месеца подновихме опитите. Но месеците започнаха отново да се редят, а бременност нямаше. Реших да започна фоликуметрия и да видим какво става. През първия месец фоликула не порасна достатъчно и не настъпи овулация. На втория месец решихме да сложим прегнил ако фоликула порасне достатъчно. Същия месец забременях. Бях толкова щастлива, видяхме плоден сак, беше си на мястото. В 8г.с. отидох отново на преглед, за да чуем пулс, но се виждаше само плоден сак, без ембрион. Така зачакахме дали няма да се появи по-късно и всяка седмица ходих на преглед. Плодния сак си стоеше, но пулс така и не се появи. В 10г.с. последва кюретаж. Така приключи и тази бременност в края на 2006г.
Вече нямах сили, а трябваше пак да се съвзема и да продължа. След няколко месеца реших да започна инсеминации. Направих три в Пловдив при д-р Даскалов и две при д-р Стаменов. Той смяташе, че не сме за инвитро все още, но след тези пет неуспешни инсеминации в началото на 2008г. направихме първия опит инвитро. Нямах търпение да го започнем и решихме първия опит да си го финансираме сами и да не губим повече време. Опитът завърши с извънматочна бременност. На всичките ми опити и услия не само, че нямахме никакъв успех, но ставаше и по-зле. Беше ми много трудно да приема, че ще загубя и другата тръба, все пак беше някакъв шанс, че мога да забременея и спонтанно. Изпаднах в дупка и незнаех как ще събера сили пак да продължа. Исках да направя всичко възможно да спася тръбата, затова влязох в болница, за да бъда под наблюдение и да опитаме да спасим тръбата с метотрексат. В крайна сметка не се получи, ембриона продължаваше да се развива в тръбата и тя беше остранена с лапароскопия.
Реших да си дам  малко почивка. И без това трябваше да се изчака за следващ опит и заради метотрексата. Същата година се проведе Деня на Репродуктивното здраве в Стара Загора. С мъжа ми отидохме и много ни хареса. Запознахме се с много хора, изкарахме си чудесно, а и спечелихме ваучер за покриване на диагностични и лечебни процедури. Това малко ме обнадежди, че следващия път вече ще успеем. Есента на 2008г. започнахме втори опит инвитро при д-р Стаменов. Той завърши неуспешно, дори нямах положителен тест. Аз отново се обезкуражих, чувствах че шансовете ми намаляват и ще намаляват след всеки опит, а и времето започваше да ме притиска. Доктора смяташе, че има някакъв проблем, който трябва да отстраним. Предложи ми да правим вътрематочни биопсии. По това време ни поканиха чрез Сдружение Зачатие да участваме в предаването “Това го знае всяко хлапе”. След малки колебания се съгласихме и с половинката участвахме. Не бяхме участвали досега в предаване и се притеснявах, но беше вълнуващо. Спечелихме и известна сума, което беше някакво успокоение, че ще можем да продължим с изследванията и когато сме готови да започнем нов ин витро опит. Понякога това е допълнително притеснение, че трябва да си готов и финансово да поемеш следващите прегледи, изследвания и процедури. А “Фонда за асистирана репродукция” тепърва стартираше. И така пролетта на 2009г. Направихме първата биопсия. Не беше добра, затова направихме промивка и отново биопсия. Така няколко месеца, а резултатите все не бяха добри. Имах чувството, че няма никога да влязат в норма и ще правим биопсии още дълго време. След четвъртата биопсия доктора ми се обади да ми каже, че резултатите са много добри и можем да започваме следващия опит. Направихме още една последна биопсия, за да вземем клетки, които да сложим при ембрионите когато започнем процедурата.
И така на 09.09.2009г. започнахме стимулация за трети опит. Всичко мина добре, бях и по-спокойна.  На 14-ти ден от трансфера имах положителен уринен тест. А на 15-я ден бета чхг 700. Хванаха се два ембриона и на 10 май 2010г. в 35г.с. се родиха моите две прекрасни дъщерички. Не можех да повярвам, че и не мен се случва това щастие. Когато ми ги дадоха в болницата не можех да им се налюбувам, бяха толкова малки и нежни, невероятно е, пожелавам го на всички, които се борят за бебче да изпитат това щастие.
 
Благодаря на д-р Стаменов и екипа на ЦРЗ “Надежда”, благодаря на Сдружение Зачатие и на всички, които ни помагаха и подкрепяха в трудните моменти!

Краси 

   Здравейте! Най - накрая реших да споделя нашата история и да разкажа за трудния път, който извървяхме до сбъдването на дългоочакваната ни мечта. С написаното искам да дам вяра и упование най - вече на момичетата на 40 и на 40+.
   Всичко започна отдавна - аз бях на 24, а съпругът ми - на 26. Обичахме се и очаквахме своето детенце, но то така и не идваше. Пътя, който изминахме заедно,  беше дълъг и тежък. През всичките тези години бракът ни оцеля, благодарение на обичта, доверието и вярата, че един ден мечтата ни ще се сбъдне. Така и стана. В онези години всичко беше много по - различно, медицината съвсем не беше това, което е. Тръгнахме от т. нар. " Кабинет по стерилитет " и обиколихме почти всички гинеколози в родния ми град, но резултат нямаше. След дълго лутане нашият проблем се установи, за съжаление твърде късно. Съпругът ми се оказа с тежка диагноза - олигоастенотератозооспермия. Оперира се при д-р Кацаров, но за жалост спермограмата му не се подобри.
   Най - накрая съдбата ни срещна с най-добрия лекар, когото познаваме - д-р Стаменов. Още при първото ни виждане той беше категоричен - решението за нас е ИКСИ. Първите 2 опита бяха неуспешни, а 3-ят стана реалност, благодарение на Фонда. И тук искам да благодаря на " Зачатие " за това, че ни помогна изключително много и продължава да го прави и на всички, които взеха участие в създаването на Фонда за асистирана репродукция.
   Няма да описвам подробно трудностите, през които преминахме-физически, психически, емоционални, финансови. Особено тежко преживях втория си неуспех, тъй като и възрастта неумолимо ме притискаше.
   Никога няма да забравя думите на д-р Стаменов при последния (3) опит. Преди трансфера в малката стаичка бяхме аз, съпругът ми и докторът. Гледахме монитора и д-р Стаменов каза: " Този път ембрионите са чудесни, като по учебник! ", а малко преди да влезем в операционната, докторът ме погледна и прошепна: " Виждаме се за последно тук, нали! " В този момент имах нужда точно от това. " Благодаря Ви, д-р Стаменов! "
   След време видях и " двете чертички " - направих 3 теста, които пазя и до днес. Емоциите, които изпитах, не могат да се опишат с думи. И все пак истински щастлива бях след като видях резултата от кръвния тест, който направих в Клиниката. Нямаше съмнение - бях бременна. Със сълзи в очите и с разтуптяно до полуда сърце се обадих на съпруга си. След това се качих с треперещи ръце и крака до 3-ия етаж. Д-р Стаменов беше в коридора до кабинета - показах  му теста, скочих на врата му и го прегърнах силно. Последва преглед - всичко беше наред. Това беше най - вълнуващият ден в моя живот до този момент.
    Бременността ми протече сравнително леко, с малки изключения. Във втория месец получих силни болки и се наложи да постъпя в болница. Имах и още един критичен момент - в 6 месец, но тогава " положението беше овладяно " само с хапчета. Имах щастието бременността ми да бъде следена от един прекрасен човек и невероятен специалист - д-р Сигридов. Въпреки спокойствието и позитивизма, с които ме зареждаше докторът при всеки преглед, страхът не ме е напускал през всичките 9 месеца. И така всичко завърши благополучно. На 9 юли се роди нашият дългочакан син Божидар (тегло-3200 г, ръст-49 см). Родих в Шейново 1 седмица преди термин със секцио. Възстанових се много бързо, защото малкият имаше нужда от мен.
   Оттогава светът за нас е друг. Нашето Слънчице огря дома ни, стопли душите ни и ни научи да плачем от радост. Оттогава не спирам да благодаря на Бог за чудото, което стори и на д-р Стаменов за щастието, с което ни дари.
   Момичета пожелавам успех на всяка от вас. Не спирайте да преследвате мечтите си, не спирайте да се борите и вярвайте! Това, което най-силно желаете, ще се сбъдне наистина!

29ти Декември е!Стрелките навъртат последните няколко десетки часа на 2010г.Естествено за мен ,отново съм адски "неориентиран" в сайта/това си има и хубави страни,поне всеки ден откривам нещо ново/!На темата попадам поради една "реплика" на Шоколадчето от друга тема.Прочитам всичко на един дъх! Нещо ми се замъгли погледа!?? Не нося очила,нито лещи!! Май е нещо мокро..../мъж съм,няма да кажа нищо повече за това/!!И ние сме във границата на  35 -45 годинишните,но това не ме притеснява толкова!В "битката" сме по-скоро "ветерани" отколкото от "начинаещите"!!Препрочетох някои от постовете! Стана ми по-леко! Даже много леко! Усмихнато! Красиви истории с щастлив край! Истински истории,от живота! Въпреки че са подписани с "ник" ми се струва,че това е нашата история! Толкова е близка и разбираема! И всички завършват с прекрасен край - прегръдката на свое дете! Идващата 2011та ми се вижда вече по-добра! Животът ми се вижда вече по-добър! Хе,нали и аз ще пиша някой ден в темата!!! Не може да не се случи!Обещавам си!Сигурен съм ,че няма да чакам дълго! Убеден съм ,че всички рано или късно ще имат своята история тук! А това не може да не ме прави щастлив!
Благодаря ви ,момичета,за най- неочаквания празничен подарък - вашите истории!!