ЗДравейте,момичета!
Искам да ви питам,ходите ли на психоаналитик и помага ли ви?Препоръчайте ми някой,какви са цените на час.
Понякога имам чувството,че всеки момент ще се пръсна и трябва да говоря с някой специалист по тази тема.
Благодаря ви!

Аз, да.
15 лв. на час, гр. Пловидив, Д-р Бранков.

Давай от тука.Безплатно е. :wink:Ние ще ти обърнем повече внимание от който и да е психоаналитик. Не се шегувам.

В клиниката на д-р Монастирска в гр.Варна има,но незнам цената-можеш да провериш по тел,600 027
Във АГ болница има и те посещава на следващият ден след като си загубил бебето и е безплатно.
Желая ти успех и бъди силна

Искам да ви питам,ходите ли на психоаналитик и помага ли ви?

Твърдо не! И не бих отишла! Всеки ден си се самоанализирам, и то така, както той едва ли би го направил. Познавам си се най-добре. Знам и как да излизам от кризите. Проблемите са вътре в нас, тяхната предистория и проекциите за бъдещото им развитие са също вътре в нас. Това, което ще направи психоаналитикът, е да ти помогне ти сама да намериш вътре в себе си решението на проблема, като ти зададе подходящите въпроси. Разчитай на своята вътрешна сила, а не на външна помощ, патерици, защото те са временно решение. Моли се за силен дух, ясна мисъл, вътрешна решимост и смелост да се промениш.  Бъди активна за живота си, а не пасивна. И търпеливостта, активното търпение също е много важно. Опитай се да се погледнеш и отстрани, все едно си един проект, който трябва да развиеш в правилната посока. Представи си, ако си друг човек какво би го посъветвала в тази ситуация. Бъди повече от сигурна, че това се отнася и за теб. Да си видиш проблемите, е все едно да ги преодолееш.  Ако постигнеш да изградиш това в себе си, психоаналитикът няма да ти е нужен. Успех!

P. S. А, да, и най-добрата терапия е да си заета, да правиш нещо. Постоянното втренчване в проблемите само ще ги задълбочи! Бъди активна! И си позволи да мислиш, че в живота минаваме през различни периоди, които задължително се редуват: добри и лоши. Никога няма само добри и само трудни периоди. За това "външно" равновесие се грижи Господ, а вътрешото ни равновесие - е наша грижа!

Аз съм ходила и определено ми е помогнало.
Цената е 30лв за 40мин.
Не зная психолози от София, освен Милена Божилова - ще я намериш тук в сайта.

Цитат на: silvanchence в Октомври 04, 2007, 15:58:56 pm

Искам да ви питам,ходите ли на психоаналитик и помага ли ви?

Твърдо не! И не бих отишла! Всеки ден си се самоанализирам, и то така, както той едва ли би го направил. Познавам си се най-добре. Знам и как да излизам от кризите. Проблемите са вътре в нас, тяхната предистория и проекциите за бъдещото им развитие са също вътре в нас. Това, което ще направи психоаналитикът, е да ти помогне ти сама да намериш вътре в себе си решението на проблема, като ти зададе подходящите въпроси. Разчитай на своята вътрешна сила, а не на външна помощ, патерици, защото те са временно решение. Моли се за силен дух, ясна мисъл, вътрешна решимост и смелост да се промениш.  Бъди активна за живота си, а не пасивна. И търпеливостта, активното търпение също е много важно. Опитай се да се погледнеш и отстрани, все едно си един проект, който трябва да развиеш в правилната посока. Представи си, ако си друг човек какво би го посъветвала в тази ситуация. Бъди повече от сигурна, че това се отнася и за теб. Да си видиш проблемите, е все едно да ги преодолееш.  Ако постигнеш да изградиш това в себе си, психоаналитикът няма да ти е нужен. Успех!

P. S. А, да, и най-добрата терапия е да си заета, да правиш нещо. Постоянното втренчване в проблемите само ще ги задълбочи! Бъди активна! И си позволи да мислиш, че в живота минаваме през различни периоди, които задължително се редуват: добри и лоши. Никога няма само добри и само трудни периоди. За това "външно" равновесие се грижи Господ, а вътрешото ни равновесие - е наша грижа!

Розичке, знаеш ли колко ама колко те обичам... 
Да, права си принципно... Но знаеш ли миличка, колко дни има, в които си казваш.. Защо съм се родила? Знаеш ли колко са дните, в които си казваш... Ама защо работя ХХХ..., Дни, в които изобщо си на този свят... и се чудиш защо изобщо си жив... питаш се какво правя, защо го правя, кой е този, който ме кара да го правя...
Мисля си, след един месец (лунарен), може би, евентуално, ще направя втория си и последен опит, и си давам сметка, че вярата е отишла по дяволите... просто я няма, знам, че няма да успея, знам, че няма да имам дете... до тук, всичко ще бъде до тук... а едновременно с това, не знам защо, някак си, знам, че ще оцелея... защо, как, ... това друг ще ми каже...

Розичке, знаеш ли колко ама колко те обичам... 
Да, права си принципно... Но знаеш ли миличка, колко дни има, в които си казваш.. Защо съм се родила? Знаеш ли колко са дните, в които си казваш... Ама защо работя ХХХ..., Дни, в които изобщо си на този свят... и се чудиш защо изобщо си жив... питаш се какво правя, защо го правя, кой е този, който ме кара да го правя...
Мисля си, след един месец (лунарен), може би, евентуално, ще направя втория си и последен опит, и си давам сметка, че вярата е отишла по дяволите... просто я няма, знам, че няма да успея, знам, че няма да имам дете... до тук, всичко ще бъде до тук... а едновременно с това, не знам защо, някак си, знам, че ще оцелея... защо, как, ... това друг ще ми каже...

Рали, ти знаеш и най-тъмните кътчета на душата ми, знаеш и как човек се изправя след всичко, което му се случва... Ти знаеш колко често съм плакала на рамото на приятел, защото се задушавам от това, което ни се случва... Ти знаеш и какво помага... Ти знаеш, че моето рамо е винаги тук и за теб! Ти знаеш, че аз нося вяра и за теб и знам, че ще бъдеш мама! Повярвай и ти!

Раличка, знам за какво говориш, повярвай ми! И аз съм в такова положение и с такива мисли в главата си. След две години почнахме отново опитите през септември и вчера ме навести цикълът ми. Иде ми да се гръмна. Не, че съм очаквала още първия месец да стане! Продължавам, нямам друго какво да правя. За себе си съм решила, че и без свои деца да остана, ще гледам да се запазя "нормална" в рамките на ненормалната нормалност. Щом такова е Божието решение, ще се опитам да го приема. И да продължа някак си живота си. Ще стана и аз доброволка като мъжа си в някоя организация, за да съм полезна с нещо. Такива неща ми се въртят в главата. Стискам ти палци, ти си още много по-млада от мен! Имаш шанс и ще успееш!

Гане, знаеш ли колко ама КОЛКО МНОГО 

Стискам ти палци, ти си още много по-млада от мен! Имаш шанс и ще успееш!

Да бе да, така като чета съседната тема си ми кака с една година, така да знайш 

А виарвате ли в магии,лоши очи,такива работи.Миналата седмица един ненормалник,който практикува китайска медицина,му е наговорил,че има някаква направена магия,и още десетина болести и затова не се получавало нищо,съответно и на мен сумати неща и така го беше изплашил милия,но аз се опитах да му обясня,че това са глупости.

Всъщност исках да ви питам,как се справяте с всичко,говорите ли с някой за тези неща.Аз преди време сънувах непрекъснато някакви бебета,после се успокоих.От известно време сънувам непрекъснато някакви кошмари с деца,все нещо не успявам да направя както трябва.Опитвам се да не мисля за това,но все се разстройвам,когато моите колежки говорят за техните бебешоци и ми става много гадно,че не знам как да се включа.Мисля си да говоря с мъжа ми и да му споделям,но защо и него да го разстройвам допълнително,и без това и на него му е тежко.А може би всеки трябва да преодолее този период сам,но все пак сме семейство и трябва да си говорим.
Как мислите,да се споделя ли,трябва ли да се говори за това.

Разбира се, говори с него. Може би се страхуваш, че ще го отблъснеш или че той ще те отблъсне. Няма да стане така. Заради вечният им пуберитет ги подценяваме, но мъжете ни имат удивително ясна представа за нас и ни виждат доста трезво отстрани. Той ще те успокои, ще ти покаже и неговата гледна точка, което е важно и може да те извади от затворения цикъл на мислите ти. Той има отношение към твоите емоции. Права си че сте семейство и трябва заедно да минете през тези трудни моменти. Проблемите със забременяването колкото и да популярни някак си остават табу и голгота през която минавате с мъжа си, трудно е да споделиш и трудно някой те разбира.

Силванченце, разбира се че трябва да разговаряте със съпруга ти.Ако не с него, с кого?Нали затова сте заедно-за добро и за лошо.В това отношение трябва взаимно да се подкрепяте.Ако не говорите и не си споделяте чувствата след време ще се озовете на много голямо разстояние един от друг.Може той да се окаже твоя психоаналитик!

Цитат на: silvanchence в Октомври 04, 2007, 15:58:56 pm

Искам да ви питам,ходите ли на психоаналитик и помага ли ви?

Твърдо не! И не бих отишла! Всеки ден си се самоанализирам, и то така, както той едва ли би го направил. Познавам си се най-добре. Знам и как да излизам от кризите. Проблемите са вътре в нас, тяхната предистория и проекциите за бъдещото им развитие са също вътре в нас. Това, което ще направи психоаналитикът, е да ти помогне ти сама да намериш вътре в себе си решението на проблема, като ти зададе подходящите въпроси. Разчитай на своята вътрешна сила, а не на външна помощ, патерици, защото те са временно решение. Моли се за силен дух, ясна мисъл, вътрешна решимост и смелост да се промениш.  Бъди активна за живота си, а не пасивна. И търпеливостта, активното търпение също е много важно. Опитай се да се погледнеш и отстрани, все едно си един проект, който трябва да развиеш в правилната посока. Представи си, ако си друг човек какво би го посъветвала в тази ситуация. Бъди повече от сигурна, че това се отнася и за теб. Да си видиш проблемите, е все едно да ги преодолееш.  Ако постигнеш да изградиш това в себе си, психоаналитикът няма да ти е нужен. Успех!

P. S. А, да, и най-добрата терапия е да си заета, да правиш нещо. Постоянното втренчване в проблемите само ще ги задълбочи! Бъди активна! И си позволи да мислиш, че в живота минаваме през различни периоди, които задължително се редуват: добри и лоши. Никога няма само добри и само трудни периоди. За това "външно" равновесие се грижи Господ, а вътрешото ни равновесие - е наша грижа!

Розичке,адски си права :)и аз те обичам :bighug:Радвам се когато виждам силни хора като теб
Бих искала да има само такива,но реалнастта показва и друго...за съжеление хората не се делят на умни и глупави,богати и бедни,а на силни и слаби ...и няма гаранция,че ще бъдем силни до края на живота ни ...познавам доста примери от силните до даден момент хора,който в един друг момент нещо се пречупи в тях и не можаха да се съвземат никога повече ,както и обратния вариант-уж слаби хора,които се пребориха успешно с проблемите си ....
мен ме водят за силна,но истината е,че много ме заболя от плесницата на съдбата ...и се чудя как можах да стигна до тук? ....но нали се сещате,че не бих стъпила при психоаналитик? ...и там няма гаранция,че онзи човек с такава професия не е по-болен от мен ...май не съм от доверчивите

Да ходиш на психоаналитик не е проява на слабост, но понякога е проява на здрав разум и желание за промяна.

Да ходиш на психоаналитик не е проява на слабост, а е проява на здрав разум и желание за промяна.

....нито пък "патерици". Патерици са - алкохолът, цигарите, наркотиците, всякакви пристрастия в крайна степен - дори и работа.

....нито пък "патерици". Патерици са - алкохолът, цигарите, наркотиците, всякакви пристрастия в крайна степен - дори и работа.

Явно влагаме различно съдържание в думата "патерици". Няма лошо, различни интерпретации. Моето съдържание е, че това е външна помощ, на която се опираш, за да се справиш с проблема, но тя не може да бъде постоянна. В някакъв момент от живота си трябва и сами да можем да се справяме с проблемите си. Не виждам как този положителен смисъл на думата "патерици" се връзва с алкохола, наркотиците, че и работата (?!). Очевидно е, че наркотиците дават съвсем друго възприемане на света, но не ми е ясно как точно ни помагат да се справим с проблема си. При всички случаи те носят краткотрайната илюзорна представа, че владееш положението или даже и че си над положението и не ти пука - животът е розов.
Съмнително ми изглежда и мястото на здравия разум в историята с психоаналитика, защото в повечето случаи точно неговата липса ни води при въпросния специалист.  Колкото до промяната, то невинаги се постига такава, но това зависи от много субективни и обективни фактори. И невинаги ходим при психоаналитик, защото искаме да се променим - това не е задължително. По-скоро ни води нуждата някой да прочете душите ни и да намери начин да ги  усмири, за да постигнем вътрешен покой и равновесие.
Различни хора  - различни интерпретации на понятията. 

 DivaRozа, познаваш се добре, но винаги го има ефектът - "въртене в кръг", ако попаднеш в този собствен водовъртеж именно помощ отвън е най-сигурният начин да се измъкнеш. Двама души винаги гледат по-добре отколкото един, колкото и инелигентен, силен и добрепознаващ да е първият от тях. Ползвала съм услугите на психоаналитик и не съжалвам.

Всеки е прав за себе си. И си знае най-добре кое може да му влияе  в положителна или отрицателна посока. Никъде не съветвам хората да не ходят при такъв специалист!!! Пази Боже, да се нагърбя с такава безотговорна отговорност!!!  Споделям своето виждане за нещата така, както правят и останалите. Но и тук важи това, което се обсъжда за специалистите по стерилитет - да намериш добрия специалист. Защото точно в тази сфера, където процесите се случват в една почти невидима и неизразима област на нашата психика, съзнание и душа,  е важно да попаднеш на добър познавач, защото пишман психолози също има, колкото поискаш. Защото, ако за хормоните например има видими, измерими референтни стойности, то в тази невидима област на човешкото съзнавано и несъзнавано - могат да се нанесат със същата лекота и много поразии. Друг е въпросът и, че това се превърна в една модерна професия. Много може да се говори за всички тези неща, но очевидно и тук, както с всичко друго, всеки изхожда от своя опит и познаване на нещата. И си е прав за себе си.
Успех на всички!