Здравейте момичета,
Искам да ви споделянещо защото май само на вас мога да го кажа защото сте ми близки но по някакъв друг начин.
Сестра ми е по-голяма от мен, омъжена от 3 години но има определени пробелми и не може да забременее. Свекърва й постоянно я води по някакви изследвания и тя вече е развила отпорна реакция.
Преди време разбрах че ще имам бебе!:)
Когато й се обадих да й кажа тя реагира от сорта на "И какво от това?!?"
Знам че й е тежко, и че не иска да сподели с мен или с майка ни защото ще покаже по някакъв начин че свекърва  я тормози но аз не съм иновна и имам малко право на споделена радост, а и ми е сестра!
Аз мислех че в този момент нищо няма да помрачи щастието ми но ето че можело!
Не знам защо обаче и майка ми не реагира така както очаквах! В момента имам нужда да говоря с някой който го е преживял и който ме обича и ще ми даде подкрепа! А по-гоялмо разбиране получавам от свекърва си!
В общи линии това е!
Не исках да ви товаря с това но исках да споделя с някой!

Денче,сестра ти знае ли за сайта?Защо не се опиташ да и помогнеш?Вместо да я тормози някаква леичка и да я мъкне насам - натам,защо не поговориш с нея,все пак ти е сестра,а тук ще намери цялата информация,която и е нужна.За останалото - всичко е в нейни ръце (и на мъжът и,разбира се   )Не я съди,сигурна съм,че и е много тежко..не,че я оправдавам,но човек се променя страшно много борейки се със стерилитета.Чак не можеш да се познаеш,ти ли си онова наивно момиче..и какъв е тоя звяр дето живее в тебе.Опитай се да се поставиш на нейно място и да я разбереш.Подай и ръка и може да бременеете заедно,пък,кой знае?

Здравей Денче!
Първо искам да ти честитя че ще ставаш мама.Пожелавам ти една лека бременност.Относно сестра ти-Вярно е, че те е засегнала с тази нейна реакция, но всичко е резултат на положението в което се намира.Само може да поговориш с нея и така смятам, че ще започне да разсъждава по друг начин.
А ти не се тормози защото трябва да се пазиш.Все пак това е твоето бебче-толкова желано.

Aз ще отговоря от гледна точка на  сестра ти, защото съм в подобно положение.

Когато моята сестричка забременя и ми каза, аз я прегърнах и и честитих С нищо не показах че вътрешно ме боли, че искам да съм на нейното място. Признавам си - няколко дни ми беше много кофти, но не за това че тя е бременна, а за това че аз не мога така като нея "от раз". Мина ми сравнително бързо, преодолях и това. Сега само вървя след нея и я съветвам, като по-голяма кака Вече го обичам това бебешорче, още преди да се е родило

Та с две думи исках да ти кажа, че на нея и е тежко и страда, НЕ за това че ти си бременна, вярвай ми тя много ще се ти се радва и ще мисли за теб. Страда защото тя не е бременна. Опитай се да я разбереш, наистина е много трудно. Но бъди сигурна че ще го преодолее и тогава ще бъде най-щастливата леля

А на теб ЧЕСТИТО !!!! Лека и безпроблемна бременност

Благодаря навсички!

Но не става! Звъннах й преди малко и тя ме пита какво правим? ловим ли зайци /понеже мъжът ми е ловец/?аз и казах че мъжете на бременните не ходят на лов защото има поверие че не трябва да убиват и тя ми каза "Не те е срам! Какъв номер му погоди на момчето!"      

Но не става! Звъннах й преди малко и тя ме пита какво правим? ловим ли зайци /понеже мъжът ми е ловец/?аз и казах че мъжете на бременните не ходят на лов защото има поверие че не трябва да убиват и тя ми каза "Не те е срам! Какъв номер му погоди на момчето!"      

Почнаха те хормоните и теб
Ама тя се е пошегувала - не взимай всичко толкова присърце Ми пошегувай се и ти, не се натъжавай.

Ето ти един пример за отговор - "Нека и той разбере нещо от бременността "

тя се базика бе, Дени, то е ясно    Недей толкова да преекспонираш състоянието си пред нея, споделяй важните и съществени неща.

Между другото какви изследвания са правили сестра ти? Говорили ли сте затова?

Тона който държеше ми е до болка познат! Не беше майтап повярвай! Ама то си е за нея! Аз няма да я притеснявам вече като иска да ми се обади!

Мисля че си е направила всички хормонални изследвания и всичко е ок! Зет ми си е направил спермограма и мисля че и тя е наред. Пи дуфастон за регулиране на цикъла и толкова!

Всеки си мисли, че неговата драма е най-голямата драма. За сестра ти проблемите около забременяването са най-голямата драма. За теб бременността е най-голямата драма. За майка ви сте еднакви. Тя иска както едната да е добре, така и другата. Убедена съм, че се радва за бременността ти, но ми се струва, че ще е още по-щастлива не ако ти не беше бременна, а ако и двете бяхте бременни.

И един споделен личен опит: аз нямам брята и сестри. Но мъжът ми има брат, на който преди 3 месеца се роди дете. Това ми е много болна тема. Засега отказвам да видя детето дори на снимка. Може да съм гадна кучка, но така ми се струва по-добре: хем щадя моите нерви, хем не насочвам завистта си и негативната си енергия към новото човече. А мъжът ми как се оправя -не знам-от роднините му постоянно пристигат писма с "как се усмихнала за първи път бебка", "какво изгукала", "как махала с ръчички"... все неща, които могат да ни бъдат спестени. Обаче тез роднини не се и досещат, че ние като ходихме да гледаме "Чарли и шоколадовата фабрка" ревахме и двамата, че сме сами в киното, а не с нашето дете. Та ето: за мен драмата с проблема е огормна, а за тях драмата около бебето е още по-голяма... Така става в живота.
Не кори сестра си. Не се натъжавай заради майка си. Постави се на тяхно място, помисли какво е. Бъди много търпелива, деликатна, тайничко всеки ден се моли и на сестра ти да се случи такова хубаво нещо. Тогава драмите ви ще се припокриват и ще си споделяте щастието.

И разбира се: честита бременност, лека и сладка!

Мари

Мила Дени,

ситуацията, в която си изпаднала е наистина доста сложна, но не е непреодолима. Съжалявам, че се чувстваш зле и не срещаш подкрепата от страна най-близките си хора за това щастие, което ти се случва. Но понякога хората въпреки че се радват реагират по болезнен начин и така без да искат обиждат близките си хора.

Всеки е егоист и във вашата ситуация разглежда ситуацията през призмата на собствените си чувства. Аз съм убедена, че твоите майка и сестра наистина много те обичат и се радват за теб. Просто в момента сестра ти може би преживява шок от новината, че си бременна. Разбери я - тя се бори дълги години за нещо, което ти сега го имаш, а тя не знае кога ще го има. Аз съм сигурна, че болката скоро ще отшуми и тя ще приеме положението такова, каквото е. Но и ти трябва да се постараеш. Не правете грешката да се отдалечавате една от друга. Опитайте да се радвате на това мъничко щастие, което расте в теб.

Поговори с нея. Вдъхни й сили. Кажи й, че е добре дошла сред нас.

Опитай - ще имаш успех.

Честно да ви кажа зет ми който е много готин човек като разбра така се зарадва все едно той ще става баща и ме разпитва как съм що съм, какво се чувствало и така и ми се струва че след като той може и на нея нямаше да и струва много да се зарадва поне малко а не аз да усещам тази студенина и пренебрежение! И понеже отказвам да мълча и да не споделям какво ми се случва за да не я дразня по-добре да не се виждаме известно време! Мъчно ми е но....!

А на всичкото отгоре кръстницата ми е на 32 години и и намериха преграда в матката която трябва да се махне за да може да има деца и това и го откриха съвсем скоро а и на мъжа и спермограмата не е хич хубава но тя се зарадва МНОГО и понеже е лекар ми обяснява всичко много подробно без даже следа от болка че тя в момента неможа да има това което аз имам!

Денче, хората са различни и реагират различно на живота и това, което им се случва!
Моят съвет към теб - не се огорчавай на сестра си, не я вини, а просто търпеливо изчакай, докато тя приеме твоята новина и я осмисли добре. Междувременно, както ти каза Сигнус, не преекспонирай пред нея състоянието си, бъди деликатна и тактична, говори за бременността си само, ако тя те попита. С времето нещата ще отшумят и тя ще се зарадва за теб! Не дълбай пропаст между вас заради това...

И ако обичаш сестра си - направи нещо за нея. Разкажи й какъв сайт си намерила, какви форуми, колко са ти помогнали момичетата там и я покани да ни посети.

Разказала съм и за сайта тя твърди че е прочела, така че нейна работа! Сигрно скоро ще и мине и ще го приеме но аз едва ли ще забравя за съжаление!

но аз едва ли ще забравя за съжаление!

Oooooooooooooo, така не бива ..........
Я се опитай да се поставиш на нейно място ...... Ама искренно и помисли - ти 3 години опитваш да забременееш, резултат 0. Тя забременява почти веднага ............ хууууубаво си помисли какво би почувствала в момента ................ Не казвай веднага "ще се радвам" Съжалявам че ще го кажа, но ти не можеш да знаеш какво и е на нея и мисля че най голямата ти грешка в момента е да се сърдиш и обиждаш!!!!

Помисли и за нея - наистина е важно!!!

Не знам! В момента ми е обидно! За после не знам! Ще видим

Дени, не си права. Но ти си знаеш най-добре. Постави се на мястото на сестра си и ще разбереш колко е трудно. Прочети още веднъж внимателно какво са ти написали момичетата.

Не знам! В момента ми е обидно! За после не знам! Ще видим

Абе момиче, като че ли си малко дете да те убеждават с играчки. Аз съм от тея бременните, дето след 5 години забременя. Такава, която виеше от мъка като всяко едно момиче тук пред поредния цикъл и пред това, че не е бременна. Аз също имам преграда в матката и никой не беше сигурен, че ще мога да имам деца, а на мъжа ми му казаха, че никога няма да стане татко. И след такава болка и мъка - как искаш някой да се радва от веднъж на такава новина. Моя брат идва с мен на всички изследвания, нищо че е мъж и няма работа там, но беше до мен и ме подкрепи във всичко, с което се борих. Рева с мен след контрастните снимки и се смя с мен когато разбра, че ще става вуйчо.
Вместо да се пречупиш и да и кажеш, че я обичаш и ще бъдеш с нея - ти се цупиш като бебе, на което са взели играчката. Я си представи дори за минута, че го няма това бебе, че никога няма да можеш да го имаш??? Как ще се почувстваш? Ами ако сестра ти се отчужди от теб и никога повече не сте заедно? Как ще се чувстваш ти, като знаеш, че детето ти има леля, а ти не можеш да го заведеш да я види?
Мъжете никога не осъзнават майчинството в тази сила, с която го осъзнава една жена. И това, че той се радва е добре, но никой не знае какво става в душата на сестра ти. Ако тя обича този мъж силно и истински, за нея болката е още по-силна, защото не може да го дари с дете. А какъв по-хубав подарък за човека, който обичаш от едно дете!!!
Помисли си върху това и не се цупи излишно!