Здравейте всички.Искам да попитам какво е решението за домашния любимец и това че вече искаме да имаме бебе...опасно ли е?трябжа ли да се махне котето (или кучето).За мен моето е като дете но наистина не знам какво се прави?Възможно ли е изобщо да нямам проблеми.доктора нищо не ми каза...слушам мнения и съвети цунки на всички 

Единственият проблем от домашното животно е вероятността да се заразиш от токсоплазмоза. Можеш да се изследваш дали си я карала. А ако си бременна - задължително трябва да се изследваш.

Иначе животинката не би трябвало да пречи, ако се спазва добра хигиена.

Хигиената ни е супер милия иска не иска го купим през седмица по принцип има ли някой животно да си каже мнението как е след появата на бебето.аз все още не съм бременна но и това мисля че скоро ще стане и мъжа ми е малко притеснен за котето...нали ги знаете бабите -никакво животно и т.н. помогнете за да му кажа че не е толкова лошо 

Не разбрах коте ли имаш?

Дам,коте си имам.на 2 години ми е и да ти кажа добре е .не е злобен и не е мръсно ж кущи защото го къпя през седмица.Е има и косми ама не са много както в началото.забравих да кажа че е персийка.ама го подстригвам и не пада мн коса.нали ти казвам мъжа ми е малко притеснен като забременея как ще е с котката... май иска да я махам докато пораснело детето малко..ама аз как да го дам на някой???? 

И аз не бих си дала котката
Моята е на 4г.

С котето като че ли е по-удобно, защото не излиза навън и знаеш, че не може да ти донесе болести или паразити (което не изключва да си му даваш необходимите противопаразитни хапчета и, ако е необходимо, ваксини през определено време).

Аз имам куче, но не смятам да го "екстрадирам". То си е член на семейството.

и аз съм на такова мнение.и мъжа ми е,обаче милия се притеснява за мен по принцип и аз си мисля че няма проблем за котката ама нали се сещате сега тепърва ми предстои да стана мама(поне така се надявам)и затова малко се притесняваме и двамата благодаря ви мили момичета..ама все пак всички които искат да иазкажат мнение или имат да споделят нещо-пишете мили дами......айде аз отивам да правя бебе..

Не си крайна но все пак...и това е нещо за което трябва да се мисли нали така...половината жени имаме домашен любимец и аз например не съм наясно с опасностите  които съществуват а що се отнася за бебето...скоро може и да се похваля...

Saarapl,дано скоро се похвалиш.Аз имам приятелка която имаче морско свинче и като забременя го даде на познати.Аз за себе си ,ако забременея нямам животно ,но сигурно ако зависеше само от мен не бих си махнала животинчето.Все едно вече не ми е нужно,незнам труден избор все пак.

Здравейте дами. Имам куче на 2 години и за нищо на света няма да го дам ако забременея. Четох в един форум/ ама не си спомням кой  / една млада майка с куче споделяше че няма никакжа опасност просто чистела повечко и за тези от майките който са сами през деня ще е по трудно...
Но ако си обичсте животинчето мисля че не е нужно да депресирате него а и себе си като го дадете на някой друг...
И на мен бабите ми мрънкат на главата че било време за бебе и трябвало да помисля за кучето и кой щял да го гледа. Просто твърдо ги отрязах и май малко поспряха...
Но все пак всеки трябва да си вземе решението сам...
Успех

Домашния любимиц не би трябвало да е притеснение...
Аз имам и куче и котка и не мога и да си помисля, че бремеността ми ще е причина да ги махна. Ще насъпат някой дребни организационни промени, като това, че кучето няма да спинка повече с нас и това е.
Трябва да са ваксинирани и редовно обезпаразитявани, с чисти лапи и без право да се качват по мебели, където и бебето лежи.
Животните са част от семейството, и то обикновенно по-добрата част, без претенции и условия, те просто обичат. Не са вещ, от която да се освободиш, защото вече не подхожда на домашния интериор...
Друг е момента, че децата се учат от малки да се грижат и обичат по-малките и слби от тях.
 

Домашния любимиц не би трябвало да е притеснение...
Аз имам и куче и котка и не мога и да си помисля, че бремеността ми ще е причина да ги махна. Ще насъпат някой дребни организационни промени, като това, че кучето няма да спинка повече с нас и това е.
Трябва да са ваксинирани и редовно обезпаразитявани, с чисти лапи и без право да се качват по мебели, където и бебето лежи.
Животните са част от семейството, и то обикновенно по-добрата част, без претенции и условия, те просто обичат. Не са вещ, от която да се освободиш, защото вече не подхожда на домашния интериор...
Друг е момента, че децата се учат от малки да се грижат и обичат по-малките и слби от тях.
 

 

Имам приятели семейство ветеринари.Имат бебе и гледат немска овчарка,която дори спи в тяхното легло.Щом те са преценили че при добро обезпаразитяване и хигиена няма опастност за бебето,значи е така.Аз също имам куче и няма да го махна ако имам бебе или при бременост.

Здравейте и от мен ! Напоследък с мъжа ми си мислихме дали да си вземем куче и решихме да не го правим поради евентуална бременност и раждане след това. Но със сигурност ако вече имахме нямаше да можем просто да го разкараме. Мисълтта ми е ако вземеш животно и поемеш отговорност да се грижиш за него неможе после да го зарежеш като излишна вещ. Аз обичам кучетата и от малка се мятам на всяко срещнато да го галя и прегръщам . Два пъти ме хапаха и сега си нося белези . Единия път беше на улицата от непознато куче , но другия път беше съседското куче с което се познавахме много добре . Прибирах се от училище и както всеки ден клекнах на земята да го поздравя , и той ми се радваше , но когато се изправях направих малко по- рязко движение и то (немска овчарка ) ме за хапа за дланта . Бях ужасена и много изплашена защото не го очаквах . Изводите ми от тази случка са , че животните действат според инстинкт и никога незнаеш какво да очакваш от тях . Аз не бих се доверила около бебето ми да има куче- винаги ще се притеснявам !

Ние си имаме куче от 8 даже почти 9 години. Питбул е и го гледаме в къщи. Голям глезльо е. Мисля че няма да мога да го махна, когато имаме дете. Сега когато бях бремена се започна с подмятания да го махаме от къщи, да го изкараме в двора. Но успяхме постепено да се преборим с роднините. Редовно го обезпаразитявам и къпя. Ваксиниран е. Когато се роди племеницата ми и се събирахме всички у майка ми никога сестра ми не е поставяла въпроса, че се страхува кучето да зарази или направи нещо на малката. Е, не сме го пускали в непосредствена близост до нея разбира се. Даже животните усещат децата по различен начин. Тя вече се изправяше в легълцето хваната за решетките и Тигър/така се казва кучето ни/ отишъл до леглото. Всички изтръпнахме като го видяхме толкова близо, а той само я близна по лицето и тя тупна на дупе. Никога не я е нападал. Оставяше се да го дърпа и мачка всякак. Племеницата ми беше на 3 години когато заминаха в Испания. Сред 3 години се върнаха. Тя вече на 6 и като се видяха с Тигър голяма радост, голяма игра. Той дори не залая.

А,то зависи и от кучето.Мойто е само едно кило и на всички се радва.Даже чужд човек като идва,не лае,само търси да играе със всеки и си носи играчките.Преди обаче имахме ротвайлер,дето никога нямаше да го държа в къщи с бебе,колкото и да обичах ротвайлера. Ама май отклоних темата от бременност,на бебета.Извинявайте.

Аз имам котенце (персийка де).знаете че имат повечко косичка  обаче мъжа ми малко се притесняваше да го гледаме след като забременея..Но сега е на друго мнение..благодарение на много от вашите мнения. за което благодаря..той много обича котето не ме разбирайте погрешно,просто..много се притеснява разбираемо е ..Но иначе котето ни е супер сладко..е малко е луд но.. Благодаря Ви че си изказвате мнението по темата..

Прави ми впечатление, че повечето от нас имат някакъв домашен любимец. Може би когато бебето не дойде веднага природата ни подтиква да се грижим за някого и като няма за кого си вземаме животинче.