На мен пък ми е странно!
Ти няма да станеш баща за 3-ти път по този начин.
И защо жената да няма връзка с това решение?
Ей това пък хич не го разбирам:
Това би имало по-скоро символично значение за моето семейство и би внесло повече разбирателство и хармония в нашите отношения.
Някои постъпки са ирационални, в смисъл че човек ги прави без да съумее да им даде достатъчно добро рационално обяснение. В същото време човек може да бъде абсолютно убеден в необходимостта от извършване на едно такова действие. Затова не винаги е необходимо да има пълно разбиране. За мен лично това има смисъл - съпоставим с въжможността да спасиш човешки живот. ( в случая става дума да спомогнеш за неговото биологично създаване). А бащинството е социална роля. Не е нужно да си биологичен баща, за да възпитаваш и формираш един човек. Тук става дума повече за обществена полезност. Човек трябва да помага с това, което може и с това, което има в повече. Човек трябва да раздава от себе си, а не само да получава. Добрия генетичен материал не е лична собственост на индивида. Това е част от обществото.
Същото важи и за личността. Личността на човек не се самосъздава, тя е продукт на обществените взаимоотношения, възпитанието, средата, най-вече семейството.
Някои хора даряват кръв и помагат по този начин. Аз не мога да давам кръв - понеже след това ми причернява. Мога да раздвам от личността си. Защо да не се дарява и от най-ценното, което човек носи в себе си?
Друг е въпроса какво ще стане с генетичния материал. Ако човек се замисли по-сериозно по този въпрос, притесненията за евентуални неудобства, които неясния биологичен произход биха породили у получателя и евентуалното психическо неудобство у детето впоследствие - биха ме отказали в много по-голяма степен отколкото притеснения от рода какво би казала жена ми по въпроса.
Въпроса е етически, социален и в много по-малка степен морален.