Така го нарече едно от момичетата, с което минахме заедно на стимулация - Голямото чакане...
Как се справихте с него?
На мен ми е за втори път, а ето че още не е минала и една седмица от транфера, а аз вече не приличам на човек... Нервна съм, нощем се будя и плача, постоянно се вслушвам в сигналите на тялото си - каточели то може по някакъв начин да ми подскаже, какво става вътре - ту съм убедена, че всичко е наред, ту изпадам в паника, че нищо няма да стане. Изпокарах се с всички около мен... не проявявам търпимост към нищо - направо съм непоносима, не мога да се позная. А има още толкова много време...

Здравей мила,зная какво преживяваш в момента,но това е съвсем нормално,твоите реакции са разбираеми.Но въпреки всичко,опитай се да запазиш известно спокойствие,просто нервната ти система ще ти е необходима и за по-нататък,опитай се да не драматизираш толкова нещата и да ги приемаш по-твърдо.Аз си го наложих и почти успях.

Единствения и3ход е да не мислиш.Трудно,но се успява.Само положителни мисли 3а крайния ре3ултат и положителни емоции.При мен се полу4ава.А 3а сигналите на тялото...не обрьщай никакво внимание.Била сьм бременна и небременна с едни и сьщи симптоми.Само бьди спокойна и мисли по3итивно.

Опитай се да си наложиш да бъдеш позитивна. Небива да си толкова нервна и притеснена заради самия резултат който трябва да има накрая. А той е бебче нали така. Всеки изпада в такива черни дупки аз в такива моменти си намирам занимания които да ме карат да се смея макар и насила понякога и така отминават мрачните мисли. Когато си весел и радостен нещата сякаш по-често се сбъдват. Мисли от тази гледна точка на нещата. Успокой се всичко ще бъде наред. Трябва да си позитивно настроена.

Момичета, не знам какво да кажа, благодаря ви много за подкрепата.

Все пак затова сме тук. За да се поткрепяме и за да си помагаме.  Хайде успокой се вече и се усмихни дори и през зъби   ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД! Тябва да вярваш в това.

За мен Голямото чакане свърши още в понеделник, но днес ми стана много мъчно - на стимулациите се сближихме 4 момичета - аз бях с един ден прод тях и понеже днес трябваше да правят теста, им се обадих - отрицателно - при всички... За мен някакси го приех много спокойно, но за тях ми стана ужасно болно, може би съм се надявала, че поне при тях ще се получи... Задавам си въпроса, при 30% вероятност за успех, не трябваше ли поне едната... Опитвам се да не обвинявам клиниката, но... мислите ли, че може и това да е проблемът? Аз правя второ инвитро/икси там и ми направи впечатление, че по време на стимулацията никой не погледна, как е вървяло първия път... Иначе всички бяха много мили... Мислите ми са разпокъсани, но общото е - мислите ли, че след второ неуспешно трябва да сменя клиниката или е по-добре да продължиш на същото място, защото те вече би трябвало да знаят, къде е проблема?

По принцип най-добре е да не се сменя клиниката, защото екипът те познава, познава организмът ти и неговите реагции, анатомията и т.н. Аз обаче не издържах и я смених след втория опит. Ядосах се, че нищо не промениха след първия опит - протече абсолютно идентично с него все едно и той е първи и много по диагонал погледнаха предишния стимулационен протокол. Казаха в началото, че ще протече по друг начин стимулацията - да ама не. Много ми беше трудно да я сменя клиниката, защото съм човек , който се привързва и не е авантюрист. Струва ми се, че да смениш лекар е като да смениш партньор, особено в толкова деликатна област ... Лично аз не съжалявам изобщо, и да не бях я докарала до тук с третия опит, пак щях да повторя в новата ми клиника, която избрах,  но не смея да ти дам категоричен съвет, защото никой не знае кога и къде ще кацне пиленцето на щастието. Това са въпроси, които трябва да решите само ти и съпругът ти - за да не стане от трън на глог. Най-добре премисли, обмисли и пак мисли и ако можеш говори с доктора си, разпитай го за каквото се сетиш и каквото не ти е ясно. Напиши на един лист всички плюсове и минуси, срещни се с други екипи, потърси опита на преминали през повече от една процедури момичета.
Не се отчайвай, знам много добре как се чувстваш и колко сме безпомощни в такива моменти, ще се получи, сигурна съм! Почини си малко, натрупай информация, сили и кураж и следващият път с прекрасен положителен тест Прегръщам те!
И най-важното: Това което прочетох в предните ти постинги - разкарай на всяка цена гадния стрес, ама непременно, той най-много пречи. През последния опит не можеш да си представиш как не ми дремеше. Сещах се че правя нещо като звъннеше сестрата да дойде да ми бие инжекцията. Преди пункцията даже не трепнах все едно отивах на обикновена инжекция. А времето до теста го прекарах все едно нищо не съм правила, радвах се че не съм на работа и мога да си правя каквото искам в къщи - отде друг път толкова свободно време за губене ( е при мен после се стекоха по друг начин обстоятелствата ама това е доста рядко усложнение, та покрай него въвсем забравих какво правя) Ако поне малко успееш да кажеш "майната му на всичко - ако ще да става" ще се приближиш много до успеха, поне аз така си мисля, и не само аз де ...

Здравей, съжалявам за лошите новини
Ох, разбирам те - човек се обезсърчава не само от собствените си неуспехи, а и от тези на околните - аз затова толкова се радвам на хубавите новини напоследък тук - щом става при другите, и при нас ще стане
Тези проценти статистика ... знам ли и аз. Не е достатъчно голяма издавката от 4 човека, но и на мен би ми хрумнал същия въпрос.
Би ли написала къде прави опитите, ако предпочиташ на лична бележка?

За смяната на клиниката - прецени - в някои случаи едно ново начало, ей така начисто, настойва човек по-позитивно...

Прегръдки!

Сигнус, прочетох за теб и много ама много се радвам. Нова съм във форума, затова не смеех да ти пиша. Благодаря ви, момичета, за подкрепата.  Знаете ли, може и да съм луда, но в деня, в който публикувах първото си съобщение - събудих се през нощта с ясната мисъл, че всичко е свършило - до преди това, каточели чувствах, че нещата са наред и изобщо не бях нервна. Реших, че си внушавам, но може би пък ние чувстваме по някакъв начин. Имам една бременност - аборт в 25-та седмица - та тогава почувствах че е станало в деня на... ставането - не знам как да го обясня - когато я направихме през нощта (пак) се събудих с мисълта, че съм бременна, дори знаех, че ще е момиче и как ще се казва - никога преди и след това не ми се е случвало.
 FreshBreeze, клиниката ти я пращам на ЛБ - не знам дали точно в този момент съм в състояние да разсъждавам рационално и не бих желала да повлияя на други момичета, които може би в момента правят инвитро там.

Знаете ли милички, как човек става суеверен - ами, ако става въпрос за мойта клиника - дето още не съм успяла да започна с инвитрото, поне съм избрала мястото...
Crazy, имаш ли нещо против и на мен да ми кажеш за коя клиника става въпрос?