аз бях решила да наемам бавачка (вариантът с ясли за толкова малко дете не ми се струва приложим, колкото и да са на брой лелките) и да се връщам на работа в края на есента.
не толкова по финансови причини, колкото защото започнах да не издържам нервно-психически на напрежението. финансово се оказа, че няма особен смисъл да се ходи на работа, като се извади от чистата сума на заплатата ми сумата за бавачка и майчинските пари, разликата не е фрапираща.
направих кастинг за бавачки, даже наех една. в момента, в който я наех, нещо ме стисна за гърлото и си казах - не, не мога да си дам детето на чужд човек. колкото и да съм нервна и уморена, аз съм най-доброто за него. никой друг няма да го е еня така за моето дете, както мен самата. никой няма да го наблюдава и усеща така внимателно. е, не че няма да порастне и по този начин - аз самата съм отгледана от бавачка, ясла и детска градина - но все пак... много е важно и това, което казва tanja - децата в тази възраст се променят с дни и часове, бихме изпуснали една голямо и уникално преживяване.
казах си, че ще стисна зъби и ще подтисна желанието за собствено удобство за сметка на детето, ще намеря начин и сили да се справя, но поне още зимата и пролетта ще си го гледам аз. отказах се от бавачката засега. напролет ще видим какво ще бъде.