Какво е "Зачатие"?Порталът за семейно планиране, репродуктивно здраве и стерилитет
www.zachatie.org е една от първите интернет страници на тази тематика изцяло на родния ни език. Тя е функционална, ежедневно обновяваща се информационна съкровищница за семействата, които планират бебе и за тези, които се тревожат за евентуални проблеми, поради които така желаната бременност не настъпва. Сайтът съдържа информация и за общопрактикуващите лекари и гинеколозите в страната както по отношение на важни теми, свързани с инфертилитета, така и информация за насочване на пациентите към специализрани клиники по стерилитет в страната. Сайтът предлага консултации със специалисти в областта на репродуктивното здраве и специализирана психологическа помощ с цел преодоляване на бариерата на мълчанието по проблемите свързани с безплодието.
Стерилитетът е заболяване или състояние на репродуктивната система, най-често диагностицирано, когато двойката е имала година и половина полови контакти без предпазни средства и въпреки това не е настъпила бременност, както и след няколко спонтанни аборта при жената. За партньори над 35 години или такива, при които е установено репродуктивно заболяване, този период е 6 месеца. В този сайт е представена базова информация за репродуктивната система на мъжа и на жената, за факторите, които оказват влияние върху плодовитостта и при двамата партньори, за най-често срещаните причини за стерилитет и заболяванията свързани с него, за прегледите и изследванията, които следва да се направят за тяхното установяване, за възможностите на лечение, които се прилагат в нашите здравни заведения и центрове, за асистираните репродуктивни методи в частност метода “ин витро” и за възможностите на народната медицина като билколечение, балнеолечение и други алтернативни форми.
За календара:www.zachatie.org предоставя в интернет пространството една безплатна и уникална за българския потребител услуга, ценен помощник за жените, които планират бременност и са загрижени за своя гинекологичен, репродуктивен и хормонален статус – овулационен календар (
http://calendar.zachatie.org). Той е удобен за използване, интуитивен, с приятна визуализация на данните, които се въвеждат и анализират от потребителя. Базира се на воденето на менструален дневник и ежедневното записване на фертилните признаци, като стойности на базалната температура, цервикалната слуз, ЛХ тестове за овулация и множество други параметри на фертилността, тяхната графична визуализация и удобство за разглеждане и интерпретация от потребителката и нейния акушер-гинеколог с възможности за отпечатване.
Какво представлява стерилитетът?Стерилитетът е заболяване или състояние на репродуктивната система, най-често диагностицирано, когато двойката е имала една година полови контакти без предпазни средства и въпреки това не се е получило забременяване или ако жената в семейството е преживяла няколко спонтанни аборта.
Какви са признаците?Често няма никакви признаци, които могат да се свържат със стерилитета. Опознаването на собственото Ви тяло, както и профилактичните прегледи могат да помогнат при откриването на проблема. Ранното откриване и лечението на проблеми при забременяването могат да бъдат много важни за по-нататъшна успешна бременност.
Колко време трябва да правим опити за бебе преди да посетим лекар?Повечето лекари препоръчват да не се притеснявате, ако опитвате по-малко от година, когато сте под 35 години. Ако сте над 35, този период е 6 месеца. Ако сте над 30 и сте имали някакво гинекологично заболяване, спонтанни аборти, нередовни цикли или партньорът Ви има малък брой жизнени сперматозоиди, няма смисъл да чакате година. Много двойки срещат трудности с това да призанят, че има някакъв проблем с тях. След всеки цикъл си казват "ще стане следващия месец". Когато тези надежди се изпарят идва времето да се посети гинеколог.
Кои са рисковите фактори?Много от рисковите фактори са едни и същи и за мъжете и за жените. Те включват:
Възраст: Възрастта на жената може да засегне нейната фертилност. На 40 годишна възраст шансът на жената да достигне бременност се намалява от 90 на 67%. На 45 г. шансът за забременяване пада до 15%. Стерилитетът при по-възрастни жени може да е съпроводен с повишен риск от хромозомни аномалии, които се получават при яйцеклетките с тяхното стареене. На по голяма възраст са по-вероятни и здравословни проблеми, които могат да окажат влияние на фертилността. Рискът от спонтанни аборти се повишава с напредването на възрастта. Дори и да не Ви се струва, че сте в рискова група, застрашена от стерилитет сега, помнете че фертилността намалява с възрастта. Жени в късните си 30 години са с 30% по-малко фертилни от тези в началото на 20-те си години. Ако сте над 30 години и правите опити от 6 или повече месеца, време е да посетите специалист .
Емоционални фактори: Депресията и стресът могат да окажат директен ефект върху хормоните, които регулират репродуктивните функции и могат да афектират производството на сперматозоиди и овулацията.
Професионални рискове и рискове свързани с околната среда: продължителното излагане на стресови ситуации, високи температури, химикали, пестициди, радиация или силни електромагнитни или микровълнови емисии може да редуцира фертилността и на мъжете и на жените.
Тютюнопушене: Тютюнопушенето увеличава риска от стерилитет при жените и намалява производството на сперматозоиди при мъжете.
Употребата на алкохол: Дори приемането на алкохол в умерени количества може да затрудни забременяването.
Наднормено тегло: Нива на мазнините в тялото от 10 до 15% над нормалното могат да претоварят организма с естроген.
Поднормено тегло: Мастни нива от 10 до 15% под нормалните могат нацяло да спрат репродуктивния процес. В рисковата група се включват жени с хранителни разстройства като анорексия невроза и булимия, жени на много ниско калорична и стриктна диета. Строгите вегетарианци също могат да си предизвикат подобни проблеми поради липсата на важни хранителни вещества като витамин B-12, цинк, желязо и фолиева киселина. Бегачите на дълги разстояния, танцьорите и други професии свързани с интензивно физическо натоварване са по-предразположени към смущения в менструалния цикъл и намаляване на фертилитета.
Венерическите болести: Някои от тях могат да са без симптоми, пренасят се по-лесно у жената и могат да доведат до тазови възпаления. Усложенията са по-чести при жените и по-късно могат да доведат до ранички, спонтанни аборти, сраствания, запушване на тръбите, извънматочна бременност, т.е стерилитетът може да е причинен от венерически болести. Ранното им откриване и лечение е много важно. Лекуват се и двамата партньори, дори и ако само единия от тях е заразен.
Хормонален дисбаланс: цикъл с продължителност на кръвотечението повече от 6 дни, по-кратък от 24 дни или по-дълъг от 35 дни, нередовни и непредвидими цикли, повишено окосмяване по лицето, акне по лицето и гърба.
Проблеми с маточните тръби: Около 20% от случаите на безплодие се дължат на проблеми с маточните тръби.
Ендометриоза: Това е заболяване, при което се наблюдава разпространение на ендометриална тъкан извън матката. Може да се наблюдава при всички жени с менструация, включително и при тийнейджъри.
Медицински проблеми при мъжете: До безплодие могат да доведат:
- операция на херния;
- неспуснали се тестиси в скроталната торбичка;
- заболявания на простатата или генитални инфекции;
- прекарана заушка след пубертета;
- варикоцеле – разширени вени на скротума
- хормонални проблеми.
Ето някои от факторите, които могат да повлияят върху мъжката фертилност:
- излагане на токсични вещества, радиоактивност, отровни газове;
- тютюнопушене, марихуана, употреба на алкохол, използване на наркотици;
- някои лекарства;
- високите температури, на които са изложени тестисите;
- горещи вани и сауни.
Как се лекува стерилитетът?Новите медицински репродуктивни технологии днес дават отговор на много въпроси и и предлагат възможности за различни лечения на проблемите и при мъжете и при жените, които се опитват да заченат дете - от хормоналното лечение, стимулaцията на овулацията и вътрематочната инсеминация, до развитите репродуктивни техники като ин витро, ИКСИ и др.
СТИМУЛИРАНЕ НА ОВУЛАЦИЯТАЕдин от най-популярните методи за лечение на стерилитет е стимулирането на овулацията. Нека да разберем как трябва да се провежда правилно за да се избегнат неприятни последици в бъдеще.
Стимулиране се прави с хормонални препарати. Подборът на препаратите и дозировката им се прави индивидуално. Целта на стимулацията е да се образуват една или повече яйцеклетки, годни за оплождане.
Изборът на метод за възстановяване на овулацията се определя само от причината за нейната липса. Далеч не винаги стимулирането на овулацията може да даде положителен ефект, ако истинската причина за липсата на овулация не е била установена преди началото на лечението.
При поставянето на диагноза “липса на овулация” знайте, че тя категорично не може да се постави по графики на базална температура. По този начин напоследък се поставят огромно количество грешни диагнози и се предписва ненужно лечение, което може да нанесе огромна вреда.
Сериозни изводи се правят само след комплексен преглед при лекар, включително изследване на хормони и постоянен УЗ контрол върху развитието на фоликулите в продължение на няколко цикъла поред. Единичното посещение на лекарския кабинет и еднократният преглед с УЗ не е показателен за някакви изводи, да не говорим за поставяне на диагноза и провеждане на лечение.
Изследване на хормони: В идеалният случай хормоните се проверяват няколко пъти. В никакъв случай не се започва стимулация, ако не са в норма хормоните на щитовидната жлеза, пролактин и мъжките хормони. Подобни нарушения могат да възпрепятстват овулацията. Като начало, техните стойности трябва да се приведат в норма – възможно е да не се наложи по-нататъшно лечение и овулацията да се възстанови самостоятелно.
Ултразвуков мониторинг: За да се установи липсата на овулация и причините за това е необходимо нееднократно УЗ наблюдение при квалифициран лекар.
В резултат на наблюдението може да се види следното:
- фоликули не се развиват, овулация не настъпва;
- фоликулът се развива, след това спира развитието си, без да достигне необходимите размери и регресира (потвърждава се от изследването на хормоните, в т.ч. - прогестерон), овулация не настъпва;
- развива се фоликул, но не достига до необходимите размери и се лутеинизира, образувайки жълто тяло (цикълът е редовен, прогестеронът е в норма); овулация не настъпва;
- развива се фоликул, достига до необходимите размери, но по някакви причини не се пука(настъпва регресия на фоликула или образуване на фоликулярни кисти), овулация не настъпва;
- фоликулът се развива, достига до необходимите размери, настъпва овулация и на мястото му се появява жълто тяло.
В последния случай лечение не се налага. В предпоследния – вероятно ще е достатъчна инжекция с ЧХГ за спукване на фоликула. В останалите случаи – трябва да се намери добър лекар за лечение и следене чрез УЗ.
Ако се прави стимулация: Задължително да има достатъчно добри резултати от скорошна спермограма на мъжа. Независимо от това каква е била тя преди или колко деца има мъжът, анализът трябва да се направи непосредствено преди планиране на стимулация, за да се изключи напразното хабене на средства за лекарства и увреждането на здравето на жената.
Важно! Ако лекарят предлага да направите спермограма едва след няколко месеца неуспешни стимулации - смело сменяйте лекаря!
Добре е преди началото на стимулацията да има изследване на проходимостта на тръбите чрез ХСГ или лапароскопия.
Стимулация да се прави под лекарски контрол и при постоянно следене с УЗ! Само така лекарят може види как реагира организмът на стимулацията, настъпва ли овулация, а също така може да коригира дозите и да предотврати евентуални проблеми (възникването на кисти или хиперстимулация могат да ви струват скъпо, ако няма лекарски контрол).
Важно! Ако лекарят ви предлага да дойдете на преглед едва след като “пробвате няколко месеца” и др. подобни - сменяйте лекаря! Това е много несериозен подход към лечението.
Важно! Клостилбегит има ярко изразено антиестрогенно действие. Затова е по-добре да не се приема от жени, имащи имат проблеми с нарастването на маточната лигавица. След 3 неуспешни курса на лечение, при липса на овулация или пълна липса на растеж на фоликулите, трябва да се проведе допълнително изследване и да се преразгледат методите на лечение.
Не се препоръчва приемането на Клостилбегит повече от 5-6 пъти в живота. Последствията от злоупотребата с него могат да бъдат доста плачевни и има заплаха от ранно изтощаване на яйчниците на жената.
Какви са необходимите изследвания при двойка със съмнения за стерилитет?Изследвания при мъжа 1. Спермограма.
2. Микробиологично изследване
3. Медицински преглед при специалист уролог-андролог.
4. Хормонални изследвания.
5. Генетични изследвания
1. Спермограма.
Тя представлява пълен анализ на семенната течност (сперма) (физически свойства, химически и клетъчен състав и др.), даващи възможност да се оценят способностите й за оплождане. Извършва се в медицинските лаборатории, след което се дава за анализ на специалиста, който е назначил това изследване. За да се направи спермограма е необходимо да се отбере проба семенен материал (целият от една еякулация), да се събере в малък пластмасов съд (ваничка), такава дават от самата лаборатория ( стерилизирана и пригодена само за тази цел). Преди да се направи това изследване е необходимо да се спазят няколко условия, като въздържане от полови контакти 3-5 дни преди вземането на пробата, избягване консумацията на алкохол, лекарства и други изисквания, които ви постави докторът, назначил изследването.
Не винаги отклонение от дадените характеристики в една или друга посока означава признак на заболяване. Само комплексна оценка на получените данни и връзката между тях може да позволи оценка на оплодителната способност на мъжа. При това спермограмата се използва не само за да се установи причина за безплодие, но и дава възможност да се оценят и други патологически отклонения в състоянието на здравия мъж.
2. Микробиологично изследване
Извършва се за да се установи, дали няма някакво възпаление, венерическо заболяване или гъбична инфекция. Най-често гинеколозите назначават изследване за хламидия.
Хламидия: Едно от най-разпространените заболявания, предавани по полов път. Причинена е от микроорганизъм Chlamydia trachmatis. Много често е без симптоми. Може да доведе до по-тежка инфекция - да се увредят репродуктивните Ви органи. И мъжете, и жените могат да станат стерилни. Лекуват се задължително и двамата партньори независимо от резултата.
Изследва се по два начина:
С откриване на антигени. Взима се намазка от шийката на матката при жените (като намазка на Пап) или от уретрата при мъжете. Тя се изпраща за специални лабораторни тестове.
С откриване на антитела. Прави се изследване чрез взимане на кръв.
3. Медицински преглед при специалист уролог-андролог.
Андрологът е специалист (допълнително специализирал уролог) по мъжката полова система и репродуктивните функции на мъжа. Необходимо е да се посети урологичен кабинет или клиника. След прегледа специалистът преценява необходимостта от лечение или назначаване на допълнителни прегледи или изследвания.
Изследвания при жената1. Гинекологичен преглед
2. Микробиологично изследване - хламидии, други инфекции
3. Преглед с ултразвук.
4. Изследвания на хормоните.
5. Прегледи на тръбите - хистеросалпингография, хидротубация.
6. Лапароскопия.
7. Изследвания за спермоантитела.
8. Посткоитален тест.
9. Генетични изследвания
1. Гинекологичен преглед
Всяка жена трябва да си прави необходимия брой профилактични гинекологични прегледи годишно. Нужно е да споделите на акушер-гинеколога притесненията си, той ще ви прегледа, даде нужните инструкции и назначи необходимите изследвания.
2. Микробиологично изследване .
Освен обикновения гинекологичен преглед е необходимо да се направи и микробиологично изследване, за да се установи, дали няма някакво възпаление, венерическо заболяване или гъбична инфекция. Най-често гинеколозите назначават изследване за хламидия.
3. Преглед с ултразвук.
С помощта на ултразвук се наблюдават вътрешните органи и се проследява развитието на яйчниковите фоликули.
4. Изследвания на хормоните.
Хормоните са химически вещества, продукти на жлезите с вътрешна секреция, отделяни директно в кръвта (по-рядко в лимфата), които въздействат върху обмяната на веществата, растежа, половите и много други функции на организма.
Най-често при лечение на стерилитет се препоръчва изследване на следните хормони:
LH - лутеинизиращ хормон, предизвиква разкъсване на фоликула и отделяне на прогестерон.
FSH - фоликуло-стимулиращ хормон, стимулира освобождаването на естрогени от яйчниците.
Естроген - кара ендометриума да нараства, за да приеме оплодената яйцеклетка. Увеличаването на естрогените точно преди овулация, води до отделяне на LH.
Прогестерон - подготвя ендометриума за имплантиране на зародиша.
Пролактин - под влиянието му се развива и нараства млечната жлеза и се образува мляко.
Тестостерон - Хормон от групата на андрогените. Регулира LH и FSH.
5. Хистеросалпингография (снимка на яйчниковите тръби)
Хистеросалпингографията е процедура, която се прилага най-често, за да се разбере дали тръбите на жената са частично или напълно запушени.
6. Лапароскопия.
Лапароскопът е малък телескоп, който се вмъква в коремната кухина посредством малко срязване, за да се диагностицират със сигурност проблемите вжкоремната област и репродуктивните органи.
7. Изследвания за спермоантитела.
Взима се кръв от двамата и се правят следните тестове:
- Желатинов тест на Кибрик
- Микросперматоаглутационен тест на Фриберг
- Спермоимобилизационен тест на Изожима
- Ензимно-свързан имуносорбентен тест (ELISA)
- Имунобийд байдинг тест (IBB)
Резултатите от изследването са готови за 2-3 седмици след вземане на кръвната проба и са на разположение на съответния лекуващ лекар. Всеки резултат дава подробности за приложения тест и ясно заключение.
8. Тест за съвместимост между двамата партньори.
Има два вида тестове - посткоитален и пенетрационен.
Най-правилно е изследването на посткоиталния тест да се съчетае по време и с изследването на цервикалния фактор при жената, т.е. изследването да стане в предовулаторната фаза, тъй като в друго време резултатите са почти винаги отрицателни.
Пенетрационния тест е т.нар. кръстосан тест. Поставя се върху предметно стъкло цервикална слуз от жената (взета в предовулаторна фаза), а непосредствено до нея се поставя сперма от чужд мъж с доказана оплодителна способност. Прави се изследване под микроскоп, като се следи дали сперматозоидите преминават границата между цервикалната слуз и спермата и дали навлизат в цервикалната слуз.
9. Генетични изследвания
Кръвен тест за кариотип - анализ на хромозомите. Обикновено се прави на жени с 3 и повече спонтанни аборта, за да се провери дали няма някакви "изменения" (транслокации) в хромозомите на някой от партньорите, което да води до спонтанни аборти.
ето ви една компилация, моля погледнете какво още да добавим