0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #20 -: Ноември 14, 2007, 21:26:50 pm »
За едно  :bori_007: :bori_004: си струва всичко и съм готова на всичко!
*
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #21 -: Ноември 14, 2007, 21:45:52 pm »
За едно  :bori_007: :bori_004: си струва всичко и съм готова на всичко!

 Чак всико, не! Детето, което искаме толкова много би било най-важно за нас нали? Бихме искали то да е най-щастливото дете на света! Ама как ще е такова като ние сме се превърнали в едни изхабени , обеднели(потъвали в дългове, вместо осигурили му средства за образование примерно) и изнервени егоисти! Това така дългочакано и обичано дете би ли простило този наш егоизъм и че сме го обрекли на мизерия, само заради това че сме успели да се реализираме биологически като родители?

 Аз знам кое е най добре за МЕН, но дали се замисляме достатъчно кое би било най-добре за НЕГО?

 За това става въпрос, а иначе и аз съм готова на всичко...
« Последна редакция: Ноември 14, 2007, 21:49:28 pm от solei »
*
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #22 -: Ноември 14, 2007, 21:48:37 pm »
И с заеми пак ще се справим някакси.
Време е и държавата да помисли за нас!
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #23 -: Ноември 14, 2007, 21:50:51 pm »
За едно  :bori_007: :bori_004: си струва всичко и съм готова на всичко!

 Чак всико, не! Детето, което искаме толкова много би било най-важно за нас нали? Бихме искали то да е най-щастливото дете на света! Ама как ще е такова като ние сме се превърнали в едни изхабени , обеднели(потъвали в дългове, вместо осигурили му средства за образование примерно) и изнервени егоисти! Това така дългочакано и обичано дете би ли простило този наш егоизъм и че сме го обрекли на мизерия, само заради това че сме успели да се реализираме биологически като родители?

 Аз знам кое е най добре за МЕН, но дали се замисляме достатъчно кое би било най-добре за НЕГО?

 За това става въпрос, а иначе и аз съм готова на всичко...

Не бих го казала по добре от теб.
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #24 -: Ноември 14, 2007, 22:26:37 pm »
Никога не губете надежда, гледайте позитивно. Аз все още се надявам и мисля, че който се бори ще успее. Смятам да дам всичко от себе си. Надеждата никога не умира, тя живее вътре в нас.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #25 -: Ноември 14, 2007, 22:29:30 pm »
дали си струва?

цената за всеки е различна.
едва ли има общовалиден отговор. затова и различните хора се насочват към различни решения - включително и към това решение, към което ти клониш.
всички решения са добри, щом човек ги е взел премислени с ума и почувствани със сърцето.
успех, каквото и да избереш!
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #26 -: Ноември 14, 2007, 23:08:30 pm »
Доста притеснително звучиш за една млада жена. Всъщност годините нямат общо с количеството преживявания... Наистина ти съчувствам, че си толкова обезверена, и се надявам да успееш да се съвземеш. Опитай да обсъдиш състоянието си вкъщи и да получиш подкрепа. Тук със сигурност няма да ти липсва, но едва ли ще се окаже достатъчна.

Не бива да подхождаш така, особено към последен опит! Разбира се никой не е застарахован... И все пак - имаш нужда от определено количество оптимизъм.

Миличка, достъчно е да сте убедени /като двойка/, че искате много /и сте готови/ да бъдете родители. Ще се получи, повярвай! Не се предвай! Само допусни, че това решение зависи и от вас, независимо от изхода! Товаще бъде в голяма помощ на лекарската намеса.
Пожелай си го! Аз ти го пожелавам!
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #27 -: Ноември 15, 2007, 08:18:21 am »
Не става въпрос дори за парите.
Много напразни надежди, много разочарования... Смазващи депресии, които траят все по-дълго, а излизането от тях е все по-трудно след всеки опит. Сигурно инстинкът за самосъхранение в един момен трябва да проработи и да си кажеш - стоп. Плашеща е мисълта, че крайния резулатат не зависи на 100% нито от теб, нито от лекарите.
Това все едно съм го писала аз :(


Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #28 -: Ноември 15, 2007, 08:27:33 am »
Мисля, че тази притча ще даде отговора!

"Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
 
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.

Разказала: Хелън Стайнуег"
*
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #29 -: Ноември 15, 2007, 08:58:50 am »
Мери съвсем правилно го е казала - за успелите си струва, всеки преглед, всяка сълза, всяка стотинка.
За неуспелите, за тези, на които не им е писано да успеят - да, за тях е въпроса. Всички сме готови да направим абсолютно всичко в началото и да дадем всичко от себе си, обаче като минат години, изчерпат се възможностите за опити, когато лекарите, дори и най-добрите, са безсилни, тогава какво?
Пределът на всеки е различен, затова и решенията ни са различни.

When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #30 -: Ноември 15, 2007, 09:09:03 am »
Въпросът е ,знем ли кога да спрем с това безумие? Безумие в смисъл ,че тругваме готови на всичко а после май губим първоначалната идея и  не го ли превръщаме в лично доказване.
*
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #31 -: Ноември 15, 2007, 09:28:19 am »
pamprogress , и аз като теб вървя по този път 7 години.А съм още на 26 (скоро ще навърша 27).И аз много пъти съм се питала дали си струва, особено, когато съм най-отчаяна.После обаче виждам поредната тема в "Дългоочакваната..." , виждам новите снимки в темата "Снимки на..." и ми става едно топличко и хубаво.Разбирам, че си струва.Всеки лев, всяка сълза, всяка минута-всичко!
Снощи гледах новите снимки на Стефания (адаш  :bighug:)и съм се смяла на глас на мъничкото барбаронче в сладката хавлийка.Заради шанса един ден в твоята спалня да има такава кукла си струва всичко!Отказване няма.Аз за 7 години нито за ден не съм загубила първоначалната идея!С тази мисъл ставам и с тази мисъл лягам.Не, за мен не е лично доказване.За мен е мечтата да видя тупкащо сърчице на монитора, да чуя първия плач в родилното, да ме ухапят с първото зъбче.Това не е лично доказване.На никого и за нищо няма нужда да се доказвам!
Желая ти успех!
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #32 -: Ноември 15, 2007, 09:32:29 am »
после май губим първоначалната идея и  не го ли превръщаме в лично доказване.
Лично за мен не е доказване на каквото и да било, а МЕЧТА за едно малко момиченце с черните очи и къдрици на любимия ми мъж. Като затворя очи даже мога да си го представя :( Не че толкова държа да имаме момиченце, а така си го представям. Опитвам се да поддържам мечтата си жива и да не се предавам. А понякога е толкова трудно след поредния неуспех :(


Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #33 -: Ноември 15, 2007, 09:40:07 am »
после май губим първоначалната идея и  не го ли превръщаме в лично доказване.
Лично за мен не е доказване на каквото и да било, а МЕЧТА за едно малко момиченце с черните очи и къдрици на любимия ми мъж. Като затворя очи даже мога да си го представя :( Не че толкова държа да имаме момиченце, а така си го представям. Опитвам се да поддържам мечтата си жива и да не се предавам. А понякога е толкова трудно след поредния неуспех :(

Повярвайте ми,аз не по малко го изкам,не съм се борила толкова време за нищо,но явно не става.Всеки неуспех ме съсипва и ме кара да мисля все по лоши и лоши неща.
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #34 -: Ноември 15, 2007, 09:58:03 am »
Разбирам те, пампрогрес. Дори от известно време се замислям дали да не си запиша час за д-р Милена Божилова :( Но просто не виждам с какво може тя да ми помогне.


*
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #35 -: Ноември 15, 2007, 10:07:35 am »
Всичко 3ависи от човека. Ако по принцип си слаба по характер и не си борбена натура, ще преживяваш несполуките трудно. Бе3 3начение дали е борба в стерилитета, борба в службата или борба 3а партньора. Винаги ще се отка3ваш лесно.
Важното е да имаш план, който да следваш. Дали ще продължиш с опитите, дали ще осиновиш, просто трябва да 3наеш какво искаш. Тогава някакси е по_лесно. 3наем също и каква е реалната въ3можност да се 3абременее след такава процедура и не бива да се настройваме 3а нещо повече.
Момичета живейте и се борете 3а вашите цели, но не до толкова, че да се превръщате в негодни 3а самите вас същества. Когато всичко е в рамките на нормалното е добре.
Късмет на всички :D
*
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #36 -: Ноември 15, 2007, 10:15:09 am »
Момичета живейте и се борете 3а вашите цели, но не до толкова, че да се превръщате в негодни 3а самите вас същества. Когато всичко е в рамките на нормалното е добре.

Съвсем точно казано. Трябва да се търси баланса, къде е той - за всеки е различно. Важното е да усетим този момент  :D
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #37 -: Ноември 15, 2007, 10:34:57 am »
Ако човек погледна по-философски и от повече ъгли, то нещата не са толкова отчайващи, напротив. Широкоспектърния поглед носи и по-голям избор от решения, като по този начин човек сам избира за кой момент да запази силите си, по какъв начин да ги разпредели, за да не се превърне в руина. Но всичко това зависи от характера на човек. И това се отнася за абсолютно всяка житейска ситуация.
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си!
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #38 -: Ноември 15, 2007, 10:58:18 am »
pamprogress ще си послужа с една метафора.
Виждала ли си как нощна пеперуда се блъска в стъклото на прозореца. Неистово , с всички сили ,с цялата си енергия на пърхащите крилца ,тя иска да излезе ,а прозореца е ....отворен.
Понякога приличаме на тях.
За да видим отворения прозорец е нужно да поспрем или да направим крачка назад , или просто да "капнем" от умора.
Решение се взима на "трезво".
Отговора на твоя въпрос е различен за всяка една от нас , по важното е , че го има , остава само да го открием.
*
Re: Струват ли си всичките тези мъки?
« Отговор #39 -: Ноември 15, 2007, 12:05:20 pm »
Наистина един план за действие е наи-важното. Аз знам за себе си докога бих спряла и тази мислъл ме крепи, знам че има начало има и край и знам че съм направила всичко и
след това с всички сили ще се боря за осиновяване, защото съм сигурна че ще направя   едно малко същество много желано и обичано. Но трябва да извървя целия път до него за да съм готова когато то ми се усмихне да му дам циялата си любов.
Дали си струва?
Всеки сам решава...