Аз честно казано мисля,че си струва.
Доста момичета преминали през трудностите и изпитанията до създаването на любимото дете си задават този въпрос,но понякога дори и една капчица надежда е в състояние да върне силите им и да продължат напред.
Бяхме в една от най-добрите клиники в София.Там бе пълно със семейни двойки.Мъжете гледаха стреснато и отчаяно и нервно потропваха с крак или кършеха палците си.Жените сякаш попаднали в общ вакуум мълчаха останали насаме с мислите си,които можеха да бъдат разчетени по лицата им"Ще открият ли проблема?Ще се получи ли този път?Защо аз съм "наказаната","Ще мога ли да имам някога дете?"
Списанията си седяха по масичките-никой не искаше да им обърне внимание.Тишината сякаш се беще вгнездила във всички наоколо и бе затворила устите на всички.
И тогава се появи ТЯ.Висока ,кестенява ,много добре изглеждаща(облекло и външен вид) с огромен букет цветя.Беше със съпругът си чийто поглед сияше от щастие.Едната от жените се оказа,че я познава.Започнаха разговор и можеше да се види как очите и ушите на всички бяха устремени към тази двойка.Оказа се,че това е било петият опит на жената -правела спонтанни аборти в периода 7-9 седмица.А сега била бременна вече в 22ра седмица.Когато влезе в кабинета,сякаш "заразата от усмивките" по лицата се пренесе много бързо.Двойките започнаха да си говорят и надеждата отново заблестя в очите им и си кимаха окуражаващо.Вече знаеха,че един ден ите ще бъдат като щастливата двойка която излезе от кабинета,но този път без букета цветя.Веселото им настроение сякаш прескочи стените на етажа и се устреми навън.Дори и в мрачният софийски ден ,слънцето успя да пробие мъглата с малкият си лъч.Слънцето на надеждата ,успя да разсее дълбоката мъгла обхванала душите ни.И без значение от сезоните в нас не позволявайте мъглата да ви завладее.Следвайте лъча и един ден ще държите своето малко слънчице в ръцете си.Това заради което сте преминали през много мъки ,душевни терзания и бури.Но когато чуете бързият ритъм на малкото му сърчице,когато го видите да отваря малките си очички,когато протегне ръце към вас желаейки да бъде закриляно и да усети топлината на прегръдката ви,тогава ще знаете,че си е СТРУВАЛО!!!!
