Ето ме отново в изходна позиция, като в "не се сърди човече". Преди няколко месеца се обърнах към вас да ми подадете ръка - нуждая се от донорство на яйцеклетки поради отстранени яйчници. Една прекрасна жена ми протегна ръка и тръгнахме заедно по трънливия път на IVF. Синхронизирахме циклите , преживявах всяка нейна крачка през стимулацията. Тя също беше много отзивчива и отговорна информираше ме за всичко защото знаеше ,че и аз се притеснявам/контактувахме по интернет защото нямяме право на лични контакти/. За съжаление въпреки силното си желание да ми стане донор не успяха да се формират достатъчно яйцеклетки за да има и за нас и преди два дни разбрах,че отново зарчето на съдбата ме връща на старта. Силно искам тя да успее защото дори само това,че ми подаде ръка изпълни живота ми с радост и надежда.Нека и пожелаем най-щастливата Коледа с най-желания подарък. Сега се обръщам към всички вас, които биха искали отново да вървим заедно към нашата мечта. Мили жени, знам,че не е лесно да се вземе такова решение,но ако чувствате в сърцето си,че може да го направите -да ми станете донор, пишете ми. Моля ако решите да ме подкрепите все пак да имате твърдото убеждение, че искате да го направите и да сте с мен до края,защото преди време отново ми писа жена,която искаше да ми помогне, но при подготовката на процедурата се отказа. Има условие за донорство и то е да нямаме контакти на живо и жената донор да е до 34г с вторичен стерилитет т.е да е имала едно раждане. Знам,че това още стеснява кръга на донорите,но такива са законите. Иначе със съпруга ми сме силно свързани един към друг, имаме хубава къща с малко дворче ,в която уверявам ви НАШЕТО детенце би растяло щастливо и обичано. Това е може би послезният ми зов към вас. Сега съм на 36 и реших,че ако до следващият ми рожден ден през октомври не се получи нищо ще приема съдбата си и ще организирам живота си с друга нагласа,това ще е моят предел. Казвате,че "това,което не ни убивало ни правело по-силни" в такъв случай как искам да съм слаба и всичко да става от първия път...,но налага се са се изправя на крака и да продължа,няма да си позволя да падна, не давам и на вас . Жени ,момичета не се предавайте борете се ,борете се и за мен защото сега изцяло завися от вас и от вашата сила и любов.Дори да не успеем отново знайте,че дори само сърдечно подадената ръка на някой който отчаяно се нуждае от това означава много. На вратите на ада пишело"надежда всяка вие оставете", тук съм защото не искам да оставям надеждата, а тук поне я има и всяка вечер преди да заспя тихичко ще се помоля на сутринта да прочета поне едно писмо на надеждата. Да, щастието не е крайна спирка ,а начин на пътуване и все пак да попътуваме заедно защото споделено то е още по-голямо.Желая щастливо пътуване на всички ви и смелост защото съдбата помага на смелите.
ПП.Посещавам клиниката на доц.Щерев