0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    altea

  • ***
  • 214
  • щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване.
"душата ми е стон, душата ми е зов..."
« -: Ноември 17, 2007, 15:25:01 pm »
Ето ме отново в изходна позиция, като в "не се сърди човече". Преди няколко месеца се обърнах към вас да ми подадете ръка - нуждая се от донорство на яйцеклетки поради отстранени яйчници. Една прекрасна жена ми протегна ръка и тръгнахме заедно по трънливия път на IVF. Синхронизирахме циклите , преживявах всяка нейна крачка през стимулацията. Тя също беше много отзивчива и отговорна информираше ме за всичко защото знаеше ,че и аз се притеснявам/контактувахме по интернет защото нямяме право на лични контакти/. За съжаление въпреки силното си желание да ми стане донор не успяха да се формират достатъчно яйцеклетки за да има и за нас и преди два дни разбрах,че отново зарчето на съдбата ме връща на старта. Силно искам тя да успее защото дори само това,че ми подаде ръка изпълни живота ми с радост и надежда.Нека и пожелаем най-щастливата Коледа с най-желания подарък. Сега се обръщам към всички вас, които биха искали отново да вървим заедно към нашата мечта. Мили жени, знам,че не е лесно да се вземе такова решение,но ако чувствате в сърцето си,че може да го направите -да ми станете донор, пишете ми. Моля ако решите да ме подкрепите все пак да имате твърдото убеждение, че искате да го направите и да сте с мен до края,защото преди време отново ми писа жена,която искаше да ми помогне, но при подготовката на процедурата се отказа. Има условие за донорство и то е да нямаме контакти на живо и жената донор да е до 34г с вторичен стерилитет т.е да е имала едно раждане. Знам,че това още стеснява кръга на донорите,но такива са законите. Иначе със съпруга ми сме силно свързани един към друг, имаме хубава къща с малко дворче ,в която уверявам ви НАШЕТО детенце би растяло щастливо и обичано. Това е може би послезният ми зов към вас. Сега съм на 36 и реших,че ако до следващият ми рожден ден през октомври не се получи нищо ще приема съдбата си и ще организирам живота си с друга нагласа,това ще е моят предел. Казвате,че "това,което не ни убивало ни правело по-силни" в такъв случай как искам да съм слаба и всичко да става от първия път...,но налага се са се изправя на крака и да продължа,няма да си позволя да падна, не давам и на вас . Жени ,момичета не се предавайте борете се ,борете се и за мен защото сега изцяло завися от вас и от вашата сила и любов.Дори да не успеем отново знайте,че дори само сърдечно подадената ръка на някой който отчаяно се нуждае от това означава много. На вратите на ада пишело"надежда всяка вие оставете", тук съм защото не искам да оставям надеждата, а тук поне я има и всяка вечер преди да заспя тихичко ще се помоля на сутринта да прочета поне едно писмо на надеждата. Да, щастието не е крайна спирка ,а начин на пътуване и все пак да попътуваме заедно защото споделено то е още по-голямо.Желая щастливо пътуване на всички ви и смелост защото съдбата помага на смелите.

ПП.Посещавам клиниката на доц.Щерев
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #1 -: Ноември 17, 2007, 16:13:20 pm »
Алтея,аз не бих могла да ти помогна ,но бих искала да ти дам кураж .Зная ,че там някъде има добри хора ,които ще ти помогнат да сбъднеш мечтата си.Ще стискам палци и на смелата жена ,която ти е подала ръка,нека поне нейното чудо се случи.Желая ти много късмет.
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #2 -: Ноември 17, 2007, 17:13:30 pm »
Аз също не бих могла да ти помогна,макар че много искам.Никога не съм раждала а и след месец ставам на 34г.Дано повече момичета видят постати и някоя от тях да ти помогне,ще се моля за това.Сега разбирам че колкото и да ми е тежко на теб ти е два пъти по трудно.Бъди силна и не се предавай,моля те!
                :bighug:
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #3 -: Ноември 17, 2007, 18:37:54 pm »
Здравей, мила! За съжаление и аз не мога да ти помогна, защото съм почти в твоето положение. Имам си яйчници, но те нещо не искат да работят вече. Аз съм на 39 г., с вторичен стерилитет, не съм раждала и вероятно и на мен може да ми се наложи да търся донорски яйцеклетки. Дано се намерят достатъчно благородни момичета, които да имат възможност и желание да помогнат на теб, на мен и вероятно на много други изстрадали женички. Най-искрено ти желая късмет и успех!

Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #4 -: Ноември 17, 2007, 19:59:10 pm »
Аз също не бих могла да помогна, но от сърце ти желая успех!
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #5 -: Ноември 17, 2007, 20:43:52 pm »
Желая ти от все сърце УСПЕХ!!! :blowingdust2: Аз вярвам, че ще успееш! За съжаление аз не отговарям на условията за донор.
"Надеждата" е създание хвъркато,
което се загнездва в душата,
пее ни без думи
и никога не спира...не спира..."
                     Емили Диксън
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #6 -: Ноември 17, 2007, 20:45:29 pm »
Защо жената да е раждала?
Ази мисля стана донор-тя май не е раждала?
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #7 -: Ноември 18, 2007, 10:47:21 am »
А защо е минеш по донорската програма в клиниката на Щерев? Или и те не могат да намерят донор?
Желая ти успех, каквото и да стане.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #8 -: Ноември 19, 2007, 01:36:50 am »
Мила Алтеа,
разбирам те добре.МИнах по същия път и мисля,че моята история би те окуражила.Не знам защо си си поставила тази граница-36г.Аз съм убедена,че човек трябва да преследва мечтите си докато ги осъществи.След 24г.стерилитет аз родих миналата година,на 47г.близнаци
Няма да ти разказвам пътя от ада до рая,но трябва да знаеш,че накрая се наложи да ползвам донор.Психиката ми така се успокои,че при успоредната стимулация,се справих с яицеклетките сама,без донорката.Мосля,обаче,че екипът,който ще свърши най-добре тази работа е във Варна-доц.Маркова.Ако отидеш там доста жени ще дойдат с теб като дон ори,но името Щерев не мисля,че е привлекателно.Д-р Стаменов от София е другото желано име.Разбираш защо не мога да ти стана донор,но ако бях по-млада на драго сърце.
сИГУРНА СЪМ В УСПЕХа ти. НЕ СИ ПОСТАВЯЙ ВЪЗРАСТОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ.Ще стане,но кога ,решава Господ.
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #9 -: Ноември 19, 2007, 08:04:54 am »
Здрвей Алтея.
Аз също не мога да ти стана донор. На 34, не съм раждала, не съм забременявала дори. При стимулацията образувам малко яйцеклетки... Но искрено се нядявам да сбъднеш мечтата си! А за да успееш, трябва да вярваш! Кураж!!!
*

    altea

  • ***
  • 214
  • щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване.
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #10 -: Ноември 19, 2007, 08:33:09 am »
Благодаря ви зо куража,който ми давате. Да бях се оклюмала няколко дни,но мисля,че бързо преодолявам поредния неуспех и все още вярвам,че съдбата ще ми се усмихне с писмото на някоя от вас. Посещавам Щерев защото той ме оперира преди 13г и досието ми от тогава е при тях,а и те познават в детайли моя случай. През годините периодично ги посещавах защото вярвах,че един ден ще срещна някой,който ще ме обикне и това,че не мога да имам деца няма да го спре. Това се случи миналата година.Решила съм да опитаме и да направим това,което зависи от нас пък каквото е писано аз мисля,че любовта побеждава всичко.През март 2006 почнах ХЗТ. Матката ми реагира добре и казват, че е идеална. Казаха да се готвим за декември 2006. Дойде декември и с него и някаква разпоредба от ЕС ,че жените нуждаещи се от донор нямат право да плащат за това, а това трябва да е акт на добра воля,с цел да се изключат злоупотреби. Казаха,аз да си търся донор. Май 2007 се регистрирах и в двата форума и получик писмо от една жена,която живееше в чужбина и си дойде август.Тя до последно ме уверваше,че е с мен, но при старта може би размисли и се отказа.Пуснах нов пост и септември се свързах с жената,която както казах се оказа много точна, но отново неуспех.Сега е третият път дано успеем. За условието жената да е раждала-може би така се има в предвид,че няма генетични причини за стерилитет,а само физиологични. Всяко ваше писмо ми дава кураж и смелост. Ще се моля и за вашия успех.
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #11 -: Ноември 19, 2007, 14:06:34 pm »
Съжалявам,че не мога да помогна,направо ме разтърси твоята история.За съжаление през октомври навърших 35,иначе съм със вторичен стерилитет.Аз също мисля,че трябва да посетиш и друг лекар.Всеки добър специалист е готов да намери време да се запознае с историята ти,независимо колко е дълга,така че,смело потърси друг.Желая ти от цялото си сърце късмет,и много вяра в успеха. :crossfingers: yahoo_17Знам,че един ден ще се радваме на твоя успех :balk_5:
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #12 -: Ноември 19, 2007, 15:02:52 pm »
Мила Алтея,
Много ми е мъчно за теб, но вярвам, че ще успееш след като си започнала борбата.

Аз също се интересувам от възможността за донорски яйцеклетки, но информацията във форумите е изключително недостатъчна.
Както виждам, и ти вървиш по този път, но разлика от мен от доста повече време. За съжаление, тук не са откликнали момичета, готови да ти помогнат, както заради изискванията, така и заради трудното решение.

Не зная с какво мога аз да те посъветвам и помогна, но аз бих искала да науча за такива програми в клиниките по стерилитет, действат ли на практика, има ли успели жени. Ти пробвала ли си?
Извинявам се, че пиша в темата ти и за моя проблем, но дано модераторите четат и изнесат повече информация относно донорските програми. Мисля, че ще е доста полезно.
Прегръщам те и ти желая следващият път да успееш.
 
Дано слънчо огрее и моят дом ...
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #13 -: Ноември 19, 2007, 18:07:09 pm »
Мила Алтея, аз съм една от тези, които са над 34г. и не е възможно да ти помогна с дарителство. Имам обече информация, че в клиниката в която аз правих инвитро работят с донорски програми и те ти намират дарителката. Тя се намира в Солун. За повече инфо сайта е www.iakentro.com  също можеш да пишеш email, за повече информация на български език, на: infobg@iakentro.gr цените не са много по-високи от клиниките в България.
Надявам се да съм ти била полезна, а и на всички момичета с този проблем!
Силно вярвам, че един ден и ти ще станеш майка!
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #14 -: Ноември 19, 2007, 20:28:58 pm »
Алтея, виж сайта, който е посочила Ocean, имат различни програми, една от които е за донорство. Това, което на мен ми направи впечатление, че успеваемостта е доста висока.


Успех!    :bighug:




*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #15 -: Ноември 20, 2007, 17:17:03 pm »
Мила Алтея, аз съм една от тези, които са над 34г. и не е възможно да ти помогна с дарителство. Имам обече информация, че в клиниката в която аз правих инвитро работят с донорски програми и те ти намират дарителката. Тя се намира в Солун. За повече инфо сайта е www.iakentro.com  също можеш да пишеш email, за повече информация на български език, на: infobg@iakentro.gr цените не са много по-високи от клиниките в България.
Надявам се да съм ти била полезна, а и на всички момичета с този проблем!
Силно вярвам, че един ден и ти ще станеш майка!
Алтея, аз правих няколко опита с донорски яйцеклетки - неуспешни до момента.
Все пак само преди месец се установи каква е причината за неуспехите при мен. Установи го български лекар, на когото съм безкрайно благодарна.
Първите ми два опита бяха в клиника Якентро в Солун /за която вече са ти писали/, но съм разочарована от подхода и отношението им. Не мога да я препоръчам. След два поредни неуспеха там никой не се замисли за причините и ако бях им се доверила отново, щях да правя до безкрайност напразни опити. Излишно е да ти казвам какво ми коства всичко това...
В бъдеще ще разчитам на български лекари.
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #16 -: Ноември 20, 2007, 19:40:14 pm »
Алтея, аз правих няколко опита с донорски яйцеклетки - неуспешни до момента.
Все пак само преди месец се установи каква е причината за неуспехите при мен. Установи го български лекар, на когото съм безкрайно благодарна.
Първите ми два опита бяха в клиника Якентро в Солун /за която вече са ти писали/, но съм разочарована от подхода и отношението им. Не мога да я препоръчам. След два поредни неуспеха там никой не се замисли за причините и ако бях им се доверила отново, щях да правя до безкрайност напразни опити. Излишно е да ти казвам какво ми коства всичко това...
В бъдеще ще разчитам на български лекари.

Sofia, съжалявам за неуспехите ти! Вярвам, че и ти ще намериш твоя лекар и твоята клиника! С цялото си сърце ти пожелавам, час по-скоро да станеш майка!
Написах постинга си, защото аз лично съм много доволна от клиника Якентро, и искам да помогна с каквото мога и знам, на момичетата с този проблем! Там успях да забременея от първия път. За мен те бяха най-добрите. Също, лично познавам, много момичета, които вече се радват на своите рожби, благодарение на тях!
Винаги има доволни и недоволни от дадена клиника и екип!
Алтея, каквото и да решиш, желая ти успех!
*

    altea

  • ***
  • 214
  • щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване.
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #17 -: Ноември 21, 2007, 09:33:25 am »
Ееех момичета, никога не ми е вървяло на "не се сърди човече". Получих писмо от едно момиче готово да ми стане донор, но се оказа,че имаме кръвно-групова несъвместимост и не може да стане. Имам чувството ,че там горе някой държи вуду кукла и се кефи на страданията ни. Въпреки това все още вярвам,че има и други жени желаещи да помогнат и чакам техните писма. Успех на всички нали трябва да мислим позитивно , да вярваме заедно за да се увеличи позитивната енергия. Благодаря на всички включили се в темата , може да стигна и до Солун , но първо ще опитам тук .
*
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #18 -: Ноември 22, 2007, 00:51:49 am »
Мила Алтеа,при донорство,не е нужна кръвна съвместимост.има някаква грешка
*

    altea

  • ***
  • 214
  • щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване.
Re: "душата ми е стон, душата ми е зов..."
« Отговор #19 -: Ноември 22, 2007, 08:56:47 am »
Обадих се на лекарката си обясних ситуацията, тя каза,че познава клиниката на момичето дори се изказа доста позитивно и беше готова да съдейства и да се свърже с тях,но като и казах кръвната и група ми обясни,че не може да ми е донор защото ще се оплодят полови клетки от група А и В, а плода ще се износва от О и това води до несъвместимост. Жената донор за нас трябва да е О или В  може и АВ .