Привет и успешна седмица. Водих в петък Мия при частната ни педиатърка, да я види и да сложим една ваксина. Мия влезе ухилена до ушите в кабинета, закача се с лекарката и всичко беше супер до момента, в който трябваше да я премерим. Започна да реве,мята се, не пожела да седне на детския кантар и се наложи аз да се премеря на големия и после да я гушна, за да видим и тя колко е. Едвам застана до стената, за височината, абе цирк -дърпа се и пищи все едно я колят. Та малко на око й измериха сантиметрите -80 и 11 кг. А на инжекцията въобще не плака. Странно човече, както каза педиатърката -тя на болка издържа, а за мерене не ще и да чуе.
Фуси, много е сладък Колето с очилцата. Аз благородно завидях колко бързо сте успели да ги сложите. Браво. ние продължаваме борбата, ама моята девойка е от рогатата порода, та ще отнеме още време явно.