Какво различно направихте този път и успяхте?

Хайде и аз да обясня, това ми беше трети опит ИКСИ, макар че и аз като TianA все още не се имам за успяла.
Разликите, които ще напиша с известно колебание може би важат само за мен и моя случай и не трябва да се взимат за меродавни за всички момичета и да се правят заключения от която и да е.
 Най-същественото  при мен е, че този път си попаднах на моя екип - доц. Маркова и д-р Александров!
Ето например с къс протокол не успях предните 2 пъти, но с дълъг се получи (по-добра реакция и повече яйцеклетки), но това не означава, че за друго момиче няма да е по-подходящ късия протокол с микродози агонист, или с използване на антагонист отново къс протокол вместо дългия протокол и да доведе до по-добра реакция на яйчниците, съответно и до повече аспирирани яйцеклетки. При мен трансфера предните 2 опита беше на 2-ри ден, а сега беше на 5-ти ден, но това не означава, че при други момичета няма да се получи бременност при трансфер на 2-ри или 3-ти ден. Всичко е толкова индивидуално и относително. Този път нямах примолут нор, но други момичета в същата клиника приемаха, така че и това се преценя индивидуално. Това за фоликуларната  фаза. През поддръжката на лутеалната фаза, разликата с предните опити беше само, че нямах инжекции прегнил ама то само това оставаше де, при тази хиперстимулация. Така, че и това май се преценя индивидуално от екипа. Друга разлика, чисто психологична е, че този път от самото начало бях много спокойна, много уверена, че в клиниката правят каквото и както трябва. Занимавах се с какво ли не, пътуването ми беше дори приятно и постоянно изключвах, че съм в процедура по АРТ. За сравнение при първия опит не ми спря да ме свива корема от шашкане още от първоначалните изследвания и прегледи та чак до деня на теста. Бях си направо луда, без да преувеличавам, а по време на 1-вата пункция чак и с кръвно. И аз уж не вярвам на стреса като определящ фактор, но сигурно поне малко има значение.
Според мен всичко е комбинация между правилно подбрана схема на стимулация според индивидуалната реакция на яйчниците за всяка жена, правилно и качествено отглеждане на ембрионите, опитност на ембриолога, качество на техниката и консумативите, които се използват при лабораторната част, качествено и прецизно направен трансфер, непрекъснато спокойствие, силно доверие в екипа и много ВЯРА!

Какво различно направихте този път и успяхте?

Здравей и от мен,
пиша, за да дам кураж на всички момичета, които имат черни мисли и притеснения.
Сега съм в края на 9-та седмица, втори опит с Икси. Какво направих по-различно този път?!
1. психологически бях много добре. Започнах стимулацията след ваканцията в БГ, ходих на работа, не мислех за бебета, ама въобще, не получих странични ефекти от хормоните, за ралика от 1-ят път, когато бях на ръба на нервна криза от главоболие, безсъние, умора и т.н.

2. Забраних си да чета по форумите, отнасящи се за безплодие. Никакъв контакт с хора в подобно положение. Това го направих, заради това, че при първият опит по цял ден четях истории(в повечето случаи неприятни) и това се отразяваше на моето състояние. Внушавах си, че имах всичките симптоми, които момичетата по форумите описват. При вторият опит, бях 2 седмици в болнични, НО четях книги, вестници, правих всичко друго, но не и да мисля какво ще излезе от тази работа.

3. И при двата опита ми върнаха яйцеклетка на 2 ден. Само една.

4. Фактът, че беше 2-ри опит е много показателен, защото при първия бях много притеснена от това, как точно протича всичко. При втория бях на ясно и не се притеснявах.

5. Никакви тестоте преди определената дата. При 1 опит се тествах през 3 часа, дето се казва. При втория направих тест на 12 ден, с много слаба 2-ра черта. На 14 ден след трансфера чертата беше ясна.

6. Колкото е възмоно по-нормален живот след транфера.  Всичко е позволено с изключение на секс и бодибилдинг Повече разходки на чист въздух.

Е, това е от мен. И се отнася за мен. Да не забравяме, че ние всички сме различни и телата ни реагират по различен начин.
И все пак, позитивното мислене и вярата в положителният изход на начинанието са половината от работата.

Здравейте и от мен! Ще споделя с вас моят случай. Ходенето по мъките беше 6,5 години. Изследвания, нагревки, кални бани, фоликулометрия, Прегнил и опити за забременяване по час............и нищо. Най-лошото беше, че не се намери очевадна причина, поради която бебето не ставаше. Решихме да пробваме инсеминация, но организма ми реагира много трудно на стимулацията. Яйцеклетките не пораснаха достатъчно и така и не направихме инсеминацията. Накрая се решихме на ин-винтро. Направихме го във Варна при доц. Маркова. Стимулираха ме с Пурегон. И този път реагирах трудно - фоликулите бяха малко и растяха бавно, поради което ми увеличиха дозата. Притеснявах се дали въобще фоликулите ще пораснат достатъчно. Стимулацията ми започна на 09,04,2005, а на 24,04,2005 беше пункцията. Яйчниците ми произведоха седем фоликула, от които при пункцията оцеляха пет яйцеклетки. Оплодени бяха четири. На третия ден, т.е. на 27,04,2005 ми направиха трансфер на три оплодени яйцеклетки. От една страна бях спокойна - все пак човек прави опита, за да се получи нещо. От друга страна при пункцията и трансфера в болницата лежах със жени с втори и трети опит, а едната дори опитваше за пети път и малко се отчаях. След трансфера имах болки ниско долу, сякаш всеки момент ще ми дойде и се питах - сега защо ме боли, дали се получава нещо или не. С риск да ми се смеете, ще споделя нещо - мъжът ми всяка сутрин целуваше корема ми и казваше "хайде бебчета хващайте се". Това много ме развеселяваше. Две седмици след трансфера трябваше да отида в болницата да ми направят тест за бременност. Имах такъв и в къщи, но не посмях да си го направя. В болницата доц. Маркова ми направи тест. За мое огромно щастие беше положителен. Един месец след трансфера трябваше да отида отново при доц.Маркова да ме види на ехограф. Малко бях притеснена дали всичко ще е наред, защото продължавах да имам болки и леко кървях. При прегледа доц. Маркова ми каза, че има две бебета и че и двете са със сърдечна дейност. Каза ми още да се настроя, че ще лежа почти през цялото време. И така и стана - лежа почти през цалото време и вече нямам търпение. Казаха ми, че ако не тръгнат бебетата сами да излизат, ще ми направят секциото между Коледа и Нова година /термина ми е 16,01,2006/. Лекарите казват, че за сега бебетата се развиват много добре. Дано да е така и до края. Свършвам, че стана много дълго написаното. Пожелавам успех на всички от все сърце!

Наталия е.
Аз не съм от успелите момичета, но пък имах два пъти успешна имплантация след икси. И това бяха единствените два пъти, когато не вземах медикаменти за подтискане на хипофизата - диферелин, декапептил. Естествено не съм експерт, нямам дори слаби медицински познания, но познавам организма си. И въз основа на това познание, казвам, че когато вземам декапептил/диферелин се чувствам по-особено, някак си поставена в свръх неестествена ситуация. И още нещо - през времето /около 48 часа/, докато не започне ударният прием на утрогестан и прегнил, чувствам, че нещо като че ли се прецаква в общата биохимия и хормонален статус. И нещо повече - ако утрогестанът и прегнилът не се усвоят веднага от организма или се усвоят в малка степен, организмът не разполага с необходимия ресурс да неутрализира  ефекта от подтискащите хипофизата лекарства, които току що е престанал да приема.
Тези разсъждения разбира се стоят на плоскостта на простата емоция, но важното е, че вярвам в тази "теория". Впрочем, на колкото доктори съм поставяла ребром въпроса какъв всъщност е смисълът от прием на декапептил/диферелин, всички са ми обяснявали, че при добре работеща репро.система смисълът е единствено "таймиране" на пункцията. Сиреч, ако не се подтиска хипофизата, трябва да се правят прегледи по два пъти на ден и да се взема кръв по два пъти на ден /за да се избегне ЛХ-пик/ и въобще на пациента повече да се трепери...и да се трошат двойно повече нерви... дори при екстремна ситуация да се насрочи пункция вечерта и ембриологът сетне да стои до малките часове ; така че истината е, че тези лекарства са установени само за удобство на доктора и на екипа му.
При момичета обаче с овулаторни проблеми, при които дозите на стимулиращите лекарства не са постоянна величина, дори се завишават и решения в този смисъл се вземат всеки ден, нещата стоят другояче - приемът на подтискащите лекарства дава карт бланш за това именно завишаване, въобще за различни медикаментозни комбинации и конструкции - пурегон двойно, тройно или пурегон с гонал Ф и т.н.
***
Сигнус, чак сега прочетох за теб, мила. Вълнуващата новина за бъдещите ти бебета осмисли по възможно най-приятен начин вечерта ми. Много ти се радвам. Прегръщам те.

Здравейте момичета,
Ето и моята история, мислех да я напиша след като всичко приключи успешно, но Сигнус ме помоли и аз нали съм си добричка, реших да я пусна.
   
   Та значи, след ходене по мъките близо 5год. Първо при един лекар в провинцията, после при друг в София и накрая при трети, който да спре да ме мотае и да ми казва,  че всичко ми е наред, най-накрая стигнахме до икси.
   След една цветна снимка на тръбите, на която се установи запушване, последваща лапароскопия, 4 инсеминации, хистероскопия и най-накрая операция от варикоцеле на мъжа ми, решихме, че проблема няма да се отстрани толкова лесно и подадохме молба за включване в програмата за “Лечение на стерилитет при жената” (не съм съгласна с това и име, ама хайде…) към НЗОК. Бяхме одобрени.
   Решихме да направим инвитрото в Репрпбиомед при д-р Табаква и д-р Николов. Те ни бяха препоръчани от д-р Николай Попов от болница Шейново. За д-р Попов мога да пиша само най-хубави неща, но не е мястото тук.
   Да отбележа на мен ми беше първи опит. Започнах по дългия протокол – една ампула Dipfereline depot 14 дена преди да започне поставянето на Puregon 100 IU и така 27 ампули в рамките на 10дни. От 7 до 10 ден всеки ден ми поставяха по 1амп Luveris  заради LH хормона. На 11-я ден поставих Pregnil 6500 IU и на 13-я ден направиха пункцията. Извадиха 12 овоцида. Оказа се че след операцията от варикоцеле, спермограмата на мажа отново не е с добро качество и така се стигна до икси. Два дена след пункцията ми върнаха 4 ембриона – 3 на 5 деления и 1-н на 4 деления. Изпратиха ме в къщи и казаха да лежа и да пия много вода по 3л на ден (а аз хич не обичам да пия вода), защото Е2 ми беше много високо и корема ми се беше понадул. Така през 6 дена ме боцкаха с Pregnil 3000IU, мисля че бяха 5 ампули, пиех Utrogestan по 6 дражета всеки ден до 15г.с., Materna и но шпа по 6 дражета.
   Това  са манипулациите и инжекциите, които ми направиха, а иначе аз мисля, че успехът ни се дължи първо на голяма доза късмет, защото става толкова рядко от първи опит. И второ след трансфера не предприехме пътуване веднага към В. Търново, а останах още 3 седмици в София докато си направя теста за бременност и д-рите видят плодните сакчета. (Да бяха се хванали две, ама едното загина по-късно). Така че тези три седмици, аз не станах от леглото, бях се запасила с едни хубави книжки, въпреки,че колкото и да е хубава една книга ти опротивява след толкова лежане, ама в името на каузата….
   Мога да изкажа най- най- сърдечните си благодарности на моята приятелка, че ме приюти в дома си и на свекърва и за това, че ме търпя, готви и ми прави компания толкова време (Има и добри свекърви да знаете).
   Единственото, което се промени в мен (преди да направя теста за бременност) като признак за бременност беше това, че колкото пъти отидех до малка нужда в тоалетната, толкова пъти ходех и до голяма. Може да ви се стори смешно, аз тогава го отдадох на пиенето на големите количества вода, но сега като се замисля – ето каква е била причината. Естествено гърдите ми бяха напрегнати, но според мен това беше нормално след толкова погълнати хормони. Но когато започнаха да ми се очертават вените на всякъде по тялото и особено по гърдите, така започнаха да прозират, си помислих че може и да съм забременяла.
   И така след като бях престояла повече от месец в София си тръгнах към къщи малко бременна, много щастлива и уплашена. Мъжът ми шофираше съвсем внимателно за да има по-малко сътресения по пътя и да избягваме дупките. Сега разбрах каква лоша инфраструктура има в държавата ни и колко много дупки има да се запълват.
   Ами това е от мен дано да съм ви била полезна сега вече съм много бременна в 28г.с. 7лунарен месец и чакаме човека да се появи през февруари.
   Най- искрено ви желая много бебета повече вяра в успеха и КЪСМЕТ!
Прегръщам ви.

Здравейте мили момичета.Реших и аз да ви напиша накратко моята история за да ви вдъхна кураж да знаете че има и успешни ин витро опити.Повечето тук знаят моята история но ще я напиша отново.И аз като повечето от вас исках да имам бебе но все неставаше мерих температури пих Дуфастон Клостилбегит но неставаше и неставаше.Моята генеколожка беше категорична че не може да ми помогне.Истината е че нямах оволация.Заминах за София точно миналата година по същото време ноември месец правих изследвания и ме подготвяха за лапаро в Майчин дом.Мина и тази процедура  запушена тръба в долен край предложиха ми пластика но отказах защото реших че ще си губя времето.Мъжът ми беше добре при него нямаше проблем.Реших да правя ин витро.Януари месец миналата година отидох в АГ Димитров защото ми го препоръчаха но за съжаление опита беше неуспешен.Стратегията ми беше че ще си позволя и 3 и 4 опита но винаги в различни клиники.По същото време прави ин витро и Хийтър но тя замина за Солун и резултата и беше положителен тя успя.Много се радвах за нейния успех .Реших че ще правя ин витрото в Солун даде ми пълна информация и май месец края започнах стимулацията при др.Дамянов за 9 дена приключих и на 10ден заминах за Солун.Всичко беше уговорено Албена работеше в клиника Якентро тя е българка и ни чакаше в Солун.Всичко го има описано от Хиитър в www.zachatie.com в )преживяно(.Та сега съм в 7 месец радвам се че успях но успеха ми е благодарение на вас всички защото ме подкрепяхте дори когато всичко ми се виждаше омагьосан кръг.За това сега ако някой иска да ме пита нещо аз винаги ще бъда на разположение.Не губете вяра и рискувайте .

към момичетата, които са отговорили подробно в тази тема - имате ли нещо против да копираме историите ви и в темата "Статистика на успеха", която съм закачила във форума "Дългоочакваната бременност"?

Аз нямам против нека да вдъхнем надежда на повече момичета

Аз нямам, но смятах да пиша по-подробно относно всичко в Дългоочакваната бременност. Още седмица-две и ще се отчета

Здравейте, и аз ще се включа, въпреки, че съм описвала историята си. Правила съм три опита, последният -успешен. Първият и третият - по къс протокол. Медикаментите  - при първия опит - 28 ампули Пурегон, при втория /дълъг протокол/ - 43 ампули Пурегон и Метродин.., третият опит - 28 ампули Меногон.
Проблемът - липса на маточни тръби, спермограмата - нормална. И трите пъти яйчниците реагираха долу-горе по един и същ начин - с по 4 яйцеклетки.
Разликата според мен беше най-вече в моята нагласа. Първия път някак си бях сигурна, че ще стане - нали само тръбите ми ги нямаше, всичко друго беше наред, ембрионите бяха перфектни според доктора...Много тежко го преживях. Втория път по дългия протокол бях в постояно напрежение, защото се наложи да купуваме още доста ампули от по 120 лв....не бяхме подготвени и за 200 евро за задължителното ИКСИ във Варна...ПРеживях го още по-тежко, вече си мислех, че никога няма да се получи.
След това решихме с мъжа ми, че третият път ще е предпоследен - имах пред себе възможността за последен опит. Бях много спокойна, знаех какво ме очаква. Имах пълно доверие на лекаря, който беше изключително спокоен и излъчващ позитивна енергия човек. Дори мога да кажа, че си прекарах прекрасно в София 15 дни - ходих на театър, на кино, срещах се с приятели. След трансфера не се залежах, чаках стоически заветния 17 ден без да направя нито един тест.
Никога няма да забравя нощта, когато се събуждах на всеки час и ставах да гледам теста, за да се уверя, че не съм сънувала...Усещането е невероятно, наистина. Въпреки, че почти до края на бременността винаги има съмнения, опасения, страхове. Дъщеря ми се роди, а нямаше дори купени дрешки за първото обличане...бяха я облекли в някакви дарени дрешки в отделението, като я видях за пръв път, беше облечена като селянче Но ми се видя най-красивото дете на света, разбира се...
Зареждайте се с положителна енергия и се опитайте да бъдете спокойни. Не е лесно да се мине през всичките емоции, но си заслужава. Успех на всички пожелавам от цялото си сърце!