За мое най-голямо съжаление,зная много добре какво точно изпитваш.Неописуема мъка и болка,която имаш чувството ,че ще те разкъса на парчета.Безизходност,отчаяние,непреодолимо желание да върнеш времето назад...Непримиримост с факта,че някой или нещо ти е отнел най-жадуваното и скъпоценно щастие в твоя живот,и ти нищо не можеш да поправиш.Като една огромна илюзия,която гледаш и не можеш да разбереш.Само че твоята "илюзия" е суровата действителност.
Зная,че боли.Но за тази болка лек няма.Може би времето...знае ли някой?
Поплачи си, мила.Не крии сълзите си.Изживей мъката си,не се затваряй в себе си.
Ако ти се плаче-плачи,ако ти се крещи-крещи.Само така ще успееш да се изправиш отново.
Днес моят съпруг ми каза:" Когато сълзите свършат, животът трябва да продължи".
Прегръщам те силно!
