Моята история е малко "ретро",защото се случи преди почти 13 години.В нея таткото липсва/омъжих се за него след 11 години/.Поради незнайни причини,никой не ме предупреди,че след изтичане на околоплодните води,трябва незабавно да се тръгне към родилното/може би защото в женската консултация повече бяха заети да ме увещават да оставя детето за осиновяване/.Та,събуждам се към 1 часа през нощта леко мокра,слагам превръзка и си лягам.В 4 часа-вир вода.Смяна на превръзката,побутнах бебка,тя премърда и...пак си легнах.В 9 часа ме събуди телефонът.Колежка от университета ми напомня,че имаме уговорка в 10 часа за лекции./Аз съм първи курс студентка,на квартира,сама,майка ми дойде едва след раждането/Казвам й,че може да закъснея,защото май са ми изтекли водите и преди лекциите ще мина през болницата.Грабвам приготвения сак и-в женска консултация.Там акушерката едва не ме наби,като разбра,че са ми изтекли водите,а аз сладко съм си спала...Пита ме в гората ли съм расла,абе голямо конско ми дръпна.Оттам по най-бързия начин-в приемната на родилното.На вратата две жени си приказват.Шмугвам се между тях.Едната:"Ти къде!?"Аз:"Ами идвам да раждам!"Тя:"Да бе!Я дай тук листа!"/информация,с която те изпращат в родилното/Гледа листа,гледа ми корема/аз бях 58кг барабар с бебето,направо да се чудиш как родих 3,050кг бебе/.Извод:"Нещо са ти объркали термина...Я седни там.../сядам, с една широка блуза съм,с която при сядане,корема ми визуално изчезва/Ама ти нямаш корем!!!"Осведомявам я,че водите ми са изтекли."А-а-а!"После извади много интересно съоръжение,с което ми мери корема,цъка с уста и реши най-накрая да ме прати по живо по здраво да си родя.Това е.Темата не е за самото раждане,така че ще го пропусна,само ще кажа,че това беше най-щастливия момент в моя живот.