На 25 юли следобяд ме стегна корема, нямах болки, само пристягане. Обадих се на лекарката и тя каза да засечем. Ама нали на мен акъл ми се загуби изведнъж и взех чак и тефтер да записвам, а мъжа ми седи с хронометър и аз докладвам кога да засича. Може да ни се смее сега някой, обаче това е истината. Нещата станаха по-регулярни и на по-къси и равни интервали /стягането на корема/, обадих се на лекарката, чукнахме си среща в ТК в 20.30. Прегледа ме, разкритие 2 см, започнахме да попълваме документите, клизма, преобличане, тоалетна и "приятна" разходка в коридора на болницата, където една мацка мощно узвучаваше предродилна и за мой "късмет" се чуваше навсякъде. Като гарнитура - две поизпростели сестри, които си пускаха дебелашки майтапи и се караха не крещящата мацка -" Майоооооо, стига вика ма, така по ше те боли, като си го правила не си викала...." В 22.30 ми спукаха водите, уж случайно при преглед за разкритие, в 23.30 ми сложиха система и усмивката ми изчезна. Преположих тогава, че май щъркел да ги носи бебетата е по-добре, щото вече си ме понаболваха контракциите сериозно, на което "одухотворено" сестрата отвърна - "да ама щъркела нещо се ебава".....и тогава съвсем ми изчезна мерака за комуникация, само чаках кротко и в 2.45 през нощта изстрелях Крисон.
Успех.