В тази тема ще се систематизират често прилагани български билки. Систематизацията е по азбучен ред. За да не се разводнява, темата ще бъде заключена.

Съдържание:
1. Акорус миризлив /Аир/  - Acorus calamus L.
2. Анасон - Pimpinella Anisum
3. Ангелика /пищялка, горски бучениш/ - Angelica silvestris L.

Акорус миризлив /Аир/ Acorus calamus L.

Описание: Многогодишно тревисто растение, развива дълго, пълзящо коренище, големи мечовидни дълги до 1 м. , широки до 3 см тъмно зелени листа, тръбесто стебло, чиято горна част съцветнието, на коетоса разположени плътно, подобно на царевичен кочан, многобройни , прилични на кубчета цветчета. Плодчетата му са червени ягоди. Цъфти през юни-юли.
Разпространение: Среща се по мочурливи места и разливи на реки като диво растение в Софийско и Казанлъшко.
Употребяема част: Използва се коренището, което се изкопава рано през пролетта или късно през есента, обелено, надлъжно нацепено и изсушено.
Приложение: АКРОУСЪТ СЕ ИЗПОЛЗВА ПРИ БЪБРЕЧНИ БОЛЕСТНИ, ЧЕРНОДРОБНИ, СЪРДЕЧНИ И НЕРВНИ БОЛЕСТИ, ЖЪЛТЕНИЦА, ВОДНЯНКА, ХИПОХОНДРИЯ, КОРЕМНИ БОЛКИ И СПАЗМИ. Вътрешно - под формата на отвара, тинктура, ликьор, мандужн - при стомашна анорексия, стомашни спазми. Локално - като антисептик и болкоуспокоително, за дъвкане при зъбобол, за зъбен прах при кървящи венци, за бани при скрофулозни и рахитични деца. Отварата от акоруса  е най-удобната форма против киселини в стомаха и газове в червата. Прахът от билката се използва против стари и гнойни циреи за посипване след промивка от отвара.
Начин на употреба:
1. Запарка - взимаме 1 чаена лъжичка ситно нарязано или счукано коренище, заливаме с 200 гр. вряща вода, оставяме да изстине, прецеждаме. Дневно се приемат до две чаши забарка, като се прие 30 мин преди ядене.
2. Отвара - взимаме 10-15 г. ситно нарязана билка и варим 10 минути в 500 гр. вода. След като изстине, отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти дневно /за стомашни киселини и газове в червата/ 30 минути преди ядене.
3. За баня - 1/2 кг ситно нарязана билка и се накисва в една вана вода за една баня.

Анасон - Pimpinella Anisum

Дрога: Плодчета от анасон и полученото от тях анасоново масло.
Действие: В акушерството и гинекологията се използва антиспастичното, пикочогонното действие на анасона и свойството му да стимулира моторната функция на матката. Поради естрогенното действие на дианетола, който се съдържа в етеричното масло, дрогата подобрява функцията на млечните жлези при кърмачки и действа благоприятно при намалена функция на яйчниците..В педиатрията се изплозва отхрачващото, омекотяващото и бактерицидното действие на анасона. Запарка втечнява секретите, ускорява изхвърлянето им, подобрява отхрачването, възбужда рефлекторно дихателния център.
Поради болкоуспокояващото действие на анетола дрогата се прилага при колики в стомаха ичервата и при метеоризъм /повишено образуване на газове в червата/
Анасоновото масло засилва кръвообръшението на кожата и може да се използва за разтривки срещу външни паразити.Анасонът понижава кръвното налягане, премахва спазмите, има потогонно, пикочогонно и антисептично действие.
Използване: Водни извлеци се прилагат за стимулиране на родовата дейност, за намаляване на спазмите на гладката мускулатура на матката при болезнена менструацияи за активизиране на функцията на млечните жлези в послеродовия период при кърмещи.
Начин на прилагане: Три-шест лъжички счукани плодчета от анасон се заливат с 400 г кипяща вода. След 1 час се прецежда. Приема се по 120 гр. , 3 пъти дневно преди ядене.
При деца с колики в кърмаческа възраст може да се прилага следната запарка - една чаена лъжичка счукани плодчета се заливат с 200 гр. кипяща вода, като изстине се прецежда и се дава всеки час по 1 супена лъжица.

Ангелика /пищялка, горски бучениш/ - Angelica silvestris L.

ОПИСАНИЕ: Многогодишно разстение, с дебел многоглав къс млечен корен, до 1 и 1/2 м. височина, стеблото е костамот с гъбеста сърцевина, перести ситно назъбени листа. Цветовете са събрани по 15-20 в чадърче, бели и дребни. Цъвти през юли-август. Ангеликата има силна остра приятна миризма; вкусът на корена отначало е сладникав, по късно остро пиперлив.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни ливади и мочурища, влажни гори, брегове на реки и потоци в Стара планина, Рила и Средна гора. Северните страни го култивират за храна. Корените се изкопават през пролетта  и есента след третата година.

УПОТРЕБЯЕМА ЧАСТ : Използват се главно корените, но в някои случаи  - листата и плодовете.

ПРИЛОЖЕНИЕ: В народната медицина има най-разнообразно приложение - епилепсия, хистерия, анемия, бяло течение, стомашни киселини и спазми, повръщане, колики, обща слабост. Употребява се като откашлячно средство при заболяване на дихателните пътища и за възбуждане на жлъчната секреция, за гаргара при възпаление на устната кухина, при болки, причинени от ревматизъм.

Начин на употреба:
1. Студена отвара - 1/2 - 1 чаена лъжичка ситно нарязан корен се накисва в една чаена чаша студена вода. След 30 минути възваряваме настойката за няколко минути. След прецеждане , болният изпива отварата на няколко пъти за един ден.
2. Спиртен извлек - за болки при ревматизъм - една част ситно счукани корени се накисват в 10 части  чист спирт. След 8 дни болният маже засегнатото от ревматизъм място.
3. За бани - при хистерия и нервни възбуди - една шепа счукани корени, листа и цвят се слагат във ваната. След 10 минути болният се накисва за 30 минути.

Lady_11, ти използвала ли си от изброените билки и  какъв е бил ефекта?[/u][/i][/b]

http://www.zachatie.com/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2243
Виж тук за това, каква беше идеята. Ще помоля участниците във форума да не пишат в темата за да не се разводнява. Нямам мод права за да я заключвам

Лейди, използвам твоята тема, за да добавя още една билка .

Невен (Календула официалис)

В Средновековието невенът (календулата) се считал за растението на Дева Мария, защото повишава женските репродуктивни способности.
Невенът се отглежда у нас в цялата страна и то не само защото е красиво огнено цвете, но и билка за лечение на доста болести. Латинското название на растението е Календула официалис, като първата дума означава, че е свързано с календите, т.е. с най-тачения християнски празник - Коледа, но навярно още от магическите или езическите времена. Втората дума е ясна - тя се превежда като, лекарствено или аптечно.
За лечебни цели се използуват цветовете и листата, но без долната част на стеблото. Брането обикновено става в разгара на цъфтежа- през юли или август. Препоръчва се това да става в бездъждовно, по възможност в слънчево време и то след опадване на росата. Сушенето следва да се извършва в проветриви помещения и то при подчертано силно въздушно течение. Така приготвената билка е дълготрайна. Билката притежава бактерицидно свойство срещу редица бактерии, особено стафилококи и стрептококи. Жените знаят, че той е незаменим като безопасно абортативно средство - и чрез пиене на настойки и чрез залагане на свещи с мед в матката. От растението се приготвят ефикасни лекарства за лечение на трихомонаденколпит и въобще на всякакво бяло течение.
Вътрешно приложение при аменорея, дисменорея, хормонални нарушения, менорагия, миома: 2 с.л. от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.