Колкото човека попитам толкова и мнения получавам и се обърквам вече. За да не излиза че правя реклама, няма да дам линк към сайта в който четох разни неща за раничката, но ще копирам тук материала. Извинявам се че се отклонявам от темата
Цитат: В същност в големия си процент „диагностицираните” „ранички” представляват нормално състояние. При преглед се установява по-голям или по-малък зачервен участък на маточната шийка. Той се дължи на това, че при жените между юношеството и менопаузата, под влияние на високото ниво на половите хормони, лигавицата, която покрива вътрешната част на матката достига малко извън нея. Маточната лигавица, за разлика от тази покриваща влагалището, е много тънка – представена от един слой клетки. Поради това през нея прозират кръвоносните съдове, които са с червен цвят. По такъв начин този участък, където тя е разположена на маточната шийка контрастира отчетливо с околната тъкан (снимката). Без при това да става въпрос за никаква раничка! Когато това състояние е по-изразено и обхваща по-голяма част от маточната шийка се обозначава с медицинския термин ектропион. При жени с хормонални нарушения водещи до ниско ниво на половите хормони този феномен не се наблюдава и може да даде първоначална ориентация на лекаря. След менопаузата (спиране на менструациите) „тънката” лигавица се премества навътре към маточната кухина – това е причината при жените от тази възраст „раничките” да изчезват.
При обикновен преглед с невъоръжено око освен да се констатира това зачервяване, което както се разбра в повечето случаи е нормален феномен, не е възможно категорично да се заключи дали има или не болестни изменения. За това на помощ идват цитонамазката и колпоскопията. Извършването им е важно, защото чрез тях се диагностицират промените, които предшестват рака на маточната шийка или началния рак. Ясно трябва да се подчертае – ектропионът не е причина за рак! У нас все още се използва система, при която резултатите се категоризират в пет групи, някои с подгрупи. Най общо ПАП 1 и 2 са напълно нормални, 3 междинна – изискваща уточнение, 4 и 5 – има явни болестни изменения. На всяка жена се препоръчва не по-късно от три години след започване на полов живот веднъж годишно да се взема цитонамазка – до 70 г. възраст. При наличие на три последователни цитонамазки с нормален резултат изглежда безопасно интервала на изследване да се удължи на две години. Ако нямате оплаквания, лекарят ви е казал, че имате раничка, от цитологичното изследване всичко е наред – например ПАП 1 или 2 и ви предлагат”раничката” да се „обгори” (с ток, лазер или лекарство) – най-добре потърсете второ мнение, обгарянето вероятно ще е безцелно и потенциално вредно! При наличие на цитонамазка от ПАП 3 до 5 следващата стъпка, която обичайно се прави е колпоскопия – също безболезнено изследване, при което се оглежда маточната шийка с уред наречен колпоскоп – той представлява оптична система и светлинен източник даващ увеличен образ на тъканите. Така може да се забележат нарушения, които да ориентират лекаря, от къде да вземе биопсия (частица тъкан). Вземането на биопсия причинява минимална болка (а често и никаква), практически не изисква обезболяване. Това обаче е изследване „златен стандарт”, с което категорично се преценява има или не болестни изменени и тяхната степен. За успокоение на пациентките ще спомена, че в големия си процент цитонамазките от група ПАП 3 се дължат на възпалителни промени или неподходящ момент на вземането им. В такива случаи е достатъчно съответното лечение и последващ контрол. Безразборното „обгаряне” на „ранички” освен стрес и дискомфорт на жената, може да се окаже далеч по-вредно. Първо – дава фалшиво чувство за сигурност на пациентката, че е решила бъдещи проблеми с маточната и шийка и тя престава да прави ежегодните цитонамазки. Второ – след обгарянето премествайки границата между лигавиците навътре към кухината на матката, тя става недостъпна за наблюдение и по-трудна за цитологично изследване, което би могло да забави ранната диагностика на рака. Защото HPV вирусите могат да атакуват и участъци разположени в канала на шийката на матката.
В какъв случай обгарянето е полезно?
Диатермокоагулация или лазеркоагулация (форми на унищожаване на тъканта със специален ток или лазер) се правят, когато има предраково изменение на тъканите. Медицинския термин е дисплазия. Изборът на метод зависи от степента на дисплазията и нейното място. По принцип се предшества от изследване на тъкан (биопсия) Възможно е деструкция („обгаряне”) да се извърши и на ектропион, при условие, че секрецията от него е причина за неповлияващо се по друг начин влагалищно течение. Това обаче е рядко и обгаряния правени без цитологични или хистологични промени по принцип са безсмислени.