Не знам защо се замислих върху този въпрос... Какво мислите?

Не знам защо се замислих върху този въпрос... Какво мислите?

Много интересен въпрос - направо ме хвърли в оркестъра (ако мога така да се изразя). Не мисля, че когато човек толкова много желае да има дете, след като се роди (ако стане) ще страда от следродова депресия. Моят отговор определено е не.

и аз мсиял че не-по-скоро ще има следродова радост:)

Направо ще подскчаме още от родилната маса сигурно.
най-вероятно ще сме едни от най-безстрашните родилки които ще раждат с усмивка на уста.

момичета, следродовата депресия не е нещо, което може изцяло волево да се контролира. в този смисъл, предшестващото проблемно забременяване не е гаранция за липса на тази депресия. само дето никоя от нас не би имала нищо против да я познае, все пак..

И аз не знам откъде ми хрумна този въпрос, но си помислих, че ще е много тъпо след толкова трепети, чакане, мечти, бленуване, да се отнесеш в следродова депресия... От друга страна, предполагам, че за следродовата депресия вина имат и променящите се хормони ... та затова реших да ви питам

Незнам дали съм разбрала правилно въпроса на Фрешо но аз мисля, че през цялата си бременост/сано е скоро/ ще съм щаслива и уплашена...След раждането пак ще съм щастлива но и пак уплашена. А дали ще ме хване такава треска...ами ще пожевеем и ще видим...дано не, че квато съм проклета горкия ми мъж

По-скоро да! Поне това, което съм чела е, че следродилната депресия се проявява, когато майката е прекалено ..... оф не ми идва думата, загрижена за детето, когато прекалено много се вглежда и притеснява по отношение на хранене, реване, акане ..... и майка започва да си мисли, че не е добра такава. От тук следва и депресията. Затова си мисля, че има голяма вероятност. А другото е, както каза Ман, че това не е нещо, което се контролира. Отделно, че това може да се забележи още сега, когато няма бебета на лице или на път.

От друга страна, предполагам, че за следродовата депресия вина имат и променящите се хормони ...

И аз мисля че е свързано с това. Докато организма си влезне в нормите в него царува буря така да се изразя а праз това време има колики и безсънни нощи, та събрано всичко заедно ето ти депресия   , но не бих отказала да я опитам за да си имаме бебче

Ами честно да ви кажа депресията си я има и по време на бременността. То си е до хормони. Много зависи как ще се извъртят Или се чувстваш добре или не. А и проблемните момичета винаги си намират за какво да се притесняват при една бременност. Поне сега мога да го кажа с чиста съвест. Дали бие сърцето, дали се е закрепил плода правилно, дали се развива правилно, дали се храня правилно и куп още такива неща, дето могат тихичко да те влудят. Така че, не бих се изненадала ако се появи и след родова депресия. Но ще мога да ви кажа чак февруари дали е така или не

Аз с първата си бременност забременях на втория месец.
Но имах проблемна бременност, която изкарах седем месеца в болница за задържане, което си е доста травмиращо.
Следродилна депресия не съм имала.

Следродилната депресия е силно изразена при жени с проблеми в семейството и разни други фактори, нормалко е като се появи бебето да се чувстваш странно в началото, докато влезеш в някакър ритъм.
При повечето жени протича почти незабележимо, но има и такива които не искат и да погледнат децата си. Пожелавам на всички да не го изживяват, и следродовия период да е пълен само с рабости.

мисля, че да, възможно е да се случи и при тях.
наскоро четох за Брук Шийлдс, която е имала проблемно забременяване и е родила след няколко опита инвитро, на 37 години. та тя е била изпаднала в жестока следродилна депресия, даже после е написала книга за това си състояние и борбата с него.

Джами, Брук е пак бременна:). А инфертилитета и е бил вследствие на рак на шийката на матката.

За съжаление страдат. След седем години опити моя позната забременя и роди прекрасна дама. Прелест и красота. Ама тя горката роди по естествен път и го изстреля за 1 час. Незнам с колко шева беше обаче докато се успокой беше ужасна гледка. Плюите си в пазвите да не ви се случва. Тресеше детенце за космонавта в количката че много реве. Но беше за 2-3 седмици и сега прашинка не дава да падне. Никой не е застрахован от нищо. Просто и беше адски трудно и нямаше кой да и помага с бебенце. А и свекър и е отврат. Плаче бебенце а той треска по вратата: накарай я да млъкне че довечера съм ношна смяна. Абе простаци всякъкви. И то и да нямаш следродилна депресия ще те хване с такива. Е пак се отклоних ама съжелявам. Много се паля на такива теми.

Понеже това е форум на Зачатие за емоционални проблеми, ще си позволя да Ви кажа аз как гледам на живота понякога ... като на компютърна игра с нива. Тоест в момента съм в ниво "Проблемно забременяване" - има си подводни камъни, капанчета и тъй нататък перипетии. Забременявам - минаваш в ниво "Износване", след това "Раждане" и ако се класирам за следващо ниво, нищо не ми гарантира, че играта, наречена живот няма да ми отреди - "Next Level" е Постродилна депресия.

Госте, много точно попадение... Като се замисля, аз реагирам по същия начин.

Госта беше Lady_11.
Това, което остана недописано е следното:
Като всяка игра, и животът има своя край. "Game over" идва с едни две непрекъснати линии - на ЕКГ и ЕЕГ. Не е страшно, това, че играта ще свърши, важно е как ще се класираш в нея и с какво. С какво след теб ще те помнят, каква следа ще бележиш, какви емоции ще оставиш - любов или омраза. Такива неща... си мисля.

Много мрачно стана, извинете за лиричното отклонение.

Весели празници и не си мислете за бъдещото ниво на играта, а за настоящото. Убедена съм,  че всички тук сме Winnars!Усмивки!!!