Привет на всички!

Отдавна не съм влизала във форума - откакто преди 4г. забременях. Тук съм споделяла най-съкровените си вълнения. Ето че пак настъпи такъв момент... Този път темата е друга. Въпреки всичко ми се струва, че и този път тук ще намеря това, което търся.
Дъщеря ми е вече на 3г. и 3м. Сладко, емоционално и умно дете - моя гордост. Но необяснимо и за мен самата, започнах да изпадам в ситуации, когато я прегръщам и целувам, започвам да ридая при мисълта, че някъде има деца, които тези ласки никога няма да получат. Мили момичета, кажете - някой осиновявал ли е дете. Колко е дълга процедурата?

Здравей Снежина, добре дошла

Чудесна идея Има и осиновили мами, и чакащи да осиновят

Ето процедурата в общи линии: документи се подават в район Закрила на детето по местоживеене. Наборът документи се уточнява на място, защото има различия в отделните служби, но са 10-тина (мед.изследвания, свидетелство за съдимост - от този род) - могат да се съберат спокойно за 10-тина дни. След внасянето на документите тече тримесечен период, в който социалните служби подготвят доклад: правят се 3-5 срещи с кандидатите да осиновят, посещение в дома на кандидатите и се прави доклад, в който се описва семейството, отношенията им, възможностите им да гледат дете и такива работи. Уточняват се изискванията на осиновителите към детето - пол, възраст, етнос, здравословно състояние. След това следва вписване в регистрите - всеки окръжен град води отделен регистър. После се чака предложение от социалните за осиновяване - те се събират периодично и когато има детенце с уредени документи за осиновяване, подбират от кандидат осиновителите подходящи двойки и ги канят да се запознаят с детето и да го осиновят, ако се съгласят. Това чакане варира от няколко месеца до 2-3 години, в зависимост от поставените изисквания от кандидатите. После се насрочва дело в Районния съд (би трябвало да е формалност) и след 7 дни двойката взима детето вкъщи

надявам се съм била полезна

Да, благодаря. Явно не трябва да се губи време. Да вземаме окончателно решение и да скачаме...че времето лети!

  Snegina,поздравявам те за решението ти!

Здравейте,
и аз като Снежина страдам при мисълта за тези изоставени деца и още като ученчка мечтаех да осиновя детенце.Разбрах от всичко написано, че пътя е много труден. Въпроса ми е може ли сама жена(без брак)да стане осиновител и пречка ли е липсата на собствено жилище.Аз съм млада, на 22г. , но съм сигурна в моите възможности и знам, че мога да отгледам дете сама.Много момичета имат деца на по 20г.,мислите ли че имам шанс да осиновя дете.Ще се радвам на отговор.

Чудесно решение Снежина действайте и дано всичко мине максимално лесно и да направите щастливо някое малко слънчице !
Vitlena, това че си сама /без брак/според мен няма да е проблем, но липсата на жилище би създала спънки

Витлена, привет
Ето според моята информация по твоите въпроси:

По принцип, по-младата възраст е предимство Сега не съм сигурна 22 дали пък няма да ги счетат за малко, от гледна точка на житейски опит и т.н., но по-скоро след като убедиш социалните за мотивацията си, би било предимство
Сам осиновител обаче е по-скоро недостатък. Социалните се опитват да намерят за всяко детенце "пълно" семейство, предполагам в общия случай се предполага, че е по-добре за детето. Все пак, доста жени осиновяват като самостоятелни кандидати.
Относно жилище - това пък хич не е проблем и няма такова изискване. Ако все пак можеш да покажеш известна финансова стабилност, т.е. да можеш да посрещнеш разходите за отглеждане на едно дете. При оглед на жилището (няма изискване да е твое, може да е на близки, може да е под наем) няма даже изискване за отделна стая, а да "може да се обособи самостоятелен кът на детето". Все пак, за изоставените дечица по-важно е да получат любов и сигурност, не толкова материални придобивки.

Успех!

Страхотни сте момичета,с вас съм и ви се възхищавам

В последно време и аз си мисля за осиновяване.Толкова пари и нерви хвърляме покрай това забременяване    просто няма смисъл . До сега да сме взели и да сме отгледали едно детенце ! Има толкова много малки душички,които чакат някой да ги намери . 

Витлена, привет
Ето според моята информация по твоите въпроси:

По принцип, по-младата възраст е предимство Сега не съм сигурна 22 дали пък няма да ги счетат за малко, от гледна точка на житейски опит и т.н., но по-скоро след като убедиш социалните за мотивацията си, би било предимство
Сам осиновител обаче е по-скоро недостатък. Социалните се опитват да намерят за всяко детенце "пълно" семейство, предполагам в общия случай се предполага, че е по-добре за детето. Все пак, доста жени осиновяват като самостоятелни кандидати.
Относно жилище - това пък хич не е проблем и няма такова изискване. Ако все пак можеш да покажеш известна финансова стабилност, т.е. да можеш да посрещнеш разходите за отглеждане на едно дете. При оглед на жилището (няма изискване да е твое, може да е на близки, може да е под наем) няма даже изискване за отделна стая, а да "може да се обособи самостоятелен кът на детето". Все пак, за изоставените дечица по-важно е да получат любов и сигурност, не толкова материални придобивки.

Успех!

Фрешче, една колежка и приятелка миналата година проучваше въпроса и бяха и казали, че трябва да имат собствено жилище/те живееха под наем/. Така че информацията която имам не е от първа ръка....а може и да не ми е казала истината

Според мен със сигурност няма изискване за собствено жилище. Може нещо да не ти е казала нещата съвсем ясно

Аз попитах социалната в нашия град и тя каза, че не е задължително да е собствено жилището, но трябва да се каже какво е - под наем, на близки и т.н.