....или защо вече не вярвам в дядо Коледа
Как успявате момичета...аз ли съм много слаба или вие много силни?
Закъсняваше ми два дена...малко преди Коледа направих тест...положителен...не повярвах. Вечерта направих втори..пак положителен. На сутринта пак направих / не вярвах просто/ пак положителен...симптоми на нула. Следва среща с Луната и СТефито...казах им и те милите ме успокояват..дори бой щях да ям. Прибрах се у нас...пак тест..пак положителен. Пет теста на няколко дена все положителни. Във вторник бях на лекар...видя малко сакче на 4мм и ми каза на 03.01.06 да отида пак. Вчера 27.12.05 се роди племеницата ми...радост голяма...аз със свито сърце. Беше ме е страх да се усмихна дори. Мъжът ми милия мина през ада с мен. Отидохме да се черпим на заведение за племеницата и след поредното ходене в тоалетната видях гадната кръв...изпаднах в шок /не мога да се позная..разревах се/ Отидох при докторката, която също беше на празненството...тя ми каза нищо няма да првим утре ела в кабинета.
Прибирам се като пребито куче...рева..мъж ми и той с мене...беше повярвал че ще имаме бебе..точно за Коледа. И двамата вярвахме в Коледа...докато не станах днес сутринта и със сила ми течеше вече.
Как да стана след падане...незнам...
Имам чувстовото, че бях дала цялата си сила на това да вярвам в положителните тестове....Защо боже става така...????
Сигурно ви развалям празничните дни но просто трябваше да го излея някъде.
Нито ми се празнува...нито ми се весели....просто се сринах за части от секундата    
Знам, че има момичета, които много повече от нас се борят със стерилитета и може би ви изглеждам смешна...но наистина боли...
Понякога се питам какво толкова сме направили с мъжа ми, че не ни се усмихва щестието???
Как ставате момичета....

П.П календара вече е готов...искам просто още малко да го огледам но сега просто не ми се мисли за нищо...мисля след нова година...
Весели празници момичета от мен...и дано новата година е по-добра от тази.

Кофти, много кофти
Направо незнам какво да ти кажа, толкова ми е мъчно
Знам как се чувстваш, но трябва да бъдеш сигурна, че съвсем скоро чудото пак ще се случи.
Прегръщам те мила, целувки.

И аз едни път имах 12 дни закъснение и положителен тест.
Много боли.
Но ставаш и продължаваш.
Това преживяване си има и хубавите страни.
Знаеш, че можеш да забременяваш, това дава сили по-натам да продължиш.
Когато се оттърсиш от шока намираш пътя.

Аз бях щастлива 12 дни.
Това усещане ми дава сили сега да продължавам.

Да Хера,щом веднъж е станало значи пак ще стане.Горе главата,затова сме жени-когато нещо ни спъне да станем,да се изтупаме и пак напред!Не падай духом,мила,в никакъв случай

Хера съжалявам миличка, На мен ми се случи същото този месец. Знам, че е трудно но го приеми като добър знак, който Бог ти праща за да знаеш, че надежда има. Просто сега не е било подходящото време, но ще успееш.

Съжалявам, мила Хера
Не е честно, наистина, не е справедливо.
За всеки загубата си е лично негова, болката също и едва ли има аршин, с който да се мери кой страда най-много.
Знам, че загубата е голяма, но се опитай да погледнеш и от другата страна - забременяване вече е имало - ще има пак.
Аз бих потърсила сили от мъжа си.
Прегръщам те

Вярвам, че с подкрепата на всички тук и най-вече на твоя съпруг, ще се справиш. Трябва!

Мила Хера,

Аз си задавам понякога този въпрос - дали е по-добре да съм минала през някоя такава перипетия, или да съм както съм - никога да не съм забременявала, за толкова години сексуален живот ... и да ти кажа, първият вариант си има предимство - както са ти казали и другите момичета - щом се получава забременяване, значи скоро пак ще е.

Вече сте много близо до успеха!

А относно Дядо ти Коледа - декември месец като всички други
А пък за това колко често ранни бременности се оказват неуспешни заради природна грешка, няма какво да ти обяснявам.

А как се вдигаме от дъното - ми човек трябва да си изживее страданието, но бързичко - защото го чакат нови надежди, нови опити, нови месеци...

Кураж мила Хера и наистина - близо сте!

Мила Хера, разбирам болката ти и   . Не знам с какво друго да ти помогна. Но момичетата вече са го казали - щом веднъж е станало, пак ще стане. Мисли си в тази посока.  

Ох Хера   , много съжалявам.
Нещото, което ще ти помогне е да разбереш, че нещата стават и вече сте на финалната права. Не се отчайвай, не се предавай!

Херче,

както много правилно е отбелязала Фреши - декември е месец като всички останали. не го натоварвай с излишна символика в случая.

сега ще ти дам сигурната рецепта за изправяне и продължаване!

хубавата новина е - ти МОЖЕШ да забременяваш!!!
това, че се е случил ранен спонтанен аборт е нещо, което се случва с над 60% (а в някои източници съм чела даже за 70%) от зачеванията и е напълно нормално! повечето жени, които не планират и очакват бременност, дори не разбират, че са били бременни. хубавото в случая е, че природата е изхвърлила дефектния зародиш - свършила си е работата по подбора. а вероятността да се повтори този дефект е практически никаква и следващият път зачеването най-вероятно ще е успешно!
когато това ми се случи за първи път, поревах 1 час, признавам... ударих една водка и зачаках с огромно нетърпение следващата визита при доктора, за да набележим плана за действие оттук нататък. това, което винаги ме е изправяло и бутало напред, е желанието да се прави нещо, да съм активната страна в процеса, защото в репродуктивния процес всичко е опити, опити, опити....

следващият път ще е успешен!

Херка споделям мненията на момичетата по-горе просто не виждам какво да добавя повече. И при мен се получава няколко пъти така. Приеми нещата каквито са и вдигни горе главата, ще се справиш. Човек е така устроен че дори когато си мисли че няма повече сили да се бори с живота, той пак става и започва с нови сили борбата докато успее. И ти ще успееш вярвай в това   Скоро пак ще има положителен    и този път ще има след 9 месеца резултат   .  Желая ти го от цялото си сърце! Много   и   от мен!

Херичка, много съжалявам за това, което ти се е случило . Искрено ти съчувствам.
Но както са ти казали и другите, важното е че си успяла да забременееш. Кураж от тук нататък и вярвай, че следващия път ще е скоро и ще е успешен.
Прегръдки от мен .

Хера, прегръщам те и те целувам. Сори, ама хич ме няма в утехите. Абе, слушай, какво са ти писали момичета и горе главата - ще успееш, ще стане бебето, ще видиш! Отново целувки от мен.

Херице, позволявам ти само днес да си отчаяна и тъжна, а от утре да гледаш напред готова за новата бременност, която ще завърши успешно.
Много целувки.

Херка, мила, следващият път ще стане!
   

Миличка,много те гушкам.Всички са прави,това е животът.Важното наистина е,че най-накрая е станало.Виждаш ли..досега  не ставаше,а това ще ти даде надеждата оттук нататък!Просто си поплачи,но се изправи и не забравяй,че един ден ние ще бъдем най-щастливите мамчета,защото сме изстрадали и сме се борили за всичко,което имаме!!!
Възхищавам се на всички ви-за борбата!Бъдете здрави!

Хера, първо искам да ти кажа, че и аз, и съпругът ми много се зарадвахме на твоята бременност, макар и завършила с неуспех. Гледах кога за първи път сте дошли при нас - през април. Бременността ти идва след 8 месец диагностични и лечебни процедури. Което лично за мен е добрата новина и е нещото, което ми дава увереност, че съм на верния път.

Следващият път, моля те, звънни ми при положителния тест, може би ще се наложи да се внимава повече в ранните срокове на бременността.

Прегръщам те и ти желая следващата година да е по - добра от настоящата за твоето семейство.  

Хера, аз преживах същото преди 2 месеца. Разбирам те колко силно боли и колко е трудно сега
Опитай се да забравиш лошото и запомни само едно - ТИ МОЖЕШ да забременяваш, станало е сега, значи пак ще стане!

Успех!