Здравейте момичета! Нямах сили да пиша за нещата, които преживях, но ето, че вече съм по-добре и искам да споделя с вас...Правих първо инвитро в клиниката на Щерев.На 31 години съм,с тубарен проблем. Започнахме със стандартната доза Пурегон, на 4-ти ден последва преглед. Имах по 10- фуликула на всеки яй4ник.Лекарите се зарадваха, казаха, че реагирам като 20-годишна. Вообще - цветя и рози...Продължихме по схемата, след 2-3 дни намалихме дозата. Ве4е се откроиха 14-15 големички фоликула. Пункциата ми бе6е на 12-ти ден. Извадиха 21 яйцеклетки, 19 се оплодиха. Ембриологът ми каза,че с тези отли4ни резултати можем да се борим за трансфер на 5-ти ден, т.е. бластоцист. Успеваемостта била 50%. Много бях щастлива, нещата вървяха по-добре,отколкото си мислех. Но най-лошото ве4е ме дебнеше. На 3-ти ден след пункцията, през ноща започнах зверски да се подувам. Рано сутринта, полуприпаднала мъжа ми ме закара в болницата. Веднага ме сложиха на системи, последва пункция за изтегляане на водата. За 48 4аса от 57 кг бях станала по4ти 70...Казаха ми, че трансфер няма да има, за6тото при евентуана бременност могат да ме изпуснат..Утежняващ фактор при мен е и аритмята ми и ниско кръвно.. Не мога да ви опиша колко бях нещастна. Физически имах чувството, че умирам, а вътре в себе си плачех за 2-та бластоциста,които умираха в епроветките( бластоцисти не се замразяват). Единственото добро нещо бе, че бяхме замразили на 3-ти ден 6 ембриона. Но знаете каква е успеваемостта на замразените....Това е моята история, моето първо инвитро...Лаконична съм и кратка, нямам вече сълзи
