Мили момичета, поразрових се да намеря това което ме интересува, но не успях и за това реших да се обърна за съвет към вас..........Лично аз много се радвам, че въпреки проблемите ви за забременяване, не се отказвате от опитите, търсите помощ при лекари, подкрепяте се една друга.И най-важното как искренно се радвате когато опитите се увенчаят с успех.
Аз лично в момента не правя опити за забременяване, имам една прекрасна принцеса на 3 годинки и още не сме се замислили за 2ро.
Но имам друг проблем, или питане как да го нарека...Но нека ви разкажа на кратко.....
Значи имам приятелка, много добра и много си я обичкам.........Та моята приятелка има 2ри брак.От първият мъж, няма дете.....Тогава казваше, че причината била в него........Тя ходила при лекари, всичко и било наред.Сега вече 4 години правят опити с 2рият и мъж за бебе, но пак несполучливи.Аз се опитвам да говоря с нея пак да посети някой лекар, дори ако иска може да ида с нея за кураж и пр.Дори и препоръчах моят гинеколог, но тя се страхува, че щяли да и открият "нещо" и затова не ходи никъде.А чака всеки месец да е бременна, прави тестове за бременност при всяко закъснение.Мен ми е неудобно да и говоря за тези и проблеми, опитвам се да я успокоя да я разсея, искам да и помогна по някакъв начин, но незнам как.......Преди ми казваше за тези си надежди, да е бременна, споделяше с мен, но сега вече от срам или неудобство спря да говори за това.
Майка й, мъжът й, всички са много загрижени за нея.Молят ме да и говоря, но какво да й кажа, тя тях не слуша, та камо ли мен........Освен да си развалим приятелството незнам какво друго  може да стане.........Затова моля ви за помощ, за съвет, как бих могла да и помогна........Благодаря ви предварително!!!
Желая на всички ви успех, много радостни новини през новата година!!!

А мъжът й правил ли е изследвания?

ако един човек не желае да направи нещо по една или друга причина, не мисля че някой е в състояние да го накара. Това решение трябва да вземе твоята приятелка и съпругът и. И си мисля че приятелите са за да те подкрепят независимо какво решение си взел.
А помисляла ли си че тази двойка искаща да има дете може вече да е посетила лекар и да знае причината, но да иска тя да си остане нещо лично между нея и съпругат и. Ако искаш да и помогнеш просто бъди до нея и не казвай на човек какво да прави. Той сам избира пътя си и живее живота си. А от думите ти разбрах че и семейството и им се бърка което я досасипва - повярвай ми.
Това все пак е мое мнение

Браво, че се грижиш за приятелката си! Обаче, ми се струва, че е добре да оставиш на нея да реши кога иска да говори с теб на тази тема. За нея е много болезнено да я подпитват непрекъснато приятели и семейство. Аз също много си обичам приятелките, но не мога да говоря с тях за тези си проблеми. Просто не мога... И ми е много гадно като започнат да ме подпитват по един или друг начин.
Най-добре е да и покажеш, че винаги може да говори с теб за това, когато има нужда и и кажи за този сайт и че тук ще намери подкрепа и информация.

Аман от досадници. Остави я на мира, тя сама ще намери пътя.

съжалявам, госта бях аз

Вторият й мъж, който е много загрижен за нея първо да отиде да си направи една спермограма - с морфология по Крюгер, пък тогава да си търси посредник за разрешаване на толкова строго личен проблем.
Изнивявай но се бъркаш там, където ти не е работата. Задавала ли си си въпроса, че за нея може да е доста гадно да гледа как твоята принцеса /да ти е жива и здраво детето/ ти казва мамо?
Лично аз  повечето приятелки и познати директно ги отрязвам като ми заговорят на тази тема ... прекалено болезнено е и не знаеш кво ти се мисли от отсрещната страна.

Предлагам на модераторите да преместят темата в раздел "Емоционални проблеми"

Благодаря за изказаните до тук мнения.Очаквах подобни коментари и мнения, защото лично и аз съм на същото мнение.
Аз не искам все повече да я травмирам бъркайки се в неща, които още повече ще я наранят.Но от една страна я гледам как се измъчва и страда, а от друга ми е чудно защо нищо не прави по въпроса.
А съм абсолютно сигурна, че не е ходила по доктори, защото аз самата съм под натиска на мъжът й и на майка й, да и "говоря и пр"А ми е неудобно, нали разбирате, тя ако иска сама ще ме потърси за съвет ипи подкрепа........И не намирам за нужно да следвам примера на семейството й, което непрекъснато и подмята, коментира и пр.Все пак тя ако иска достатъчно силно да има дете, би обсъдила с мъжа си какво я тревожи и пр.
Просто исках да попитам и вас, какво е мнението ви и дали мога да и помогна по някъв начин.........Благодаря!!!
П П, мъжът й не си е правил спермограма.А майка и ми спомена, че имала недоразвита матка.Но това не мисля че е причина да не забременее, просто става по трудно или греша...........?!?

Доколкото схваща, ти имаш емоционални проблеми. Разреши ги, като кажеш учтиво, но твърдо на съпруга и на майката на приятелката ти, че това не е твоя работа и не желаеш да разговаряш с нея по този въпрос, освен ако самата тя не реши.

Ако искаш да помогнеш, посъветвай мъжа й да си направи спермограма. Това е важна стъпка в диагностиката на стерилитета. Ако при него няма проблем, това ще е повод за разговор с жената (той да говори, не ти).

Кажи на приятелката си, но само един път, кратко и ясно, че си на нейна страна, каквото и да реши да прави. Напиши й на лист адреса на сайта. И повече никога не повдигай пред нея този въпрос, освен ако самата тя не пожелае да разговаряте.

Майката пък няма никаква роля в пиеската. Ако можеш, обясни това на старата госпожа.

Ето две много полезни статии по темата.

Етикетът на безплодието

Как да бъдем деликатни, когато говорим за безплодието?

Може би е добра идея дискретно да й даде линк към сайта.
Ако момичето наистина се тревожи и се интересува защо не става ще влиза да чете, без да казва дори на някой ... ще види, че не е сама и че не е срамно да потърси помощ ... и може да събере кураж, нали?  

Ако искаш да помогнеш, посъветвай мъжа й да си направи спермограма. Това е важна стъпка в диагностиката на стерилитета. Ако при него няма проблем, това ще е повод за разговор с жената (той да говори, не ти).

да допълня Мели - много е добре, ако мъжът наистина е така загрижен. тогава, ако той си направи спермограма, ще даде на жена си ясен сигнал, че той е извървял своята половина от пътя и очаква от нея същото, като й предложи своята подкрепа. не може да иска от страничен човек да въздейства, все пак това дете ще го правят той и тя, а не тя и ти

но искам да отбележа нещо друго - за съжаление, има много хора, които са като щрауси по отношение на здравословните си проблеми. страхът "да не ти кажат нещо лошо" е огромен и е довел много хора не до "намиране на пътя", както предполага Лали, а обратното - до провал на шансовете. за огромно мое съжаление, моята майка така е отлагала дълго посещението си при лекар по повод бучката в гърдата, от страх да не е най-лошото, и когато това се оказа така, вече беше късно за операция.
затова аз винаги съм привърженик на проактивното поведение на пациента в решаване на проблема му. само седене и чакане да "уври главата на някой" не помага.
помислете си ние тук как се бутаме и тикаме една друга взаимно. някои от нас, ако си сложат ръка на сърцето, ще признаят, че ако не са били подбутвани и подтиквани от други хора тук, нямаше да са извървели толкова път...

но искам да отбележа нещо друго - за съжаление, има много хора, които са като щрауси по отношение на здравословните си проблеми

Това е много жестока истина, за жалост. Наскоро представих доклад на подобна тема - период на отлагане на диагнозата. Беше конкретно за азооспермия, но важи с пълна сила и за останалите диагнози. Периодът е повече от 24 месеца, което е огромен срок, и стига до 11 години!

По моите данни излязоха две основни причини - по вина на пациента - страх и незнание, необоснована канцерофобия (страх от диагноза рак, защото част от симптомите на варикоцеле примерно се покриват с тези на туморни заболявания) и от страна на лекаря - неправилно поведение по отношение на проблемната двойка (примерно насочване на усилията към жената, вместо към мъжа).

Много тъжна статистика. Колегите ми останаха втрещени след доклада.

Блогодаря на Мели за статиите, прочетох ги.Много полезна информация може да се извлече от тях......Но мненията ви все повече ме убедиха да не се меся, на хората и да се разбера един път за винаги с майка й.........Но мисля че не мога ей така да й подхвърля форума ви, все едно да я обидя, че не може да има деца и има проблеми, защото тя директно не ми е говорила за проблемите си, но просто я виждам изтормозена, изнервена и чакаща всеки месец "да не й дойде", но директно не ми е казала: Ние имаме проблеми със зачатието и тн.Благодаря ви!!!
Поздрави!!!.

Аз лично съм била подбутвана от Джам, за което и благодаря.
 
Но има и един друг аспект - аз бях узряла за подбутване.
И под намиране на пътя имам предвид, че тази приятелка още не е готова.
Като гледам всички дружно я бутат и ефект никакъв.
Или може би не е правилният начин по-който се опитват да и помогнат?
Насила хубост не става.
Както виждам агресията води до нейното затваряне в себе си, тя възприема всичко като нарушение на личното й пространство.
И ако всички оставят това ровене в душата й, това извиване на ръце, може би наистина тя сама ще намери пътя.
И може би тя има нужда точно от нашия сайт, където скрита зад анонимността да намери сродни души и да започне отнякъде.

Ако приятелката ти има проблем, тя самата трябва да го осъзнае, да поиска да говори за това или да потърси помощ. Тя сама трябва да изживее страховете си и да реши иска ли да търси помощ.
Ако иска тя ще говори с теб, ако не иска не и това е нейно право.
Моя съвет също е да не се намесваш, за да не излезеш накрая ти виновна. И в крайна сметка, този който трябва да говори с приятелката ти е съпругът и.

Госте незнам от къде си но ние разпострабяваме едни календарчета, мога да ти пратя на какъвто адрес ми посочиш и да и го дадеш, така мисля че ще е съвсем в рамките на приличието. Ако си от софия ще ти кажем от кои клиники можеш да вземеш.

Хубаво е, че искаш да помогнеш на приятелката си. Не забравяй само едно - ти никога няма да разбереш как се чувства тя и какво преживява. Този проблем те променя, променя чувствата ти, психиката ти, възприятията ти, енергията ти, характера ти. Просто бъди нейна подкрепа, без да нарушаваш личното и простронство и без да досаждаш. Естествено ще избереш правилният начин в зависимост от нейната готовност да говори с теб за проблема. Но никога не и казвай, че я разбираш, з-то никога няма да я разбереш (слава богу).
Аз самата преодолях проблемите си благодарение на моята приятелка, която за съжаление живее в друг град и освен да се чуваме по телефона, рядко се виждаме. Вториата ми бременност беше почти едновременно с нейната, радвахме се, че заедно ще преживеем бременноста, че заедно ще родим децата си, че заедно ще ги отглеждаме. Но за съжаление и втората ми бременност завърши неуспешно. Слава богу приятелката ми роди много сладко и здравичко момиченце и вече е на 3 месеца. Колкото и да се радвах за нея, нали разбираш че сърцето ми свиваше като си помислех, че сега и моето бебе можеше да е на 3 месеца.....  Честно казано, тя самата заговори първа за проблема, усещаше как се чувствам и през цялата и бременност почти не споменаваше как са нещата, как се развива бебчето, как и расте корема и т.н.  Аз я питах и тя с голямо неудобство ми казваше. Накрая и казах директно да не се притеснява да говори, да ми разказва всичко и да е спокойна. Тя милата се чудеше как да не ме нарани, как да е по-деликатна. И в края на краищата започнах да говоря с нея за проблема, до къде сме стигнали  изследванията и т.н.  Започнах да говоря за проблема си открито благодарение на нея. Преодолях доста неща пак благодарение на нея.  Сега се радвам на нейната прекрасна дъщеричка искренно, без мисъл "ами ако и аз......".  По едно време мислех, че се превръщам в лош и завистлив човек, уплаших се себе си, но слава богу преодолях тези опасни чувства. И пак благодарение на това, че  споделих с нея абсолютно всички мои мисли и чувства.
Но тя никога не е казвала, че ме разбира. Напротив. Казваше : "Аз никога няма да разбера това, което ти преживяваш и чувстваш, но изпитвам болка за това, че страдаш. Освен да бъда до теб винаги, когато имаш нужда и да те подкрепям във всяко твое действие и решение, нищо друго немога да направя".
Съжалявам, че стана толкова дълго, но може би и аз имах нужда да споделя. Желая ти да намериш най-правилният път и винаги да си до приятелката ти, като и дадеш да разбере, че си с нея и в твое лице има един истински приятел.

Госте незнам от къде си но ние разпострабяваме едни календарчета, мога да ти пратя на какъвто адрес ми посочиш и да и го дадеш, така мисля че ще е съвсем в рамките на приличието. Ако си от софия ще ти кажем от кои клиники можеш да вземеш.

Ами да, това е добра идея - имаме календарчета, брошури, изобщо нагледни материали.

Благодаря ви момичета още веднъж!!!Хубаво е когато "чуеш" и друга гледна.Хората са нашето огледало, и това ни помага да видим не само хубавите си черти, но и грешките!!!
Лошото е че в момента живея в щатите и нямам много близка връзка с приятелката ми, но преставам да мисля за нея, защото чат-пат получавам някой ес ем ес със съдържание: Ти не само си жена, но и майка, а това е по-велико от първото (за 8ми март), Купих си тест за бременност, но не казвам на никого, за да не ги разочаровам и пр.
Чуваме се често по телефона, пишем си редовно, но тя от година не подхваща тази болезнена тема.Болезнена за нея по причини, които както казахте само мога да почувствам, но не и да разбера........и болезнена за мен, защото незнам как да реагирам, как да и помогна, да бъда максимално нежна и мила.Защото не искам да вижда в мое лице, още един натрапник и досадник, тя си ги има много.........И може би това я е накарало да се затвори в себе си и да не иска да признае проблемите си.Защото лично в мое присъствие съм чувала близките да и подхвърлят:Айде сега да вземеш да родиш едно дете, Като се върна от еди къде си, да си забременяла........и пр.И благодарение на вас осъзнавам това още колко я наранява и подтиска.На мен акълът ми не може  да го побере как може да има толкова жестоки и несъобразителни хора, чудя се как може да си ги помислят тези неща, а камо ли да ги изрекат..........Но не се бях замисляла как реагира тя, защото външно се шегува и тн, но само тя си знае какво и става в сърцичето.й........
А майка й дори има наглостта като се обадя да я търся в тях и да ми натяква да и говоря и пр........Но ако има следващ подобен случай, направо ще я отрежа и ще и кажа и тя да не се бърка в тяхното семейство, а да ги остави двамата с мъжа и да си решават и градят съдбата и дали ще са нещастни или щасливи да си зависи само от тях двамата,  да няма посредници, които само да развалят любовта и семейството им!!!
И ако тя ми спомене нещо, ще и дам вашият сайт, а дали ще чете само или ще ви пише си е нейна работа!!!Благодаря ви още веднъж!!!
Желая ви много щастие и късмет, и нека тази година да ви донесе това, което миналата е забравила!!!