Ето днес най-накрая ми остана минутка, за да ви разкажа за малкия Принц
.
Имало едно време едно момче и едно момиче, които много се обичали, оженили се и си свили собствено гнездо. Решили те, че е време и детско гласче да оглася дома им, но уви 5 години опитвали безрезултатно - лекари, изследвания, хапове, опити... Накрая открили проблема (Робертсовона транслокация на 13 и 14 хромозома на момичето). Скръб обзела дома и сърцето на двамата, но момчето излязло по-мъдро и казало на момичето: Щом не ни било писано да имаме рождено детенце, нека си осиновим!
И момичето се съгласило. Подали те документи в началото на 2007г., изчакали проучването от 3 месеца и през най-хубавия пролетен месец - май, били вписани в регистрите.
И те зачакали ... чакали заветното обаждане. И в началото на декември, когато момичето проплаквало, че 2007г. си отива и няма да им донесе така жадуваното чедо, дошло обаждането. Денят бил 14 декември. Първата заветна среща с малкия Принц била на 18 декември. Решението било взето веднага:
- Ще го осиновим - казало момчето.
- Да, да го осиновим - казало и момичето.
Хукнали веднага и двамата да събират необходимите документи и в двата работни дни между Коледа и Нова Година изпратили документите в Социалната служба.
Делото било насрочено за 17 януари 2008г, а седмица по-късно малкия Принц бил вече у дома.
Ами това е нашата приказка
.
Той се казва Симеон и е на 7 месеца. Малко е слабичък, но ще наваксваме постепенно.
Иначе е спокоен и усмихнат и за сега може да издава само няколко звука
.
