ООО, нееее!!! не, не, не!!!
така се надявах за теб... нищо, миличка, тоя месец трябва да е нашият. Знам какво ти е, аз бях така преди седмица. Три дни изобщо не можеше да се говори с мен, беше ми страшно тъжно и обезверено, ревях и ходех като призрак. Заявих на половинката, че нищо не става, че няма смисъл от никакви усилия и той вика: "И какво сега, искаш да ми кажеш, че се отказваме, че няма да ходим на никакви процедури и лекари повече... пу, да му се невиди, точно се научих да уцелвам чашката за сперма и ти реши-КРАЙ и да не ме оставиш да си осъвършенствам новия талант..." А за сега сме установили, че причината е в лошата спермограма, представям си какво му е на него като ме гледа такава и като все не става и не става, ама е силен и не губи вяра, даже приема поредния ми цикъл като ново предизвикателство и някак си се вкопчва в мисълта, че ТОООЗИИИ ПЪЪЪТ.... и ме зарази с неговия оптимизъм.
И е прав, човек като има желание за нещо рано или късно винаги успява да го постигне. А нашето желание е голяяямо, значи трябва да е скоро... Като видях, че си отбелязала първи ден и че не пишеш и думичка, ми се прииска да ти предам от нашия оптимизъм и някак си да те убедя, че съвсем скоро ще дойде нашия миг. Някой от близките месеци ще е наши, а защо не и този и ние ще публикуваме по една "бременна графика" (затова си я води редовно). Прегръщам те и те чакам тук за да видим в този епизод какво ще стане!