Здравейте момичета
надявам се да отговорят само препатили! Става дума раждането секцио - чисто практически престоя в болницата не ми е мноого ясен- раждане - после престой /кървене, болки - моля за чисто битови наставления - какво точно да нося по колко и т.н./ имам преживяна миомектомия и горе долу ми е ясно какво ме очаква но все пак опитни мнения ще са ми от полза. Ще раждам в МД софия - знам за условията там много добре но съм наблюдавана от лекар там две години така че ...
Благодаря за отговорите предварително ! Може и на лични съобщения да изпратите реакциите си!

Здарвей елинеа!
Аз разждах секцио и това което си носех е легнин, памперси за детето и до колкото знам сега искат 5 комплекта дрешки за детето. По мое време нямаше такова нещо. Аз стоях 7 дни и на 8-я след махане на конците ме изписаха. Незнам как е в МД София децата дали са при вас. Аз бях два дни в реанимация, на третия ден ме качиха в стаята и на 4-я ми дадоха бебето. Аз ходих да го видя в детското отделение, понеже леля ми е завеждаща там. Малко гадно като децата са при майките в такова състояние малко трудно ставах когато плачеше, но бързо мина
Успех ти желая и не се притеснявай всичко ще е наред!

има тема някъде назад тук в дългоочакваната, помня, където много момичета бяха описали с подробности как е минало при тях. разрови се назад, със сигурност има писано по въпроса.

Благодаря за насокатар намерих темата - доста по-назад във форумите но важното е че е много полезна информацията изписана там.
Има няма още месец при мен - та затова реших да съм малко по информирана! благодаря че се включихте!

Здравей elinea!
Първо да ти пожелая леко раждане и запомни, че трудното при секциото минава за 3 дни. На четвъртия всичко си забравила и се радваш с цялото си сърце на мъничето до теб.
Сега по същество. Аз раждах в Света София или бившата Тина Киркова с избор на лекар. Самото секцио минава бързо ето така:
Викат те 1 час по-рано, правят ти клизма (нищо особено), слагат абокат и ти вливат 2 банки течност (мисля, че беше глюкоза, но не помня вече). След това отиваш в операционната, анестезиолога ти слага спиналната упойка за секунди и не боли въобще и след като се обърнеш по гръб вече започваш да не усещаш крайниците си. След минутки не усещаш нищо от кръста надолу. Идват лекарите и започват операцията, като след буквално минути изваждат бебето и ти чуваш първият му плач. После го изкъпват набързо и ти го носят да го нацелуваш и погалиш с ръката, на която нямаш абокат. Този миг се запечтва завинаги в съзнанието ти и това е най-щастливият ти момент в живота. През това време те "затварят", а ти си лежиш спокойно. Моят анестезиолог ми говореше през цялото време и ми обяснавяше какво предстои. По някое време ти става леко кофти на главата, но отминава. Докато те зашиват, показват бебето и на родата зад стъкло, която чака с нетърпение (при мен чакаха 6 души....цяла гвардия бяхме). После те показват и теб на легло, за да видят че си добре. Малко след операцията започва първото последствие от упойката-неконтролируемо треперене. Минава за половин час. Закарват те в реанимация и те настаняват на легло, завита в две вълнени одеала. До тогава нищо не усещаш. Като дроб си. Постепенно започва да те отпуска упойката от върха на пръстите и с това започват и болките. Първите 24 часа са доста тежки. Аз въпреки, че съм преживяла доста болка и търпя на такава.....честно казано много ме болеше. Контракцийте от свиването на матката много болят, но минават. Малко по малко ще започваш да се обръщаш на една страна в леглото и колкото повече се движиш толкова повече не те боли. Но лежиш. При престоя в реанимация не ядеш нищо, а само пиеш много вода и разрешават сок от зелена ябълка. И понеше не можеш да се надигаш е много важно водата да е в малки бутилки с биберонките. Това е много важно. През това време не виждаш бебето. На другият ден преди да ме преместят в стая започва раздвижването. Е това е много гадно и много боли. Но и то минава. Първо сядаш в кревата, после ти помагат да станеш и да направиш няколко крачки. После ме сложиха в инвалидна количка и ме настаниха във ВИП стая, която пожелах. Много е важно да не спираш да се движиш. Колкото повече се движиш, толкова повече не боли. И....след 1 час ми докараха бебка. Това е вторият момент, който никога няма да забравя. И тогава започваш опити да кърмиш. В началото ще имаш коластра, но важното е да слагаш бебето на гърда, за да я стимулира. След няколко дни идва и кърмата. Бебето седи 24 часа при теб, като само първата вечер ти го взимат, за да си починеш. Иначе за баня, тоалет и преглед от педиатър ги обслужват акушерките. Ти само си го кърмиш и му се радваш. Аз на третият ден получих вторият дисконфорт от упойката-главоболие. 2 дни ми вливаха по 1 банка течност и се оправях горе долу. Това било от загуба на костно-мозъчна течност и при 15% от жените го има това главоболие. Но го овладяхме за 2 дни. После получих големи оттоци на ходилата пак от упойката, но и те отминаха за няколко дни. За тях не пиеш нищо. В общи линии е това.
Като багаж бях взела много неща, но главните са тези:
вода, сок от зелена ябълка, превръзки за раната на фирма 3М (15-20см)3бр., помпа за кърма, кремче за зърна (може да ти се разранят през първите дни), тоалетни принадлежности (сапун, четка за зъби, гъбичка за миене на помпата, гребен, червило), чехли, халат, сутиен за кърмачки, подплънки за кърмачки, чашка, прибори за хранене, мокри кърпи, памперси за бебето, мобилен телефон+зарядно, лекарства (които доктора ти е казал), дрехи за изписването, тоалет за бебето при изписването (него може и таткото да донесе от предният ден) и това се сещам за сега. Ако имаш някакви въпроси....питай. Пък аз, ако се сетя за нещо друго, ще пиша.
Успех!  

момичета
надявам се да отговорят само препатили! Става дума раждането секцио - чисто практически престоя в болницата не ми е мноого ясен- раждане - после престой /кървене, болки - моля за чисто битови наставления - какво точно да нося по колко и т.н./ имам преживяна миомектомия и горе долу ми е ясно какво ме очаква но все пак опитни мнения ще са ми от полза. Ще раждам в МД софия - знам за условията там много добре но съм наблюдавана от лекар там две години така че ...
Благодаря за отговорите предварително ! Може и на лични съобщения да изпратите реакциите си!

Аз ще ти отговоря и тук. Раждах в МД - София секцио.
Принципно определените за секцио си ги прибират в болницата един - два дни по-рано, защото се правят изследвания - кръв, урина, узи и се следят тоновете на бебока. Принципно при уговорка с лекар постъпваш в неговото отделение. Имаше момичета постъпили за раждане и в отделението за общата гинекология. Ако си в патологията на 8-ия етаж акушерките са печени, условията са що-годе поносими /сиреч поне санитарките чистят колкото им е по силите/. Можеш да си вземеш телевизор. Имай предвид, че в деня на раждането тръгваш на секцио с едно малко пликче, а мъжът ти идва и ти прибира багажа и го сваля/качва в следродилна клиника. Принципно си избираш доверен човек - сестра по съдба, който да ти го пази докато дойдат да ти го вземат близките, макар че и акушерките няма да откажат.
В деня преди секциото ти забраняват в един определен момент да ядеш. То ако има и признаци за   нормално раждане /тонове на бебе, контракции/ пак ти забраняват да ядеш, щото може да се наложи в родилна зала да ти скачат по корема.
Излишно е да ти казвам, че в нощта преди секциото не можеш да мигнеш и си мислиш как тъй не може да вземеш некво хапче за сън. Тва не го говоря от собствен опит /при мен секциото беше по спешност, а не планирано/, но за четирите дена, в които престоях в патологията,  всички девойки с планово секцио това споделяха.
Деня на секциото. Ставаш - без кафе. Ако пушиш - не те съветвам, щото влияе на упойката. Слушат тонове. В зависимост от часа за секциото /почват от 9 ч/ клизма и тоалет. По-добре ако имаш възможност да си направиш обезкосмяването в къщи, макар че пак минаваш една "ревизия" от акушерката. След това чакаш да те викнат. Когато това стане, взимаш си пликчето и придружаваш акушерката до родилна зала. Ся въпрос за пликчето - в него трябва да има задължително : телефон със заредена батерия, зарядно за телефон, мокри кърпички и салфетки, една малка бутилка минерална вода и сламка, ако си с дълга коса - ластик за коса.
Вкарват те в операционната, лягаш на масата, от едната й страна издърпват нещо като приставка за ръката и общо взето ти разперват ръцете като Исус. Присъстват - гинеколога, който ще те оперира, и втори гинеколог, операционна сестра, анастезиолог и анестезиологична сестра. Поставят ти  катетър /не боли противно на всичко изписано в бг-мама/ ,абокат в едната ръка, после спинална упойка, и система в другата ръка. Зад главата ти застава анестезиолога и следи монитора /също зад главата/. 2-3 минутки след поставяне на упойката почват операцията. Усеща се нещо като дърпане, но не и болка. Лично аз от тази спинална упойка се чувствах все едно че съм препила предишния ден, и разбрах защо е така - като завъртях монитора кръвното ми беше не ниско, ми 20/50. Много е важно да държиш постоянен контакт с анестезиолога и непрекъснато да му казваш какво чувстваш, защото по твоите обяснения слагат различни медикаменти чрез абокада и така се контролира положението. След около 20-тина минути вадят бебето. Лично на мен не ми го показаха мръсно, а чак след като го оправиха - измиха АГБАР тест и тъй нататък. Задължително ти показват пола му и това какъв е номера на неговата и на твоята гривна /момчета - сини, момичета - бели/. Ако си плащаш избор на екип пъпа на детето се връзва със сщипка, ако ли не плащаш - операционен конец. След това те зашиват. Преместват те на легло на колелца - операционния екип те хваща за ръцете и краката като чувал с картофи и те преместват.
С леглото те вкарват в реанимация. Слагат ти система с осцикотин за свиване на матката. Бавно и мъчително започваш да излизаш от упойката. Почваш да си усещаш от пръстите на краката на горе. Колкото повече те отпуска упойката, повече започва да боли. При добро желание на реанимационната сестра и анестезиолога, който идва да те види след операцията могат да ти бият аналгин или Трамал /производно на морфина/. На мен лично ми помогна повече аналгина. След 4-5 часа ти позволяват да пиеш малко вода. Усещаш, че задника ти е в нещо като лепкава локва /после разбираш че това е кръв/. След 7-8 час започва раздвижване - реанимационната сестра се подпира на вратата и те съветва как да станеш. Може и да ти помогне, ако е в изключително добро настроение и не се занимава с маникюра си.
При раздвижването - цаката е да намериш начин за по-малко натоварване на коремните мускули при изправянето. Изправиш ли се и направиш ли първатата крачка - не поглешдай надолу към кратата си, а право напред /иначе ти се завива свят/
След реанимация следродилна клиника. Принципно секциото в МД се настаняват на седмия етаж, но с връзки можеш да се уредиш и на 12-ти. За  мизерния 7и- носи си поне три нощници, термометър, лигнин и превръзки, памперси за бебето и мокри кърпички, лепенки за секцио /водоустойчиви от 25 или 30 см - искат 2, но ти си вземи 3 броя/. Много полезни се оказват и чаршафите за еднократна употреба за под дупето, щото те иначе ти слагат едни "компреси" , които мязат повече на парцал. Акушерките са достатъчно груби и нелюбезни - и тези които отговарят за родилките, и тези на бебета. Не очаквай съвети за кърмене, нито пък възможност примерно да си стерилизираш някъде помпа за кърма. При добър късмет конците ти ги слагат на 5 ден, а те изписват на 7-ми. Искай ако си с уговорка, лекарят който ти е правил операцията , той да ти свали и конците, щото иначе колегата му от злоба може да направи да дръпне малко по-силно. При мен така се получи и ми изпусна малко шева на секциото.
Стана малко дълго, дано съм ти била полезна! Ако имаш въпроси  - питай!
 
П.П. Тва което е писала Огънчето за ТК, че показват бебето, пък после и тебе на чакащите - няма такива филми. От реанимацията дори забраняват разговорите по телефон, та в болката цъкаш яко СМС-и.

Малееееееееееееее

Еееееее, не се шашкай много от мизерията на МД. Описаното и за обстановката, и за акушерките е вярно, но се преживява за няколко дни. Не бих се съгласила единствено с отношението в реанимацията-към мен бяха изключително внимателни, имаше една много мила рехабилитаторка, която раздвижваше и положи огромни усилия да ме вдигне от леглото, въпреки болката. Аз също съм претърпяла миомектомия преди забременяването, но след раждането операцията болеше много повече,е, преживява се.
Аз лично бих ти препоръчала да не си взимаш ВИП стая, когато те качат на 7 етаж - скучно е , а и имаш шанс да се срещнеш с хора, с които по- бързо ще ти мине времето, а и ще получиш ценни съвети, ако имат друго дете преди това. Така се случи при мен и до днес се чуваме с тези момичета.
И още нещо-всичко се преживява - и мизерията, и лошото отношение, но аз лично избрах тази болница заради изключителните им специалисти и бях много спокойна.
Желая ти успех при най-важната и незабравима среща в живота ти!!!

Раждах в МБАЛ - Бургас и затова незнам доколко мога да бъда полезна, но мога да ти кажа как протичат нещата ако си с пълна упойка, в случай че имаш право на избор!
Както са ти писали приемат те поне1час по рано.Първо попълваш док един куп, разни съгласия за стажанти и плащания ако се наложи да ти правят нещо, което не го поема касата.После отиваш в предродилна зала/или поне аз се оказах там ,защото бях вече с болки и разкритие/,слагат те на апарат за мерене тоновете на бебето.Като приключи тази процедура идва акушерка да види как си се справила с бресненето.Аз лично ти препоръчвам да си направиш кола маска, нямах никакви дертове с космите поне 10дни, защото разреза е доста ниско.Поне при мен е около 2 пръста надоло в окосменото чост./само дето не родих в козм салон от зор ама това е друга тема/.
Така от тоалет нямах нужда, следва поставянето на катетър- за предпочитане ее преди това да се изпикаеш.Изобщо не боли,дори не усетих, докато се настроя да стискам зъбите и то свършило.Клизма не са ми правили!
Идва съществената час - взимащ си катетъра в ръка, нощницата запретната под мишница и тръгваш към операционната/в Б-с е в самото родилно та затова така по гол гъз /.Качваш се на масата в едната ръка абокат.И двете ти ръце са вързани.Анестезиолога ти слага една маска на лицето и ти казва да дишаш дълбоко с увещанието, че ти дава кислород.Е да ама не, това е част от анестезията - някъкъв газ, който ти блокира дробовете.Аз лично чувах как ми намаля пулса еи усещах че се задушавам.Последното, което помя са ръцете на анестзиолога под брадата ми/предполагам, когато са ме интубирали.От този момент до най щастливото събитие те делят само около 2 минути.За съжаление, обаче  не можеж да видиш съкровището си веднага.Така него го поемат акушерките, теб те зашиват.По отношение шев и кройката, на мен ми правиха естетичен шев и не са ми махали конци.
Излизаш от упойката, изкарват те на легло от операционната.Близките ми имаха възможност до ме видят за около минута докато ме преведат в реанимация.
Там вече идва болката още с първата инжекция окситоцин - аз и преди операцията видях какво са контракции обаче тези след инжекцията....Обезболяващи не ми биха защота съм супер алергична та ги беше страх.Аз всъщност, затова бях с пълна упойк щото само към тракриум и диприван не проявих алергия.Алергична съм дори и към урбазон.Ох малко се отплеснах.Стигнах до реанимаци - втрисане при мен нямаше чувствах се горе долу добре до първата инжекция.Съпруга ми и майка ми дойдоха да ме видят там и ми показа първите снимки на нашето съкровище още от операционната - в този момент ти минават всички болки.
Вода не ми разрешаваха да пия, все още бях на системи, влимаха ми някакъв разтвор, но не глюкоза.
На втория ден рано сутринта станах още преди визитацията барабар с кътетъра в едната ръка и системата в другата.Добре че беше стойката на системата, защото както ти писа Лейди става ти лошо.На същия ден след обяд ми донесоха бебка-този момент никога не бих забравила.От тогава ти разрешават да пиеш вода поне литьр и половина до вечерта.Маха се и катетъра - също не боли изобщо.
Махат ти системите - на мен след 7 банки на някой повече, на други по малко, зависи.
на трети ден, след визитацията ти слагат багажа в количката а пък ти на собствен ход до асансьорите на третия етаж в ро.
Едва се добираш до леглото почиваш малко колкото да вземеш въздух и право при бебетата в интензивния сектор.От този момент престоя в болницата още два дни и половина е песен, вече си по- дбре и времето лети и как няма като държиш в ръце най - скъпото си същество.
Лепенки за раната не съм си носила.Сменяха ни превръзките всеки ден, е бях полу изкъпана, за да не мокря раната, но в бургаската болница така или иначе няма условия за къпане.
Кърмата ми слезе на третия ден вечерта.Помпата на мен не ми трябваще - цедях на ръка,защото кърмата е валко и не става за помпа, разраних си зърната.
А забравих да каа, че е важно още първата вечер след операцията да започнеш да отделяш газове и на третия ден най- много да си ходила по голяма нужда, иначе...клизма.Започваш да ядеш човешка храна от третия ден, втория само на кисело мляко.Е как да ходя по г.нужда ,честно казано беше ме страх от клизмата и пих един дуфалак.Свърши чудесна работа.
На 6тия ден сутринта си тръгнахме щастливи към къщи с таткото.
Ами това е, друго не се сещам.
Желая ти успешно, безпроблемно раждане и най-прекрасното здраво бебче.
Не се притеснявай, всичко ще мине толкова бързо, че дори няма да разбереш.После ще се врйщаш наза само с добри спомени!
Успех!

Тук в Пловдив раждането секцио е песен, за разлика от това което прочетох.

Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио ,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?

Повечето от момичетата тук са чакали прекалено дълго този щастлив момент и са го дочакали...(аз още не съм... ). Има много причини, обуславящи раждането секцио - годините на родилката, начинът на забременяване, препоръката на лекаря, медицински причини  и т.н....Обаче, четейки разказите на момичетата - направо се стресирах...

du6ka,и на теб ще дойде редът дали ще е секцио или нормално раждане пожелавам ти от сърце да стане реалност още тази година.

Ще стане du6ka,горе главата

Няма място за стресиране. Дай боже да стигнеш до там, за седмица ще си го забравила.

Благодаря ви, момичета - дано! Но на моята достопочтена и преклонна възраст - просто няма да имам право на избор! Сори за спама по темата...

Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио ,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?

Когато казах на наште, че съм избрала секцио всички гракнаха в един глас. Направо си ми забраниха (дори и мъжа ми). Тогава аз все още се съобразявах с тях.
Сега обаче аз не мога да разбера, защо тези които не са раждали със секцио изказват мнение за секциото. Аз никого не съветвам да ражда нормално, както и да си купува черно-зелен монитор.

Здравейте момичета
надявам се да отговорят само препатили! Става дума раждането секцио - чисто практически престоя в болницата не ми е мноого ясен- раждане - после престой /кървене, болки - моля за чисто битови наставления - какво точно да нося по колко и т.н./

Не мога да се нарека препатила, но ще ти отговоря Раждане секцио заради възраст 39 г. и 5 опита инвитро, без никаква болка, не ползвах обезболяващите, макар че си носех Нимезил и ми бяха приготвили инжекции. В несесера - телефона, мокри кърпички, носни кърпички, Нимезил, шнола, вода. За кървенето ползвах превръзки за родилки от аптеката в болницата, удобни са и чаршафчетата за еднократна употреба, както и ако можеш да си намериш гащи за родилки, също за еднократна употреба. Нощниците да са поне 3 бр. с копчета отпред. На четвъртия ден след раждането донесоха бебето при мен, на шестия ден си бяхме в къщи. Всичко беше прекрасно, като изключим истериите поради хаоса при изписването.

Желая ти успех!

нее не се стресирай, няма за какво, ще си забравила още на 3 ден не след седмица

Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио ,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина

Лично аз раждах секцио поради медицински причини - тоновете на бебето започнаха да заглъхват след четири часа контакции през 3 минути, изтекли води и 1 см разкритие. На лекарски жаргон на тва нещо му викали "сухо раждане". Бих се радвала да родя естествено, но не и с риск за бебето.
Аз пък се чудя, как има майки, които държат веднага след раждането да им се бие инжекция за да не им дойде кърмата /имам две познати от тази порода/.
Пак се чудя, как има майки, които остават бебетата си 12 часа с насран и опикан памперс, при все че форумите бълват само изказвания на супер - майки.
Абе чуденките ми са много - да не ги изброявам сега тук.