Здравейте мили момичета,
Все по-често започвам да си задавам въпроса( както предполагам и много от вас) защо аз, защо точно на мен. Защо непрекъснато виждам бременни жени, майки с по1, 2 деца, а аз нямам...и както се очертава, може и да нямам . Сигурно има някаква причина. Може би, ако я разбера поне ще знам защо, поне няма да се чудя и всичко ще е ясно - примерно понеже си направила.....еди какво си и сега трябва да си платиш, или пък защото си избрала да имаш - еди какво си и затова няма да имаш деца. Или пък - понеже си много критична към всички, затова докато не се поправиш и осъзнаеш , няма да имаш деца....нещо в този смисъл. Все по-често си мисля, че може би причината е на чисто духовно ниво и колкото и изследвания да направя, докато не променя нещо същественно в себе си, няма да успея....докато, както се казва не си науча урока...., но като не знам точно какъв урок да науча, как да си го науча??

   

Здравей , Таня!
Дали това , което ни се случва е следствие от нещо ? В нас ли е причината ?
Преди доста време си забраних тези въпроси.
Съзнанието е склонно да търси логика във всичко. А по широкия свят има толкова нелогични неща , на които никога няма да получим логичен отговор.
Остава ни само насадената от нас самите , вина и комплекс за малоценност.
Не бива !
Това е нещо , което се случва .
Случва се на нас хората , случва се и в природата.
По тази причина съм приела този проблем като предизвикателство , пречка , трудност с която сме се хванали гуша за гуша....накрая ще оцелее само един.
Е ,дано да съм аз!
Не се измъчвай и не пилей енергия в търсене на първопричината .
Такава може да има , а може и да няма . Все едно ,това няма да помогне кой знае колко.
Войникът на бойното поле ,не се замисля каква е причината за тази война , защо неговите врагове стрелят отсреща , ... той просто воюва!

Таня, причината за това е, че си човек.
Всички тези болести, за които знаем ходят по хората. Ако вероятността да се разболеем от нещо е много малка според министъра на здравеопазването, то за теб самата не е така. Не е правилно да си мислим щом е малко вероятно, значи на мен не може да ми се случи. Ами все на някого се е случило и това, че е малко вероятно никак не го успокоява. Почти всеки се разболява от нещо и почти никой от всичко.
Така е и с уредите в къщи. Всяко нещо рано или късно се нуждае от ремонт. Ако си пазиш нещата, това ще се случва по-рядко, ако не - по-често. Но винаги ще се случва.
Хубавото е че в огромната си част от случаите нещата се оправят.
Така е станало и при теб. Някъде там едно малко винтче се е износило. Кога и защо е станало така вече няма значение. Единственото в момента е кой може да оправи това винтче и кога ще стане това.
От мен късмет.

Аз винаги съм търсела логика в наказанието да нямам дете. Дали някога съм направила лошо и сега ми се връща. Нали хората казват "всичко се връща на този свят". Е, тогава аз трябва да съм направила нещо изключително лошо за да наказанието да е толкова голямо. Е, какво съм направила?!
Дали има съдба - не знам, дали ме наказва- не знам. Но адски страдам.

На моята сватба, нали знаете има обичай с ритане на менче с вода и бяло и червено цвете. Ако излезе първо червеното- момче, ако бялото - момиче. Аг го ритнах, но нищо не излезе, завъртя се заедно с цветята вътре. Съдба ли е? Не знам, но ми горчи като се сетя за погледите на всичките ми гости- ужасени и мълчаливи.

Аз пък не гледам на проблема точно като наказание.Нали Бог ни обича всички еднакво. По-скоро е някакво изпитание.Освен това погледнете на проблема от друг ъгъл.Жените които забременяват и раждат прекалено лесно,дали ще са толкова добри майки,колкото нас,които ще успеем по-трудно?Дали не е това идеята на Бог,да бъдем по-добри от другите?

Мнооого отдавна не търся отговор на въпроса "Защо аз, защо ние". Човек търси първопричината за нещо, само когато това ще промени ситуацията. В нашия случай смисъл от излишно обременяване няма.
Конкретно по въпроса "Вярвате ли в съдбата". Твърдо не. Съдбата на човек е в неговите ръце - той сам решава какво, кога, къде, по какъв начин. Всичко това зависи от неговата инициативност, сили и възприятия към околния свят. Изречения от рода на "Ами така е решила съдбата" отразяват безсилие, нерешителност и т.н. "Такива са обстоятелствата и аз ще се боря с тях" е вече друго - ясно изразена позиция, която ще се отстоява.

Едва ли има момиче тук, което да не си е задавало този въпрос. И аз не правя изключене - в началото бях сърдита, разочарована, бясна на всичко и всички. Сега пак ме боли, но се сещам за една мисъл на Ремарк, която прочетох докато бях все още ученичка и винагия си я припомням - Докато човек не се откаже от себе си, той е господар на съдбата си! Е, аз все още не съм се отказала, а и не вярвам някоя от нас да го е направила. Да, трудно е, на моменти дори непосилно, но всички ще се справим. Няма друг начин, защото каузата си заслужава. И ДА, убедена съм, че ще бъдам най-прекрасните майки, защото мечтата за рожба е израснала най-напред в сърцата ни!

Вярвам в кармата. Вярвам, че нещата са свързани и не се случват просто така. Вярвам, че всяко нещо ни учи и ни помага да израстнем духовно и вярвам, че именно духовното начало е водещото!
Винаги съм вярвала, че децата се раждат, когато са готови да се родят. Също така бях убедена, че при мен няма да има случайно заченато дете -просто не вярвам в случайността. Когато взехме съзнателното решение за дете си мислех, че съм готова, че моментът е подходящ и при двама ни, че нещата зависят от нас и нашите усилия ще са достатъчни. 3,5 години се въртяхме в кръг, за да се убедя отново в първоначалното ми вярване. Мия реши да се роди в момента, в който си платихме такса за инвитро и аз заявих категорично, че този месец даже на теория няма шанс да съм забременяла. В дългия път до моето детенце осъзнах, че в акта на зачатието се вплитат 3 души, а не 2 и че тези 3 души трябва да са на една и съща вълна в един и същи миг. Точно затова винаги съм смятала, че животът е чудо.

 Да, и аз се питам всеки ден са какво го заслужих - първо да изгубя и двамата си родители и после да не мога да имам деца. Но за съжаление от това не ми става по-леко а напротив. Понякога ме обзема такъв гняв и безсилие че направо губя почва под краката си. Затова съм решила да си забраня този въпрос, така и така отговор няма да получа. Опитвам се да се фокусирам върху хубавите неща в живота си - това, че имам един прекрасен съпруг, една не лоша работа, здрава съм и др. Опитвам се да се превъзпитам. В смисъл да приема и да се примиря с нещата, които не мога да променя и да се боря без да се отчайвам за тези които мога. Много се надявам това да стана майка да е едно от тях. Надеждата ми се крепи най-вече на напредъка на медицината и на тези от вас, които са успели.
 Да, вярвам, че всеки си има съдба, но също така вярвам и в силата на човешката воля.

... Сигурно има някаква причина. Може би, ако я разбера поне ще знам защо, поне няма да се чудя и всичко ще е ясно - примерно понеже си направила.....еди какво си и сега трябва да си платиш, или пък защото си избрала да имаш - еди какво си и затова няма да имаш деца. Или пък - понеже си много критична към всички, затова докато не се поправиш и осъзнаеш , няма да имаш деца....нещо в този смисъл. Все по-често си мисля, че може би причината е на чисто духовно ниво ...

Не аз изобщо не вярвам в това. Няма такова нещо. Просто не е логично, при условие че много други жени забременяват безпроблемно и постоянно които изобщо не са залужили да бъдат майки. Кои са те? Ами тези дето ги убиват, хвърлят на улицата, или в някой дом, дето не се грижат за тях и не ги обичат.


Това е не само с проблема с децата. Същото важи и за други наши желания.
Стерилитетът за мен си е чисто и абсолютно здравословен проблем, както например диабета.

Просто защото на този свят справедливост НЯМА.

          *****

P.S. Момичета, моля ви не си преписвайте вина, която не съществува. Вина няма никой от нас. Нашият проблем е чисто здравословен. Kакто всички други болести. Hе отдавайте незабременяването като следствие от някакви въображаеми вини и мисли от сорта "Бог ме наказва, защото съм лоша и затова нямам деца"
Децата може И да са Божи дар, но не само. За да имаме деца трябва И да сме здрави.

Успех на всички пожелавам.
Бъдете здрави!

На моята сватба, нали знаете има обичай с ритане на менче с вода и бяло и червено цвете. Ако излезе първо червеното- момче, ако бялото - момиче. Аг го ритнах, но нищо не излезе, завъртя се заедно с цветята вътре. Съдба ли е? Не знам, но ми горчи като се сетя за погледите на всичките ми гости- ужасени и мълчаливи.

В Северна България такъв обичай не съществува.Ебати суеверието!Чувам го за пръв път в живота си!
Мислиш за това,но то е просто съвпадение.Нищо друго.
И като децата са Божи дар,защо Бог ги дава и на тия,които не ги искат?Хората се пазят и вземат мерки срещу забременяване и -на!-пак бременни!Ами изнасилените момичета?Не им ли стига преживения кошмар ами и бременност отгоре?!
А ние искаме и пак не става.
всичко е случайност...
И няма грешки,има само уроци,които трябва да усвоим преди да ни бъдат поднесени следващите.Един и същи урок ще ти бъде поднасян под различни форми,докато го научиш.Едва тогава ще преминеш към следващия.
това го четох някъде.

Цитат на: AIDA в Февруари 13, 2008, 10:24:05 am

На моята сватба, нали знаете има обичай с ритане на менче с вода и бяло и червено цвете. Ако излезе първо червеното- момче, ако бялото - момиче. Аг го ритнах, но нищо не излезе, завъртя се заедно с цветята вътре. Съдба ли е? Не знам, но ми горчи като се сетя за погледите на всичките ми гости- ужасени и мълчаливи.

В Северна България такъв обичай не съществува.Ебати суеверието!Чувам го за пръв път в живота си!
Мислиш за това,но то е просто съвпадение.Нищо друго.

Аз съм от Северна България и на нашата сватба също имаше такъв обичай + това че като булката ритне менчето , хвърля назад чиния с яйце, ориз и др. и не трябвала да се обръща назад.Ако се обърне , означавало че няма да загърби миналото си.Е, при мен нито едно цвете не излезе , а на всичкото отгоре и се обърнах да видя счупи ли се яйцето и чинията...
 Мисля , че има определена предначертаност за живота на човека , но и не подценявам факта , че живота е в ръцете ни и ние с нашите действия или бездействия определяме неговото развитие.
Въпросите за съдбата ,според мен са свързани с тълкуванието на "предначертаното" , което дали е такова ,  каквото си мислим , ние само можем да гадаем.

Стига с това менче,има си хас и аз да съм го ритнала на криво - ха-ха! и да не помня.

При мене като е втори брак и и двамата имаме по едно дете от първия,а сега не става?
А-а-а, то щото не съм ритала менчето тоя път,нали не сме правили сватба....
това ще да е.
Аида,не се самообвинявай за нищо!
Аз съм предизвиквала Съдбата не веднъж.И не веднъж точно когато си мислех,че съм щаслива,тя ми биеше 2 шамара и ме поставяше на мястото ми.
А от миналото не можеш да избягаш никъде.

На моята сватба, нали знаете има обичай с ритане на менче с вода и бяло и червено цвете. Ако излезе първо червеното- момче, ако бялото - момиче. Аг го ритнах, но нищо не излезе, завъртя се заедно с цветята вътре. Съдба ли е? Не знам, но ми горчи като се сетя за погледите на всичките ми гости- ужасени и мълчаливи.

Аида, не го мисли това, суеверие е.
И при мен не излезе цвете, ритнах го пак

На моята сватба, нали знаете има обичай с ритане на менче с вода и бяло и червено цвете. Ако излезе първо червеното- момче, ако бялото - момиче. Аг го ритнах, но нищо не излезе, завъртя се заедно с цветята вътре. Съдба ли е? Не знам, но ми горчи като се сетя за погледите на всичките ми гости- ужасени и мълчаливи.

Това ми се случи и на мен + братовчедката на мъжа ми се омъжи в същия ден и дойдоха по някое време вечерта при нас - всички бяха ужасени че 2 булки сме се видели + кзаха ми като разрежем тортата да дам на всички бременни и на мнлките деца, а аз напълно забравих - сетих се чак като гледах диска и видях племенницата(тогава беше на 1г 4м) как се клатушка към нас и се облизва гледайки към тортата.
Винаги като гледам диска от сватбата и се чудя дали наистиня няма нещо вярно в тези обичаи.

Извънредно вредни са подобни въпроси-червейчета, разяждат те отвътре. НЕ вярвам в съдбата. Вярвам в себе си, в науката, в хората които обичам, ВЯРВАМ в хубавите неща в любовта...

Момичета здравейте,
Аз също определено не вярвам в разни глупави суеверия - кой какво ритнал или кой кого срещнал на сватбата си..., някакси не смятам, че това може да даде отражение.
Но също така вярвам в съдбата, като под това имам пред вид, че големите значителни неща в живота на човек някакси са преопределени - имам пред вид -  кога ще се родиш, родители, мъж, деца....
Не мога да се съглася, че проблема стерилитет е само здравословен, мисля, че той дава дълбоко отражение във всички аспекти на чов. живот, за да бъде само здравословен.
Затова смятам, че той ни е даден с някаква цел, трябва да има някакъв смисъл от тази дълбока лична драма, която всяко едно от момичетата тук изживява...
Но в крайна сметка за едно тука момичетата са прави - май наистина няма смисъл от този въпрос, едва ли ще разберем отговора, а само да хабим напразно енергия в излишни терзания, може би не е много умно.
В крайна сметка единственното което можем да направим е да продължим да се борим и да направим всичко по силите си за един успешен финал...
А пък на въпроса " защо " , може би някога, някъде ще получим отговор, но едва ли ще е тук и сега;-)))
На всички ви пожелавам КЪСМЕТ и УСПЕХ!
 

Не искам да вярвам в съдбата! И даже да я има, аз пък отказвам да я приема! 
Защо на мен, защо точно сега, когато бях толкова щастлива, защо трябваше да загубя бебчето си, след като толкова години се борехме със стерилитета?! 
Хиляди въпроси си задавам хиляди пъти и още толкова самообвинения, макар да знам, че всъщност нямам вина. Изпитвам страх и ужас да не ми се случи пак същото, защото никой лекар не може да ми гарантира, че всичко няма пак да се повтори.
Какво ми остава тогава? Остава ми надеждата за по-добро. Ако я загубя, тогава и аз съм загубена.
Дали е съдба, дали това са уроците на живота, дали са случайности не знам. Не мисля, че някога ще разберем. Това, в което обаче съм убедена е, че всичко, което зависи от мен трябва да го направя, защото иначе ще се самообвинявам някой ден. Но вече ще бъде твърде късно.........
Прегръщам ви всички и ви желая много късмет и най-сетне успех!

Момичета, наистина искрено съчувствам на всяка от вас, за страданието, което преживява.
Но искам да споделя моето мнение по въпроса за съдбата.Според мен животът е като хазарт, една игра на карти или лотария.
Всеки може в определен момент да изтегли "лоша карта".И "лошите неща", които ни се случват, са лошо стечение на обстоятелствата.Теория на вероятностите.Нищо повече.

Вярвам, че за всяка от вас ще дойдат по-добри дни, по-щастливи моменти.Няма начин да не стане, все някога печелившата карта ще се падне.

Пожелавам ви го от сърце