Здравейте.
Моля ви да си кажете мнението относно съжителството с домашните ни любимци по време на инвитро, икси..., евентуална бременност, раждане на детето.
Ние имаме едно много добро дебело приятелче лабрадорче Бари - на 2 години и един палав котарак Додо - на 8 месеца.Те са ми спасението да не полудея докато съпругът ми е на път и са ми наистина огромно успокоение.
Ясно ми е, че за по-възрастните хора около нас ( и може би не само за тях), е недопустимо да има животни около малко бебе, дете но аз немога да си представя да се разделя с някое от животинките си, които са ми помагали в много самотни дни и нощи и са ми като деца.
Разбира се говоря за животни които имат всички ваксинации, и не спят в креватчето на бебето:)
Бебето още го нямаме но се борим:)

аз имам далматинец Кели на 10 години.Няма да го дам за нищо на света...то ми е първото детенце.

Интересувала съм се и това,което знам е ,че маците трябва да стоят по-далеч от бременните жени и малките бебчета.Те са много мили,обаче са най-силните алергени...нали си чувала и за токсоплазмозата.Възможно е да се заразиш само от коте,от куче не...
Другите девойки да помагат

За котките съм съгласна за токсоплазмозата. При кучетата не знам , но все пак ходят навън, а е много важна хигиената и за бременната и за бебето.

Благодаря ти Дидон.
Това за котката не го знаех признавам си, но ако имам късмета да съм бременна след месец ще измисля вариянт.Зная, че котките са животни които могат да си живеят без да имат нужда от човек (освен за храна:)...а може би така успокоявам себе си, ако се наложи да се разделя с нея за малко:(

Когато реШихме да правиме бебе се поинтересувах zа въzможността котките да ме zараzят с токсоплаzмоzа. Вzехме им пробичка от тоалетната им, която се иzследва zа всякакви въzможни глисти, токсоплаzмоzа и и и .... Слава богу отр. СЛед раzговор с ветеринарния лекар, гинеколожката ми и много четене стигнах до иzвода, че по скоро Ще си докарам токсоплаzмоzа от някоя поляна навън или от сурово месо, меко сирене и иzобЩо от храна, отколкото от котките ми. Освен това проблемът не съЩествува при цени, веднъж вече преболедували.

Не бих се откаzала от котките си, те ми бяха утеха, когато пометнах, те ми ближеха сълzите и се гуШкаха в мен.

тук и аз се съгласявам...за домашните любимци обикновено се полагат големи грижи/или поне при мен е така/ .От тревата и обувките ни можем да си докараме повече главоболия

а за котките-те найстина са самостоятелни животни.Не са като кучетата и си живеят в техен свят.Ако е в любимия си дом,на топло,ако е сита,няма да страда,че не е в стаята,в която си и ти

Нямате представа колко ми олекна от прочетеното:)

Благодаря ви момичета.

От мен лека вечер и нощ защото Бари вече се моли за разходка:))))

За котките не знам, но когато забременях, имах куче /и още го имам, но то живее при майка ми/. Живяхме заедно през цялата ми бременност. Когато дойде детето, не пусках кучето в стаята няколко месеца. Мога да ти разкажа куриозна случка. Майка ми излязла с количката /внучето/ и кучето на разходка. Една съседка се навела да разгледа бебето в количката, а Ричи /моето куче, което е пекинез/ започнал да лае жената и да пази бебчето от нея. Спомням си, че когато забременях се консултирах с лекар. Явно не ми е казал, че е опасно, защото не махнахме кучето. Държа да отбележа, че трудно се сдобих с първата си рожба и ако имаше нещо притеснително, бях готова на всичко за нейно добро. Дано да съм ти била полезна.

Лиско, както ти казаха вече момичетата котките могат да бъдат опасни, но не е задължително.Аз изкарах цялата си бременност и сега си гледам детето в присъствието на не една а две котки и едно куче.Съществена подробност, обаче, е че котките ги имах доста от преди да забременея и кагато си правих изследване за токсоплазмоза беше положит титъра, който показва не налична инфекция, а такава прекарана.Т.е организма ми вече си беше изградил антитела и бях по- спокойна.По същото време в изпражненията на котараците нямаше такава бактерия.Така, че не е за пренебрегване факта, че стази гадина можеш да се заразиш и от не добре измити зеленчуци,месо сирене и т.н.

Аз имам 2 котета.
Те са са ми утеха,те са ми другарчета...не бих ги махнала ,освен ако не е крайно наложително.
Големия ми котарак е вече на 14 години....той е много привързан към нас ,непрекъснато търси контакт, ласка и топлина.
Когато остане сам плаче,когато се върнем ни посреща и мяука нещо си говори...А малката е  на 7 месеца -дивее ,щурее - добре се чувства сама...не бих казала ,че нямат нужда от човек освен за хранене така ,че котките са различни .
Аз сама си назначих изследване преди няколко месеца ей така профилактично....пак някой ми беше говорил за токсоплазмоза и алергии...резултата беше -
Колкото до алергиите мисля,че може да се отключи във всеки един момент от всичко ,алергени всякакви...

 Този вляво,на снимката го гледам 8 години.Беше голям колкото главата си сега.Не го давам за нищо на света!Дай боже да забременея,прехвърлям грижите за хигиената му на друг/мъжкото тяло/.Все пак сме интелигентни хора,ще вземем всички превантивни мерки за опазване на здравето на цялото семейство.

Дивна, Рита, Гея, Жекова, Миле, Дидон...на всички вас една голияма предгъдка от мен:)))
За себе си и котарака ще направя необходимите изследвания "за да ми е мирна главицата" и на този етап спирам да се притеснявам, че може да се наложи да си дам някое от животинчетата някъде:)От това наистина олеква.
А и съпругът ми като се прибере ме отменя за 2 месеца в грижите за тях:)Така, че...според една негова любима фраза..."щом сме двама, страшно няма"
Дай Боже да додочакаме + резултати:)))
Като се науча и как да си прикача снимка във форума ще ги включа:)
Лек ден момичета, аз днес отивам за първия декапептил.

Ето го моя отговор

Това, на което са се подпряли е леглото на бебето. Арес го гледаме като най-голямото ни дете, през дългите години стерилитет той ни беше опората и радостта (той и предишното ни куче), не го давам за нищо на света. И за да видите, колко "лоша" майка съм - децата си спят по леглата, а кучето - в нашето:lol:.

Фоксче...и аз някой ден ще бъда "много лоша" майка:))))))))))))))))))

Благодаря ти, снимката е страхотна:))))

Мнвого е грешно схващането за котките и токсоплазмозата. Токсоплазмозата се разнася от плъхове и пилета, а котките са набедени за основни"заразители". НО ТОВА НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА ЖИВОТИНЧЕТА, КОИТО СЕ ХРАНЯТ ОТ КОНСЕРВА И ИЗПОЛЗВАТ КОТЕШКА ТОАЛЕТНА! Самата болест трябва да дойде отнякъде,нали. Аз имам син на 6 месеца и котарак на 8 години. Бяхме си заедно по време на процедурите, бременноста и сега. Даже ми спеше до корема до последно, много добре ми действаше

:)Да, нашето малко все още котараче много обича да се завира на топло под одеалото.Мъжът ми така го научи а и много ми топли крачетата:)
А като няма одеало се сгушва в кучето и двамата спят на охлюв - а аз все ги дебна и ги снимам:)

А какво ще кажете, че първите три години в живота на детето е най-голям риска да се появят алергии? А не е ли котката от най-прочутите алергени?  И аз имам животни в къщи и се чудя вече какво да правя. Лекарката ми ме предупреди ако забременея всички животни да ги давам на някой, а аз не искам.

Мииии,честно казано и аз съм в подобно състояние.По-горе и аз писах за алергените.Това между другото ми го е казвал и ветеринарния ни лекар...
Аз не мисля да давам мойто куче на никого,в най-лошия случай ще го пратя при майка.
Мисля да му огранича достъпа до бебето и стриктна хигиена,което всъщност и без наличието на животно ще е необходими.

Нали знаете какъв голям процент от хората,които са заболявали от тения ,всъщност не са имали животни в къщата си...

 

никога не съм се и замислила да махна моето куче,даже от сега му казваме,че ще става батко :lol:а той явно усеща и не ми скача по корема

снимката на фоксче ми е любима 

Сега се сещам за едни наши добри приятели, които имат бебе на 8 месеца и котарак на 7 години.котарака е при тях още от раждането на първото им дете а сега спи в кошарката на бебето:)Да...преди месец го видях и странно, 4е 4ак сега се сещам за това:)
Аз вероятно не бих се престрашила чак дотам но и не бих се разделила с животинчетата.
сега ще опитам да си прикача снимка:)