Уф, все се каня да си направя един дневник, ама не стигам до там
Ами значи накратко: лапароскопия, две снимки, две хистероскопии, предстои ми втора лапароскопия /аз съм със запушени тръби/ и още, ама не са толкова важни.
Мъж ми - варикоцеле 3та степен (първа спермограма-лека астенозооспермия и 10% нормална морфология; втора спермограма след витамини и билки- нормозооспермия, но 9% по Крюгер).
По съвет на доктора решихме да започнем с инвитро на спонтанен цикъл през ноември миналата година, защото на практика единствения проблем беше тубарен фактор(надупчили са ми поликистозните яйчници по време на лапарото, вследствие на което имам доказана спонтанна овулация и досега). Цикълът ми е на 25-26 дни с овулация на дванайстия ден. Започнахме инжекции пурегон 100 (три поредни дни, но не помня от кой ден) успоредно с инжекции цетротид /cetrotide/ за блокаж на хипофизата /четири дни/. Оказа се обаче, че въпреки последните ЛХ-то се е качило. Все пак ми сложиха прегнил и определиха деня за пункция. Но в деня на пункцията фоликула се пукна на път за клиниката./много специфична болка/. И не се стигна до продължение. Предвид тази случка се налага да продължим с ин витро матурация. Мисля, че няма стимулация (а дори и да има тя е минимална). Вадят се няколко незрели яйцеклетки (преди доминантния фоликул да е достигнал 10 или 12 мм-не помня точно), отглеждат се до зрялост в лабораторни условия и оттам нататък процедурата е като при класическото инвитро /или икси/.
По принцип се прави при жени с поликистозни яйчници или при такива, при които има по-голям риск от хиперстимулация. Или при такива като мен