Виж колко по-лесно щеше да бъде ако беше написал това, вместо кратките изречения-бомбички.
Виж сега, хората осиновяват деца, когато могат и когато не могат да имат деца. Малко са семействата, които не искат деца и самия акт на осиновяване е породен от емоционална потребност. Да, аз обичам детето си, но го осинових, защото исках да имам дете. Водеше ме егоизмът, желанието да съм майка. По същата причина забременявах, не защото исках да дам любов на едно дете, а защото исках да се осъществя като майка. Не смятам, че причината, поради която имам моя син ме прави по-лоша майка. Когато хората правят секс с цел забременяване, не го правят от благородство. Същото е и с осиновяването, в повечето случаи. А че неподходящи родители има, да, има, но и много хора правят деца не заради самите деца.
А по отношение на изоствянето и търсенето, това е решение, което всеки взема за себе си. Аз също не знам как бих постъпила ако бях осиновена. Пък и всеки е с различна емоционалност и има различен праг на поносимост, човек съзрява за такива решения постепенно и те идват сами в един момент.
Не съм по многото писане, просто исках да кажа, че нещата не са нито бели, нито черни и с малко повече изречения могат да се избегнат неприятни ситуации.