Здравейте! Виждам, че днес никой не е писал тук, но това което прочетох все едно съм го иззживяла аз...Явно болката ни е голяма, а хората си нямат друга работа и като, че ли подсъзнателно го разбират и точно, когото неочакваш те клъцват..Аз от 1г.и 4 м.се боря за бебе и кошмара, чрез думите на хората, който преживах, ми се явно отрази на психиката вече. Решила съм си вътрешно, че явно не е било писано и засега няма да предприемам вече нищо...но на вас ще кажа- не се отказвайте, защото това означава, че сте победени! Борете се, за да няма други като мен..

Аз пък не разбирам как може да се връзвате! 

Хората са злобни не само по този проблем - нима никой не ви е обиждал за външния ви вид, не е подмятал нещо за професионалния ви опит, за парите, които изкарвате и т.н. Аз никога не съм крила от колеги или приятели, че правим опити, говорих си супер свободно за това и без никакви притеснения. Не ме е било срам, че не мога да имам деца и не съм се срамувала да говоря за това.

Освен това никога не е било проблем, нито е било болезнено за мен да си комуникирам с бременни или малки деца.

Мисля, че проблемът е вътре във вас, не в другите хора, те в много случаи не знаят какво и как да кажат, а вие не трябва в никакъв случай да се впечатлявате, защото раната става по-голяма ...

На мене скоро тази фраза не са ми я казвали, но пък за това снаха ми всеки път като дойде у нас ме пита вие с Иво работите ли по въпроса за бебе. Последният път моят не издържа и и каза "виж сега не работим по въпроса...секс не сме правили от 4 месеца тъй че няма и бебе". Е веднага се започна с наставленията че даже и за пози започна да говори (при положение че аз съм на 38, моя на 34,а пък тя на "цели" 25 години). Не мога да не се впечатлявам от такива изказвания, защото всички у нас знаят че аз имам проблеми, колко много съм разказвала и на снаха ми за това какви изследвания са ми направени, как ме стимулират. Да не говорим за периода в койта бях бременна за малко след инсеминация. Заболя ме още повече когато майка ми онзи ден ми разказваше за разговора си с общ семеен приятел и какво му е казала. Като си мисли, че аз понеже не показвам чувствата си пред никой не ме е засегнала. Та взела тя да му каже, че "ние проблеми със забременяването се видя че нямаме , при нас проблемите са със износването". Абе жена ако нямах проблеми със забременяването дали щях да посещавам клиника по репродуктивна медицина и да си давам корема и задника да ми ги дупчат :bonk:Или просто си ходя в клиниката да се видя на по кафе с д-р Стаменов и д-р Персенска?

Незнам дали е до вътрешната нагласа, но на мен наистина ми е трудно да кажа нещо и да реагирам по някакъв начин на тази фраза. Колкото и да се опитвам да не и придавам значение има моменти в които много ме жегва в сърцето и... Може би за хората това е нормално като поведение да те питат за това, незнам, немога да си обясня, но не имало случай или поне не сещам за такъв наши близки и приятели поне веднъж да не са ни питали какво чакаме..., няма ли..., не ви ли е време....Мисля си че е неизбежно да не се сбълскаме с този непоносим въпрос, просто трябва да намерим начин да преживяваме неприятното усещане, което оставя в нас, или по някакъв начин да се защитим дори и с риск да поставим човека от среща в неприятно положение \ въпреки че понякога си го заслужават\. Аз се радвам, че поне родителите ми ни подкрепят и никога не поставят въпроса преди ние да отворим дума, а за родителите на мъжа ми нямам думи, те хорицата какво да кажат като и те 9 години са чакали първата си рожба...а на онези години сигурно и на тях не им е било лесно, а така им личи че им се искат внуци . Но колкото и да са нетактични понякога хората около нас не им пожелавам никога да се сблъскавт с този проблем.

Да, в повечето случаи хората говорят без да се замислят, но в повечето случаи си е от чиста простотия и злорадство. Убедих се, че с прости хора човек не може да се пребори,  единственият начин е да не обръща внимание, колкото и да е трудно. Момичета, горе главите!