Момичета, благодаря за сърдечния прием! Тук атмосферата е доста ведра, което наистина помага. Все ще успея да се нагодя към новите перспективи.
Аз се притесних, защото съм почти на 40 и дали от глезенето на мъжа ми или от годините, но някак си се чувствам не толкова енергична. Сигурно и многото мислене е вредно, че то още какво ли няма да ми дойде на ум ако продължавам да разсъждавам.
Е, ще оставя нещата да се случват и с повече добро настроение надявам се да се справя. Олелееее, колко задръстено прозвучах
Няма страшно, ще ми мине

Faith_hope,добре дошла и от мен!!!
Притеснявай се по-малко, ако можеш
Супер е,че двойните мами се увеличават

MALENA, много готин виц  . Faith hope, ще се справиш, мисля че дори си в разцвета на силите си, а пък затова как ще се промени живота и мисленето ти, когато си паявят малките сладури, сама ще разбереш./ Много ти е сложен и дълъг ника /

Един призив към бременните от вас! Сигурна съм думите ми ще потвърдят и майките на близнаци. Не се страхувайте предварително! Знам, че е трудно, защото самата аз се тресях от страхове и нерви, четейки къде ли не, какво ли не. Питах сигнус, сами, ема, затрупвах ги с въпроси, а когато останах сама с бебета по цял ден си се справях отлично. Дори се е случвало да ги изкъпя сама и даже беше много приятно и забавно.
Най-важното според мен е, това, че всички бебета са различни като характер и прочие. Недейте да съдите по другите близнаци за вашите все още неродени близнаци. Изглежда много, много трудно, всъщност не е чак така. Това, което забелязах при мен е предварителната нагласа за нещата. Ако си казвате нон-стоп "как ще се справям, сигурно ще е много тежко", да-тежко ще ви е!
За себе си съм изградила една философия или по-скоро поведение.
И тя е следната: Да, трудно е с едно бебе, камо ли с две! Да, трудно е, когато си спал по 3-4 часа на денонощие първите два месеца. Трудно е, когато едното плаче, още по-трудно е, когато и двете бебета плачат едновременно и нямаш физически сили да ги гушнеш и успокоиш. Трудно е, когато имат колики, но има начини за справяне! Уморително е приготвянето за разходка, защото обличаш две човечета. На мен ми предстоят зъбките, признавам, страхувам се, но знам, че и това ще преодолеем, предстои ни прохождането, но знам, че няма как - ще проходим заедно  . Но пък защо ми е да си блъскам главата предварително, като не знам, дали пък на моите няма да им излязат зъбките по-безболезнено. Дали пък няма да проходят по-лесно, а?  И така си вдъхвам сама кураж и оптимизъм.
Казвам си, аз мога и ще се справя! Ето това работи при мен.
Както виждате време имам, вися по цял ден в сайта, и успявам и всичко останало да си свърша. Е, уморена съм вечер, но не винаги! Не отказвайте помощ никога, колкото и да ви е неприятно понякога. Най-мажното е децата ни да са здрави и щастливи! Аз приемам всеки един етап от развитието им като нещо неповторимо, и сега с усмивка си спомням първите тежки месеци, и се опитвам с усмивка да очаквам другите промени в тяхното развитие.
От днес момчетата са сами в стаята си, ние се отделихме в другата спалня, така че и при мен сега има леки притеснения, как ще е през ноща. Основно ми е мъчно, че няма да съм при тях, но пък знам, че понатам ще ми е по-лесно. През деня основно са сами, играят и спинкат, не ме търсят, така ги научих от малки. Естествено играем заедно, гушкаме се, разузнаваме света около нас. Виждам, че при други майки, които са по цял ден с децата в една стая, е по-трудно, когато остават децата сами дори за минутка. Може и да греша, ще видим как ще е занапред. 
Така че, при нас военния режим действа .

Уф, стана дълго, но ми дойде сутрешната неделна муза  , дано съм била полезна.

Ей, Касинка, много хубаво си го написала!
Наистина е голямо предизвикателство и не е много лесно сам човек с две бебета, но пък за сметка на това е неповторимо!
От както са се родили си ги гледам сама. Е, мъжо помага, но все пак и на работа ходи.
Винаги сама съм ги къпала и ми е било много кофти, ако са си проспали банята, това е като ритуал и на мен и на тях им е много приятно, лудницата е пълна. На разходка също много пъти сама съм ги извеждала, малко ми беше трудно, но се организирах и сега няма проблеми. Бабите не могат да помагат, защото не живеем в България. Но пък и аз съм си малко чешит и необичам някой да ми се бърка.
С две думи, няма нищо страшно! Както Каси каза, много е важна нагласата!
Успех, а ние и другите двойни мами ще помагаме със съвети въобще с каквото можем!

Каси, Меченце супер сте ми полезни с тези постинги!!
Около мен всички в хор помагат едва ли не колко е страшно и ме
вадят много от равновеси Особено родителите на мъжа ми,който
предлагат помощ и после се скатават :xмога много да пиша за тях,но ще се въздаржа!!
И аз като Каси си повтарям,че ще се справя.В крайна сметка сме минали през доста по тежки изпитания.Ще има тежки и трудни моменти обаче най-важно за мен,е че имам страхотен човек до себе си и заедно ще се справим!
Благодаря ви мацки за подкрепата,много положително ме настройвате

На мен най-са ми неприятни изказвания от други хора като: "Олеее ДВЕ! Как ще ги гледате, то грижите по едно са толкова много, а пък ДВЕ!?"
 Един път път мъжа ми отговори на такова подобно "Как ще ги гледате?" с "Ами как, с мерак и любов!"

 :thankyousign:на Каси и Мечето, такива положителни неща ще ни мотивират, че ИМА НАЧИН да се справим с близнаци, на пук на всички

Душички! Толкова сте сладки, благодаря ви  !
Каси, такава философия е достойна за завиждане. Аз също съм горещ привърженик на този начин на мислене, който наистина помага, но понякога, когато си свалил гарда и те сварят неподготвен, се получават ей такива глупости като моите притеснения.
Още повече, че снощи не можах да се успокоя заради оплакванията си по-горе. Прекрасно знам колко изстрадана е всяка една бременност тук и как много от жените от Зачатие биха дали мило и драго да са на моето място. Извинете ме за малодушието.
Разбира се, че ще се справим. Имам прекрасен и всеотдаен съпруг, чудесна свекърва, майка и куп роднини, които веднага се вдъхновиха от идеята за двете бебета. С един удар-всички зайци
Благодаря ви от сърце 

Момичета, няма място за притеснения, просто нещата се нареждат според естествения им ход, вярвайте ми. Който ви дразни - игнорирайте го, но възпитано, който-помага-ценете помоща му.
Fiith hope, радвам се, че можеш да разчиташ на толкова помощници. Не се укорявай за мислите си, всеки минава и през този период.
Да, всеки нарежда и дава акъл как се гледат две бебета. И как пък знаят като са гледали по едно  . На мен сега ми писна да слушам, че съм отделила децата сами толкова малки. 

Аз също имам съпруг, който помага, защото не мога да си представя да не мога да разчитам на него. Но истината е, че много повече помагат близките на майката, това е. Не знам аз каква свекърва ще съм, дано взема поука от собствения си живот.

Безспорно е трудно и аз така си виках,че после ще ми е по лесно ама не е.С това не искам да плаша никои прото след седмица,две откакто сме вкъщи и неспането и аз почвам да се оплаквам.

Безспорно е трудно и аз така си виках,че после ще ми е по лесно ама не е.С това не искам да плаша никои прото след седмица,две откакто сме вкъщи и неспането и аз почвам да се оплаквам.

Ази, знам какво ти е, и аз не знаех ден ли е, нощ ли е, стискай зъби, нещата ще се променят драстично като станете на 3 месеца. После пък ще дойдат и другите грижи, но така е с две бебета, после ще сме обичани два пъти повече  .

Момичета може да е трудничко, но е незабравимо. Има толкова много забавни моменти. Например да ги нахраниш и да хълцат в синхрон  .
Понякога с тати се чудим хората с едно дете какво толкова мрънкат колко ужасно трудно и страшно е.
Важното е да има организация.
Ази ние сме решили проблема с недоспиването така. Една вечер аз поемам храненет в 00 и 06, а тати в 03, а на другата вечер се сменяма. Така и на двамата се събира прилично количество сън. Е понякога при голямзор ставаме и двамата  .

Най страшното до момента е като си сам и наистина и двете плачат, а ти няма как да гушнеш и двете.

Преди 3 дни бях на гости на една близнашка мама/ влиза във форума като Pepi78/. Нейните сладура вече са на два месеца. Останах за къпането и храненето, за да се уча, даже нахраних момиченцето, и трябва да ви кажа че си тръгнах окуражена. МНого е хубаво с две бебета в къщи и не е толкова страшно. Каси, Мечето. Аси, Таурус със сигурност имат какво да ни посъветват. Аз също си мисля за това как ще ги гледам, дали ще успея да ги кърма поне до 6 мес., защото много искам да е така и какво ли още не. Но след въпросното гости вече знам, че ще упея и всяка от нас ще го направи. Това са толкова чакани бебета.
Каси поздравявам те, че си отделила момченцата ти. Аз също ще имам възможност да  гледам моите в отделна стая, сега ще й правим ремонт, и се чудех кога ще мога да ги оставя да си спинкат сами в стаята. Ти ми даде кураж, че това може да стане сравнително рано. Може да е егоистично, но искам да си спя при таткото и естествено да наглеждам малките, когато имат нужда.   

И на Каси съм й обяснявала преди и сега ще го напиша от моя скромен опит. За мен големия зор беше първите 3 месеца - след това дали се създава организация, дали ние свикваме, но е факт, че става по-лесно. Първия месец бяха дори две баби на линия и пак не ми се събираха повече от 15 мин сън непрекъснат. Тъкмо приключиш тричасовия цикъл и дойде време за новия - стерилизиране, цедене, храна, смяна, хранене на единия, на другия, оригване, приспиване и особено ако единия е с характер като Мария и непрекъснато реве (не знам ако има близнашка мама дето и двете са с характер как се справя). Казваха ми близнашки майки, че с всеки следващ месец е по-лесно. Поне до момента са прави. След третия месец вече имах време да седна да ям на масата нормално, а след 6-я и да си стоя пред компа както аз си знам Има един по-труден етап като тръгнат да прохождат, но той е около 1-2 месеца. Предимството, мацки, е че могат да се заиграват помежду си (някъде след 7-8 месец) , но пък има и предизвикателства, че много бързо се усвояват щуротиите от даден момент нататък. Единия се сети за нещо и веднага има екип за целта сформиран на момента. Наистина както казвате, най-трудния момент е като ревнат двамата , случавало ми се е в такъв момент да ревнем и тримата. И само да не чувам, че някой се притеснява как ще се справи - ще се справи! Това са толкова чакани деца, през какво ли не сме минали, че сега да се шашкаме за такива неща. Децата ви сами ще ви научат какво да правите и ще видите, че ще се справите отлично!
Дай Боже повече майки да се записват в темичката

П.П. Каси, извинявай, че се присъединявам към групата на мрънкащите ти, ама защо не изчакаш поне до годинката за преместването в другата стая  ... 

Хайде и аз да се включа и да успокоя бъдещите мами.
Наистина, както са казали момичетата, най-трудно е първите 2-3 месеца.След това се свиква, нещата стават по-лесни, изгражда се ритъм и организация.
Напълно е възможно човек да се справя сам. Мое лично мнение е, че “помощниците ” по-скоро пречат и изнервят, отколкото помагат. Установила съм, че децата са най-спокойни когато се гледаме сами и таткото помага, когато не е на работа.
Но все пак е много хубаво да имате доверен човек, който да може да ги гледа когато искате да излезете.
Излизането с или без тях за мен си остава най-трудния момент. Сега количката ни стои в багажника на колата и когато тръгнем на разходка слагам единия в кенгуру, другия го гушкам и така ги свалям и качвам.
Наистина, ще излъжа, ако кажа, че е лесно, но пък мисля, че ние, момичетата от “Зачатие”, сме толкова изстрадали и мотивирани, че това са ни най-сладките грижи и най-сладката умора.

Сигнус, ти кога отдели твоите сладури, че вече съм забравила? Ами при нас мрънкането идва от сестра ми и майка ми, но те нямат такъв опит, тоест и досега детето на сестра ми /на 8 години/ спи с нея в една стая. Иначе от други близнашки майки с такъв опит получих подкрепа. Ако пък не стане разделното спане, в стаята им има легло, ще спя при тях при нужда. Ще видим, от една нощ не мога да правя заключения.

Права си за забвленията, моите вече играят в кошарата, Михаил прекара вчера там целия ден, пищи, пее, играе си много, Хриси обаче се стряска от него и дори плаче. Много са различни. Ще видим като започнат хептем да разбират какъв купон ще настава, играчката ще бъде и плачка, убедена съм. Те отсега се удрят и си ядат ръцете и ушите, представям си като започнат да осъзнават какво правят  .


Анета, как са твоите мишлета. Кога ще се приберат вкъщи!? 

Излизането с или без тях за мен си остава най-трудния момент. Сега количката ни стои в багажника на колата и когато тръгнем на разходка слагам единия в кенгуру, другия го гушкам и така ги свалям и качвам.

И при мен е така. Докато ги облека и двамата вече съм изпотена. Но няма лесно. Е, вече след третия месец става по-добре. Няма какво да се лъжем първите месеци са си ужасно трудни. Аз имах помощници, мъжът ми също ставаше нощем да храни децата, но си беше трудно. А и Теди непрекъснато ревеше и беше в нечии ръце. Просто трудните моменти се забравят, а в съзнанието остават такива като първата усмивка, първото гукане...

аз пък не мога да си представя да гледам само едно бебче.не знам дали още съм в еуфория,но си се справям.свикнах с безсънието(аз още от 8 месец не можех да спя)верно е,че имам помощ,но така или иначе никой не може да ме замести в храненето .ние изцяло се кърмим и след това аз оставам да се доизцеждам.много съм щастлива обаче.

Аз също не мога да си представя да имам грижи само по едно бебе  , имам чувството, че ще се чудя кво да правя по цял ден, макар че не е точно така. Защото си зависи и бебето какво е. Май има и такива, които са като за две .

Сигнус, ти кога отдели твоите сладури, че вече съм забравила? Ами при нас мрънкането идва от сестра ми и майка ми, но те нямат такъв опит, тоест и досега детето на сестра ми /на 8 години/ спи с нея в една стая. Иначе от други близнашки майки с такъв опит получих подкрепа. Ако пък не стане разделното спане, в стаята им има легло, ще спя при тях при нужда. Ще видим, от една нощ не мога да правя заключения.

Права си за забвленията, моите вече играят в кошарата, Михаил прекара вчера там целия ден, пищи, пее, играе си много, Хриси обаче се стряска от него и дори плаче. Много са различни. Ще видим като започнат хептем да разбират какъв купон ще настава, играчката ще бъде и плачка, убедена съм. Те отсега се удрят и си ядат ръцете и ушите, представям си като започнат да осъзнават какво правят  .


Анета, как са твоите мишлета. Кога ще се приберат вкъщи!? 

Касинка да ти кажа и аз незнам вече кога ще са си в къщи толкова ми се иска вече. Като ви чета толкова се радвам че сте с вашите бебоци и ми се иска да съм на ваше място. В момента децата ги преместиха в 1-ва грацка и там отношението не е на ниво толкова са груби. Не ни разрешават да си виждаме децата само един път в седмицата. Иначе информация ни дават всеки ден по тел. за 1 сек. и ти затварят под носа. Днес ми съобщиха че Иво е с инфекция на гърлото попитах от къде е дошла, тя ми отговори че като идем ще ни кажела. Е извинявай какво е това те питат ли ме мен какво ми е в момента че сърцето ми се съдира. Вече не мога да спя не се храня както трябва. Е това е от мен. Ако искате повече ще ви разкажа.

Ани, какво е това отношение към вас? Защо са там бебетата, а не в неонатологията на Д.Несторов, кой ги изпрати там? Съчувствам ти, и стискам палци да се приберат вкъщи здрави и да се гледате.