Кети,
Много съжелявам.Наистина знам как се чувстваш. Целият свят се срива, всичко се обезмисля, сякаш някои е смачкал теб и живота като ненужен лист хартия. Иска ти се да се върнеш назад, да можеш, да знаеш как и какво да промениш. Просто ще те боли, това е. Плачи колкото ти е необходимо. Когато се почувстваш готова иди на църква, без значение дали си вярваща. Запали свещ, там където се пали за онези, които вече ги няма. С времето болката няма да е толкова силна, ще се превърне в гняв, после в отчаяние и в безразличие, и едва след това, някъде там ще свете лъч надежда. Пожелавам ти твоят да се появи по-скоро и да те стопли, както никога досега.
Нищо друго не ни остава.