Откривам нова тема, с надеждата и други да с разпишат, та да не съм единствената с гузна съвест. Предлагам да си споделяме гафовете като ни поразмине стреса

Аз откривам -
Вчера сме в Мадарската заедно с момиченцето на нашите приятели и още две фъстъчки -пак набори на Никола. Децата търчат - ние след тях. Всичко добре, до момента, в който Николата се заигра сам с една топка и аз се обърнах на другата посока да обсъдим с една друга майка световните проблеми. Точно след 3минути се обръщам да потърся с поглед мойто диване - и какво съзирам   
Чичо ви Кольо сам, на върха на пързалката се клатушка напред назад.
Не мога да ви опиша какъв ужас изживях. Просто не усетих как се намерих до него за да го смъкна. А и не исках да викам и го стресна...

Просто ми идеше да си фрасна един шамар. Как го изпуснах, като си помисля, какво можеше да стане... просто...

Айде вие сте, че да не съм самотна лоша майка

Фуси На всеки се случва.  Днес малката си отвори вратата на двора (по нисичка е дръжката) и заспринтира по улицата. Аз сервирах кафе на друга майка с нейното дете бяха в нас на двора . Цяло чудо е че не изхвърча кола. За първи път си отваря вратата и найстина не очаквах. Сега вече знам, както и ти, че малкия шампион изкачва пързалки Да го нацелуваш здраво

Абе , чак лоша...много силна е тази дума.

 Децата в тази възраст са толкова бързи и енергични, че ни е нужен доста голям запас от всякакви умения и енергия, за да не ги изпускаме от поглед.
 За себе си се сещам на прима виста поне за два случая.Единият пък дъщеря ми падна/беше бебе още/ от леглото, заради 5 секунди невнимание от моя страна.Другата драма се разигра на плажа.Съвсем за малко се заблях и тя свари да изяде половин кило пясък/беше малко над 1 год./Като се има предвид , че вече е на 13, сещаш се че случките са многобройни.Ако това ще те успокои, ще се напъна да се сетя и ще ги напиша  /шегувам се/
 Искам да ти кажа, че това , което ти се е случило е нормална житейска ситуация и не е нужно чак толкова да се терзаеш.Офисът, в  който работя е непосредствено до кафето, където се събират майките от града.Няма да ти казвам колко често си имам по някой пълзящ или едвам пристъпящ гостенин и , че по някога майката се сеща да си го потърси едва след 3-4 мин.
 На всички много ни се иска да сме перфектните мами, но сме хора и грешим , разсейваме се ,понякога нямаме време за децата.Това не означава , че сме лоши майки.
 Ще следя темата с интерес.

тоя клуб, аз съм го основала. много пъти ми е идвало да пусна една такава тема и да се подложа на публично засрамване и самобичуване. не искам да си разказвам изцепките, защото ме е срам от тях. вие с пързалките и пясъчниците - трева пасете...

Да се разпиша и аз. Вече разказах, как бях оставила Ели на средата на спалнята и тя беше успяла да се дотътри до края и да падне. За щастие ни се размина само с моята уплаха. От тогава заграждам с възглавници. Това ми е първото провинение, второто, когато излизам с количката на раззходка оставям Ели в коридора в столчето и за кола и смъквам първо количката после се връщам за нея. Диването до скоро седеше мирно и ме чакаше, но вече тръгва да се обръща по корем и я намерих на мозайката паднала от столчето, то е ниско и естествено нищо и нямаше но сега я вържа щото няма оправия. И като си помисля, че тя дори още не пълзи и не ходи, после незнам как ще я караме...

тоя клуб, аз съм го основала. много пъти ми е идвало да пусна една такава тема и да се подложа на публично засрамване и самобичуване. не искам да си разказвам изцепките, защото ме е срам от тях. вие с пързалките и пясъчниците - трева пасете...

сигурна съм, че преувеличаваш. ако подлагаш детето си умишлено (с ясното съзнание) на рискови ситуации или нехайството и небрежността спрямо детето са ти ежедневно поведение- определено има място за притеснение колко добра майка си. но каквито и да са ти "изцепките" - не става въпрос за това.
Не е възможно да сме винаги концентрирани на 100%, не сме машини.
Инциденти се случват - пише го във всяка книга. За щастие в по-големия им процент се разминаваме само с уплаха. Виждаме си грешката, правим си изводите и се стремим никога да не се допуска отново.

няма да забравя случката, която едно  момиче беше описала на д-р Бърди. Дете пада от кухненски плот и си удря много лошо главата. Така и не писа момичето повече, дано всичко е добре! Бях възмутена какво прави 13-14месечно дете, качено на кухненския плот?! Момичетата тук казаха - може да се случи на всеки както на майката, така и на бавачката, която всъщност гледа детето. Аз продължавам да се възмущавам, а момичетата продължават да ми дават примери за колко отрицателно време дете измисля начин да се покатери - не вярвах, но тогава дъщеря ми беше на 7-8 месеца, сега е на 14 и о, да, вече вярвам и знам колко са бързи и изобретателни - една минутка разконцентрирване и ...
Все още нося обаче възмущение от случката заради фактът, че бавачката се обажда на родителите едва около час след инцидента!
Моите разсъждения по темата са, че няма място са безкрайни вини, а за мислене в посока предотвратяване и обезопасяване. Другото, което смятам за важно и съм направила - купих си илюстрирана книга за оказване на бърза помощ във всички ситуации, за които се сетите - прочетох я, образовах се и добре, че е така, защото се оказа, че елементарни неща не знам на практика как се правят. Записала съм си в бързото набиране на телефона номера на личната и на Токуда. Информирала съм се от личната при различни  злополуки къде да водя детето. Никога не си позволявам телефона ми да не е зареден. За първи път в живота си имам домашна аптечка. Малко като нероден Петко, но искам в случай на злополука да бъда подготвена.

Първо падане на бебе не знам да има някой да не му се е случвало. И мен не ме пропусна.
Най-голямата ми грепка досега е, че при небрежност съм допуснала детето да се "снабди" с химикал и смучейки го и залитайки напред - да си наниже гърлото върху му. Слава богу, на тъпата страна.
Сега Симона влиза с бясна скорост в активната възраст на проходилото дете. Опитвм се за всичко да мисля в аванс. Ако не дай се боже нещо се случи - надявам се самообладание и адекватна реакция от моя страна.

И аз като се Цвети се опитвам да си отварям очите на не на 6 ами на 106, когато съм с нея не я изпускам и за секунда, защото Деси е изключително палаво дете. Спуска се по голяма пързалка ходейки по нея права и ако не я хванеш на време дори не искам да си мисля какво ще стане.
Важното е наистина да запазваме самообладание, да не крещим и стресираме допълнително детето.
Последната случка при която ми се изправи косата беше преди 2 седмици. Седнали сме двете на бордюра на пясъчника, който е 10 см. висок, тя си рови с лопатката, аз плътно до нея си дремя. И просто за секунда тя се изхлузва от бордюрчето, килва се назад, с отворена уста, защото ми бърбореше нещо, но не изпуска лопатката, която е яко пълна с пясък и си я изсипва върху лицето. Реултата пълни очи, пълна уста, до тук ок, но детето се задави, неможе да си поеме въздух, защото пясъка е в гърлото...Няма да ви казвам за секунда как сърцето ми беше в петите. Но чак аз се учудвам на себе си как успях да не се панирам, и започнах да й повтарям "плюй, плюй, плюй...", аз бъркам в устата и вадя пясъка... Имах и шишенче с вода в количката, измихме лицето, изплакнахме устата и поживо по здраво си тръгнахме.
При това бях плътно до нея...

цветенце, лошата майка не е само небрежната майка или недостатъчно отговорната майка или просто майката, чието дете е паднало от стола/леглото/пързалката. както виждате, всички деца падат. аз съм бдителна като орлица, но не е в това само темата.

имах предвид други неща... както и да е.

Никога не си позволявам телефона ми да не е зареден. За първи път в живота си имам домашна аптечка. Малко като нероден Петко, но искам в случай на злополука да бъда подготвена.

Така сме от раждането на Тони-бой

Ако не дай се боже нещо се случи - надявам се самообладание и адекватна реакция от моя страна.

Да и аз на това се надявам, да реагирам светкавично и адекватно. Паниката е враг номер едно в подобни моменти.

Моята грешка до този момент, е че допуснах детето да се покатери на музикалната маса и да пробва да скача. Падането му беше съпроводено с ужасяващ писък, след което аз за да го развеселя го вдигнах, като го хванах и изправих за ръце. Дали от падането или от мен или в комбинация, резултата беше изместена лакътна става. От този момент, внимавам много като го хващам за стопиране за ръчички и/или краченца. Друга грешка беше, че оставих детето в кошарата за да се обуя и изведа на разходка и само докато тръгна за обувките, той реши да излезе сам, като падна на паркета. Слава богу нямахме поражения, дори и не плака много, по скоро аз бях уплашената.

имах предвид други неща... както и да е.

За другите неща, аз се разписвам. Моят син е много гальовен и поради емоционалният му характер, проблемно коремче и дългогодишния стерилитет, аз го разглезих и приучих към възможно най "лошите" порядки. Спи при нас на леглото, не дъвче храната, а само избирателно някои неща (хляб,солети,бисквити) за да ми покаже, че може но не иска. Храним се с възможно най много лигавщини и идиотизми, само и само да се храни. Това е така още от захранването и ся си блъскам главата, защо не оставих детето само да реши кога да прояде.

Айде вие сте ...

цветенце, лошата майка не е само небрежната майка или недостатъчно отговорната майка или просто майката, чието дете е паднало от стола/леглото/пързалката. както виждате, всички деца падат. аз съм бдителна като орлица, но не е в това само темата.

имах предвид други неща... както и да е.

Нещо явно те натъжава... Сподели ни, ако искаш разбира се. Независимо, че някои от нас са твърдоглави /аз/ все пак знаем и да се учим. Ако не е твърде лично!

Аз смятам като теб в първите ти редове! Фуси е пуснала обаче специално може би за пакостите и физическите последствия, а ти имаш друго предвид.

Иначе и аз треснах на Криси главата вчера докато я носех от една тръба на оградата, в стремежа си да не обърна празната количка. Доста малоумно, ама някакъв рефлекс....
Иначе аз знам, че децата Господ ги пази /е, не бива да разчитаме само на него, де!/, по себе си съдя, като си спомням какви неща вършехме като малки деца, неща, които ако възрастен ги извърши - пиши го бегал!

Аз имах предвид не само инцидентите.
Продължавам със самобичуването:

1. Тръгнах прекалено рано на работа... ама си мисля, че нямах друг избор
2. Аз съм майка на осиновено дете - много ми е трудно, дали не преекспонирам осиновяването, дали правя верните стъпки, дали няма да го наранят постъпките ми... ей такива работи
3. Дали не съм прекалено взискателна - ще си призная, че мислих за английски за бебета  

Ааааа, тези въпроси са друго нещо, всеки се терзае, ама те нямат нищо общо с членството в клуба Като и "дали щеше", "дали не направих", "не трябваше ли"......Просто не е възможно едновременно да тръгнеш и рано и късно на работа, за да видиш разликата

Ааааааааа това с английския  да не си посмяла. Четох, ама непомня къде, не е вярно, т.е. не е доказано, че деца, започнали рано да изучават чужд език го научават по-лесно или в бъдеще им е по-лесно... Не говоря за деца в двуезични семейства. Обаче ако намеря къде го четох  Ся Колето като е с очила, дай и на виша математика да го дадеш. Я да го пързаляш на пързалките и да си играе! 

Аз съм тръгнала на училище на 6 едвам едвам, майка ми сега се обвинява, че нетрябвало толкова рано.

Fussii, ако това ще те успокои мъжа ми купи преносимо DVD за да пускал на детето анимационни филмчета на английски на детето, докато я кара и взима от баба и. Това в задръстванията трае около час.  Така щяла да усвоява неусетно английския. Но видиш ли за зла беда детето не им обръща никакво внимание, а предпочита да си играе с бутоните  Та това за сега сложи край на болните амбиции на баща и.

възприех тематата в контекста на инцидентите.

по отношение на "другите неща" все още размишлявам и гадая, щото - признавам, не разбирам все още какво точно се има предвид. явно съм перфектната майка
не съм перфектна, разбира се. но все пак се опитвам да проявявам разбиране и към себе си, моите мотиви да направя нещо, моите емоции

наскоро си мислих дълго за смученето на палеца от Симона. мисля си, че този навик го има и се задълбочава много, вкоренява се направо, защото на моменти, едни ежедневни моменти, крада време от детето и вместо да играя с него, да се занимаваме нещо, аз го оставям само да се занимава, а гледам да изпълня някакъв план, който съм си поставила - чиниите, пералнята, пода, ах ей сега, само да лъсне всичко, да стане перфектно и почваме да играем на чисто - план, напълно безмислен на фона на детето , а за мен защо е толкова значим и важен съответно се правя, че не забелязвам, че детето в един момент му доскучава само, застава някъде и просто смучка пръст, докато ме изчака. пръстчето стана май заместител на мама, докато я няма и свърши нещо. да не говорим, че понякога, когато наистина съм си втълпила, че искам нещо да свърша, а тя ми "пречи" - аз й тиквам парче банан в ръката, което е недопустимо!!!
мисля си, че явно ми се отразява по някакъв начин това, че вече повече от година не ходя на работа, рядко излизам, рядко има свой социален живот - явно това ме кара да се чувствам не особено значима и аз много искам да се докажа перфектна в нещо като придавам важност на безмислени неща - перфектната домакиня...

не знам дали за подобни терзания, свързани с поведението ви и постъпките спрямо детето имате предвид. от тук нататък идват много години с по 365 дни възпитание, няма да е лесно да постъпваме все по най-добрия начин, и мен ме е страх дали ще успея.

Имам си една колега, много си я обичам и си ми е приятелка, но имаме естествено и някои сблъсъци...
Днес - точно по темата. Тя има 9 годишен син...
От как отделихме Никола в самостоятелна стая, това е  нескончаем спор, в който аз все съм лошата майка. Или хайде, не точно лошата, но "не-правата" майка. Защо съм го била отделила, той бил още малък. Не съм го била чувала, той може би плачел, ама аз откъде да знам ... Сега бил малък, после аз и да съм го молела, той нямало да иска да спи при мен.
Не ми се казва в прав текст,че не ми пука за детето,  ама някак си така излиза ...

И аз да се разпиша в клуба.
За инцидентите мисля че на всички се случват и са неизбежни. Да си призная Атанас е много жив и на два пъти ми бяга.
За другото и аз като Цветенце се терзая че не обръщам много внимание на детето , а се занимавам с други неща, особено сега около клуба. Майка ми постоянно ме критикува че не си гледам детето а ходя и се занимавам с глупости.
Не знам на какво се дължи, но и аз не съм от строгите майки и в момента малкия ми се качва на главата. Като му кажа нещо, все едно говоря на стената, а ме разбира какво му казвам. Етърва ми е споделила на обща приятелка че бил "ужасен", което ме потресе, но не смятам че трябва да пошляпвам за щяло и нещяла детето. Все пак е още дете, любопитен е изключително много и на някои хора неговата енергия им идва в повече.
Но това което ме мъчи най-много е че виждам че понякога се чувства самотен. И незнам как да постъпя.

Имам си една колега, много си я обичам и си ми е приятелка, но имаме естествено и някои сблъсъци...
Днес - точно по темата. Тя има 9 годишен син...
От как отделихме Никола в самостоятелна стая, това е  нескончаем спор, в който аз все съм лошата майка. Или хайде, не точно лошата, но "не-правата" майка. Защо съм го била отделила, той бил още малък. Не съм го била чувала, той може би плачел, ама аз откъде да знам ... Сега бил малък, после аз и да съм го молела, той нямало да иска да спи при мен.
Не ми се казва в прав текст,че не ми пука за детето,  ама някак си така излиза ...
 
 Информирай модератор    Активен  
 

Аз мисля,4е си постъпила то4но както трябва.Имам приятелка,която постъпи то4но по този на4ин,по които те съветва твоята колежка.Резултата е,4е детето ве4е е на 15 години и все още спи с майка си,а съпругът и от съшо толкова години не спи с нея в една спалня.Няма да се впускам в други подробности за лигавщините сварзани с вси4ко това-нямам нерви.

Сега като се замисля ми изплуват няколко инцидента в дъшаря ми:
1.На коледа преди няколко години я оставих да си играе с една стотинка.Детето лежи на паркета хвърля стотинката на горе тя се удря и дрънчи в паркета и детето се смее и се радва.Обаче при едното хвърляне стотинката не се върна в паркета а дъректно в гърлото на детето и то я глътна без да се усети.
2.Играе си сама в стаята си.Идва при мен в къхнята и ми казва че в носа си има нещо.В първия момент не повярвах но когато погледнах видях парче от мозайка.Онова шипче дето се забива.Единственото което ми дойде на акъла беше да и кажа -духай,за да не влезе още по-навътре.
3.Беше много малка около годинка една позната идва на гости и носи една пакетче мънички бонбони.Е моето момиченце реше вместо да ги яде да си ги напътче в носа.Те съответно се поразтопиха и излязоха след доста духане.

ей, тука ми давате идеи да се замисля за неща, за които дори не ми е хрумвало, че може да съм лоша Симона също си има собствена стая и спи в нея от около 2 месечно бебе. не виждам проблема, детето се чувства добре - заспива спокойно, събужда се с усмивка, ние също се чувстваме ок да си имаме наша си спалня. защо пък за това да съм лоша майка???

малките, дребни предмети са много опасни - децата все ще намерят къде да си ги натикат. гледам да липсват около нас, доколкото зависи от мен.

мен не ми харесва картинката на родител, който постоянно за всичко възпира детето и се чува само "не там", "не пипай", "не се цапай" и т.н. хич не искам да ставам такава не че аз не употребявам "не", но гледам да е само за наистина представляващи някаква опасност ситуации. за останалото я оставям да изледва света около себе си - нека си цапа дрехите, нека разхвърля, нека яде с пръсти и се омацва, нека сяда на земята, нека ближе хладилника - дете е и светът е толкова интересен - не мога да очаквам да е мъничка и сладка на визия и да се държи като възрастен.