Аз имах предвид не само инцидентите.
Продължавам със самобичуването:
1. Тръгнах прекалено рано на работа... ама си мисля, че нямах друг избор
2. Аз съм майка на осиновено дете - много ми е трудно, дали не преекспонирам осиновяването, дали правя верните стъпки, дали няма да го наранят постъпките ми... ей такива работи
3. Дали не съм прекалено взискателна - ще си призная, че мислих за английски за бебета
Оф, фани, колко познато ми звучи! /не изчетох темата до край, може би ще се включа с други коментари/, но по точки от твоя пост:
1. И аз се тормозя заради ранното тръгване на работа - Вики беше на два месеца. Днеска приспивах едно дете, поверено на баба му , която работи в кафето на Данъчното на Красно село тя жената докато ми снимаше не ксерокс документите. И в един момент си помислих : "Абе аз кво правя тук, защо не съм при сина си?" Многооо кофти ми стана.Апропо за тая моя работа и нервите, които хабя с нея отнесох поне три конски от майка ми да не съм нервна пред детето, да не му крещя заради тонзи или онзи. Неам думи, поне на тази плоскост съм абсолютно лоша майка.
2. Всяка майка може да преекспонира едно или друго. Я се стегни! Примерно самотната майка може да има друго обяснение или пък майката, която не знае кой е бащата на детето - резултата обаче е почти еднакъв.
3. И аз се бях засилила за английски за бебета от 3 месецна възраст, обаче мъжо ме обяви за малоумна. Иначе да, взискателна съм, но това е благодарение и на майка ми , щото и тя е взискателна , пък и по образование е детска учителка. Само мъжо ако можех да го накарам да проумее тази взискателност и че не "мъча" детето.
В чисто "секюрити" аспект - малей кви изцепки имам. Тъй си шибна веднъж главата във ръба на скрина, че не е истина. Моята лична грешка е , че искам да съм наясно по всички въпроси и понякога от прочетеното ми става каша в главата. Добре че сте вие тук и доктор Бърди.