Това за мен също е грешка-майка да се кара на чуждо дете,защото разбираш ли не е угодено на нейното.Това са деца те ще се по един или друг начин ще се оправят независимо на колко са години-2,3 или 7.Понякога майките в стремежите си забравят че чуждите също са деца.Миналата седмица една майка се развикала на моята дъщеря на площадката.Моето дете не е пречело на никой просто се е люляла на люлката.Е да ама онази решила че се люлее много силно и може да и удари детето.И просто я изгонила от площадката.Дъщеря ми беше възмутена и думите и бяха-ами на нея каква и е работата да си пази детето аз ли да и го пазя?И смятам че детето ми е право.Този път не направих нищо и съгласете се да си зарежа работата за да отида да вдигам скандали на площадката пред блока няма как да стане ама ако това се повтори може и да се намеся.

А ако някой набие дъщеря ти, докато ти си на площадката ще си траеш ли? Ако някой я бута от пързалката и ти го виждаш?
Аз не говоря за случаите, когато някое дете без да иска е ударило моето с люлката, а  още по-малко, когато не го е ударило. Друг въпрос е дали по-големите трябва да пазят по-малките и дали трябва да да поущряваме децата да не се съобразяват с другите. Както и друг въпрос е какво се е случило на площадката и какво ти е казала дъщеря ти.
Не ме разбирай погрешно - не съм аз тази, която ще ти каже как да си възпитаваш детето.
Ама ситуацията е подобна на тази - дете да хвърля камъни на детската площадка и майките да си мълчат само защото още не е ударило друго дете.

 Pimi, възпитанието, колкото и да ни се иска не зависи само от нас като родители, зависи от цялата среда. Смятам, че ако един възрастен наблюдава безучастно агресията на друго дете, което в този момент не е контролирано от родителите си, той негласно поощрява тази агресия. Т.е. не намирам за нередно друг родител да направи забележка на чуждо дете, напротив, спомням си като дете, че много повече се вслушвах и "засрамвах" от други хора, а от мама "Кат си пееш Пенке ле, та кой ли те слуша!". Ся точно в този случай съвсем възможно е майката да не е била права, но дори и от това детето ти се учи по някакъв начин, че има всякакви хора, включително и такива, които не са доброжелателни към него, егоисти...

Аз с мойте граници . И тук имам една граница на търпимост. Когато ми кипне се карам и на чуждите деца. Когато детенце без да иска удари с предмет Мони казах нищо, той без да иска. Внимавайте повече да не се нараните.
Но когато по голямо изрита топката в лицето и направо пред майката си му казах, че ще го шамаросам ако майка му не го направи. Разбира се че никога няма да ударя чуждо дете, но и няма да го оставя да рита в лицата на другите деца. Изобщо не ме интересува чие дете е.
За случая с люлката си пазя детето. Ми по голями са, люлее им се силно. Знам ли, все търся някаква граница на търпимост. В случая с това детенце си отнасям моята и я държа на разстояние. Виждам, че на родителите също не им е лесно, правят забележка, говорят, наказват. Може би грешката при тях е , че не всеки път? Знам ли. Преди говорехме за възпитанието, кой как мисли да постъпва в дадени ситуации. Тогава жената беше на мнение, че ще я оставя за да не я тъпчат. Сега обаче като само реве,дърпа и удря  вече е на друго мнение и и е страшно неудобно. А пак казвам, че нямат 2 годинки. И тук си мисля ако такова дете сега на този етап го оставят и му позволяват, найстина не ми се мисли на 3-4-7 годинки какво ще е. А в пубертета?

Не Тамара няма да си трая ако някое дете набие моето но ще се разправям с майката не с детето.Виж ако някоя майка ми посегне на детето тогава ще стане страшно.Абсолютно съм съгласна че възпитанието зависи и от средата но все пак решаваща е ролята на родителите.Едно и също дете счупи очилата на дъщеря ми,съдра и блузата и майката не си направи труда да му направи забележка.Е да ама същото това дете продължава да си прави какво то иска ако знаете само как налага батко си който е с 9 години по-голям от нея.
Аз моето дете съм го учила да не се бие,да не ругае и да отстъпва на по-малките.И до къде мислите я докара все да я удрят и тя да си трае защото мама така е казала че не е хубаво да се бие.За това вече и казвам-удрят ли те-удряш.След време когато децата ви тръгнат на училище ще се сблъскате с неща за които въобще не сте предполагали че съществуват.Е там вече става интересно.Мама я няма да защитава а госпожата не е падарин.Коридорите на училището се превръщат в бойни полета.

 Връщам се назад към времето.
 Дъщеря ми сигурно е била на около три годинки. Играе си на пързалката, аз чета книга на пейката. Идва друга майка с момченце. То се качва на пързалката, моята дъщеря след него. Той се обръща, блъска я и й казва да се маха. Поглеждам майката за реакция, понеже тя е до тях. Никаква, нали нейното дете не е пострадало. Дъщеря ми се обръща към мен, не знаейки как да постъпи. Казах й и тя да го удари. Докато й казах, тя такъв му отвъртя...Майката ме гледа супер възмутено, и си отваря устата чак тогава...Късно.
 Не възпитавам детето си в агресия, напротив, уча го да обича хората и да гледа на света позитивно като мен. Думичката "мразя" в моя дом е забранена. Но в същото време я уча и да се защитава. Животът е такъв, винаги има някой, на който ще му достави удоволствие да ти го скофти, и тя трябва да се научи да оцелява в такива ситуации.
 Колкото и тривиално да звучи решението е -разговори, разговори, разговори. Повярвайте ми, имат голяма полза. Трябва да се говори с тях, защото в училище изобщо не обръщат внимание на това. Ето-сега е тийнейджърка/13г/.Питам я дали говорят за агресията, за наркотиците, за секса. Отговорът е -не. Ама изобщо. Ами добре-то аз на моето му приказвам, ами на тези, които родителите не им обръщат внимание, и в училище не им говорят...
 Оня ден ме изненадаха-събират класа на дъщеря ми да им говорят секса и промените в тялото. Сетили се. /Купувахме книжки и говорихме още преди 2 год, малко преди да й   дойде първия М./ А то...какво било-рекламна кампания на дамски превръзки!!! Значи , ако не беше реклама, и за това нямаше да говорят!
 Малко се отклоних от основния впрос, но аз лична съм притеснена, че в училище не се говори и не се порицава тая агресия. Все пак доста време прекарват децата ни там.Просто се поднася учебния материал и това е.Така разбират задълженията си учителите днес.
 Стигаме до извода, че всичко зависи само от нас. И за съжаление, ще трябва да  учим децата си да се защитават от такива, на които никой не обръща внимание.
 
 

След време когато децата ви тръгнат на училище ще се сблъскате с неща за които  въобще не сте предполагали че съществуват.

Да бе. В училище се биех поне веднъж дневно! Била съм всичките си съученици...не ми беше лесно преживяването с огромни гърди в първи клас. Разбира се, че човек трябва да си учи детето да се защитава и през ум не ми е минало да го уча НИКОГА да не удря. Това е все едно да го уча НИКОГА да не пада, ами не е възможно!
 pimi, не мога да разбера тогава какво толкова те е възмутила тази майка, която е направила забележка на детето ти - не си била там, не си видяла ситуацията, съвсем възможно е и дъщеря ти да не преценила правилно. Ето, и аз направих забележка на едни деца точно на люлките. Ами люлеят се зверски, отдолу люлката е поддала, всеки момент ще изхвърчат с нея. Казвам им го, а те с въмущение: "Ами ние всеки ден така си се люлеем!", е да, ама веднъж ще изхвърчат и майките им не са там. Можеше и да си замълча разбира се, нали не е моето дете.
 Смятам, че детето трябва да се научи да изслушва и да преценява всяко мнение (забележка) и да уважава мнението на другите, дори и тава мнение да не е вярно (по тяхна преценка). Това възпитава и уважение към учителите, в чиито ръце ще попадне съвсем скоро. Трябва да може и да отстоява мнението си. Ето тези неща вече са трудно за научаване.

Не Тамара няма да си трая ако някое дете набие моето но ще се разправям с майката не с детето.Виж ако някоя майка ми посегне на детето тогава ще стане страшно.

Ако някое по-малко дете удря моето, няма да се разправям с никого. Ще оставя моето само да се оправя. Ама ако някое по-голямо бие мойто (бие, а не просто случайно да го е бутнало с колело, люлка, топка или ръка), тогава още по-малко бих се разправяла с майка му. Не бих ударила дете (нито мойто нито чуждо, защото са се сбили или изцапали). Но съм удряла чуждо дете, защото удряше със злоба, така че да боли, не спираше и беше два пъти по-голямо от мойто. В другите случаи обикновено само ги пъдя от пързалката, площадката или каквото е там.
И пими... все си мисля, че разликата между момичетата и момчетата е голяма. Момчетата постоянно се удрят, блъскат, бутат и падат. Поне тези момченца тук винаги реагират много по-адекватно на ударите. Да не говорим, че са доста по-силни от момиченцата. Представям си колко по-голямо трябва да е едно момиче, за да удари по-силно от сблъсъците им. И дори тогава рискува да не впечатли момчетата. Те се удрят без да искат докато размахват пръчки и сабии. Момичетата не играят така и при такъв удар пищят като заклани. Така че аз почти не виждам ситуация, при която бих ударила момиченце.

Споняте си сигурно инцидента в "Индиго". Той много добре демострира разликите. На едно и също място са били и момчета и момичета. Имаше пострадали момчета, но те са успяли да оцелеят в бутаницата. А може би момичетата ги е убил именно писъкът в този момент. Момчетата, които са си задържали въздуха, макар и потрошени са оцелели. А момичетата не са имали този късмет.

Та... ако познаваш дъщеря си много добре ще знаеш в каква ситуация какво може да си изпроси. Не е нужно да си мълчиш ако някоя амбициозна майка раздава шамари наляво и надясно. Но да твърдиш, че няма да удариш чуждо дете, за да отървеш своето, а ще ходиш да търсиш правосъдие от майка му... повярвай голяма късметлийка си. Просто не си виждала на какво са способни агресивните деца. Ако разбират от дума - няма нужда да удряш.

Имаше едно хлапе, което редовно буташе Марио с колелото и го хващаше и влачеше по земята. Или просто хващаше да го удря, да го дърпа... ей така без нищо. Като ме видеше, че тръгвам към него го пускаше и побягваше. Тогава може да се разправям с майката и няма да му посягам "след дъжд качулка". Майката обаче не се впечатляваше. Трябваше да обяснявам на Марио, че детето не е лошо, а така е възпитано, може би и него го бият вкъщи без причина и то си мисли, че така трябва. И нашия да вземе да иде да поучава майка му пред всички останали майки. Та разгеле оная забрани на детето да "играе" с мойто.

Е как няма да ме възмути 8OДъщеря ми по принцип не е агресивно дете.От 5 годишна играе сама пред блока и никога не е проявявала агресия към другите деца.Ходи на градина от както беше на година и половина и за близо 6 години нито един път госпожите не се оплакаха от нея.Вече ходи на училище и там няма проблеми с децата.И изведнъж някаква "флъорца" ще я гони от площадката щото видиш ли не може на спокойствие да си пие кафето....Ами на който му пречат чуждите деца да си стои в къщи на спокойствие.

И друг път е разискван проблема с възпитанието/липсата на такова и последствията.
И винаги ми е правило впечатление нещо, което няма да коментирам, само ще напиша така, че "прекаленият светец и Богу не е драг"! Просто ми се струва абсурдно да уча детето ми - "ако ти ударят едната буза, дай си и другата". Незнам дали правите разлика между палавост и агресия. Лан, аз също като теб се биех с момчетата, момичетата, пердашехме се, правехме щуротии, чупехме очилата по време на "схватки" на децата, но никога не сме проявявали агресия и затова съм съгласна с написаното от теб. За мен агресивно дете е това, което съвсем умишлено и съзнателно се отнася жестоко както физически, така и в емоционален аспект към останалите деца и възрастни обаче. И за мен агресия има, когато детето е по-осъзнато. Ще дам пресен пример, който ми разказаха вчера. Момиче 2 клас в стола на у-щето казва на "лелката", че не харесва храната и иска друга, но разбира се това не е ресторант и не се предлага друго, тя звъни на мобилния на баща си и когато се свързва и му обяснява ситуацията дава мобилния на "лелката", която отнася скандал и от бащата, девойката след това мята чинията с храната по "лелката"! Класически пример за агресия и физическа и емоционална. Да в случая може би следствие от лошо възпитание, но има и кротки родители, чиито деца са агресивни. Тази случка за мен е агресия, а не децата като се маризят в игра на площадката /пак внимават родителите, но не драматизират/. Не бих ударила чуждо дете, но не съм сигурна, че щях да се въздържа на въпросната девойка с храната, ако аз бях "лелка", да и зашия един шамар.
Но разбира се, че бих направила забележка на чуждо дете, бих дори му повишила тон, строго ако се налага, а ако забележа, че и моето дете заслужава забележка и я получи не бих се разсърдила. С уговорката, че не става дума за махленски скандали по градинките и дебати чие дете е по-възпитано.
Моето дете ще се опитам да го възпитам добре, максимално. Най-важното за мен - да е състрадателно към хора и животни, това за мен е най-важната добродетел, но и твърдо да отстоява себе си, ако се налага и да се брани подобаващо. Не ми се ще да е муха, която да шамаросват по градинки и училища и аз са се чудя как да се справям. Силно се надявам да намеря златната среда...Дано!

А, понеже ми е кратък постинга и пропуснах нещо, та - разбира се, че децата се раждат безпомощни и мили същества, ние сме тези, които го празвим каквито са, в 99,9% от случаите. А хищник не е синоним на агресивен.

pimi и мен би ме възмутило. Децата са деца, за да се забавляват по площадките, да пеят, да викат, да хабят енергия. Щото после като крещят вкъщи им се караме. Но аз понеже като чета пък сякаш се определям вече като невъзпитана, щото бих отпратила детето си да не слуша, бих отишла при "фльорцата" и бих я завряла на кучето дето трябва.....Имам се уж за възпитана и съм сравнително търпелива, но моят личен опит, колкото и да е кратък показва, че с простака трудно ще се справиш като се опиташ да му обясняваш морални категории и неща, които е трябвало да научи в ранно детство. С простака просташки, това е положението.