лидия, според мен това, което описваш е напълно естествен етап в развитието на децата и не бива да те стряска и шокира токова много. на тази възраст не мисля, че може да се говори за добре възпитано и лошо възпитано дете, а просто за дете.
не мисля и че се раждат лоши - имането на първични инстинкти не го приемам за лошотия чак
но те разбрах какво имаш предвид. по-скоро малките деца са лишени от каквито и да е социални умения и затова се стига до такива ситуации - искат да привлекат вниманието на другото дете, но не знаят как. съвсем нормално е като видят нещо, което харесат да го поискат веднага, защото чувството, което изпитват е, че наистина имат нужда от него - нали забелязвате колко емоционално настоятелни са - а ние си мислим, че се инатят, например. и са готови да хапят, бутат, дерат, дърпат, за да го получат. което долу горе е същото с тънкия лист цивилизованост, който трябва да положим всъщност, ама с твойте думи ми идва много сурово и негативно
по дебелите книги пише, че паралелната игра, за която Мешко пише, преминава точно в този етап на дърпане и бутане. смята се, че това е начинът децата да кажат "обърни ми внимание", защото не знаят друг начин за общуване с другарчето, а ние отъждеставяваме поведението като злобно и агресивно. този етап неизбежно наближава и при Симона, опитвам се да се подготвя как да се справя. ще се старая да не й се карам, защото това само ще я засрами и ще я накара да се чувства виновна, за нещо, което всъщност не е направила от злоба. ще опитвам да обяснявам, че не трябва така, че другото дете иска също играчката - така, както и тя, че то ще бъде тъжно, ако му я вземем, нека поиграят заедно - пък да видим дали ще се получи
това е период, който трябва да приемем за нормален и да се стремим спокойно, без нерви да научим детето да общува с другото дете, после с повече деца, да споделят игри и играчки, да разбере, че другите също имат усещания и чувства, като него - неща, които то наистина не знае.